Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (32)

31.

Зная пътя.

Колин замръзна на мостика, когато думите изникнаха в ума му. Аш-фарел го бяха довели тук, побутвайки го не особено припряно, докато той влачеше измъченото си тяло по коридорите.

— Отиваме на лов — казаха те и кой знае защо му се стори, че долавя отчаяние в думите им. Аш-фарел воюваха по твърде различен от представите му начин. Те ловуваха и унищожаваха. И Колин знаеше, че отиват на лов и за хора.

— Чухме призив — продължаваха те. — Но не сме съвсем сигурни. Чуй го с нас.

И тогава съзнанието му изведнъж се проясни. Мисълта му се пресегна към Фантом с цялата си надежда и радост, обгърна Амбър за един неописуем миг, изгуби я, но остана при Фантом, окъпа се в топлината му, докато се сливаха и докато ужасеният му вопъл преминаваше в радостен вик. Аш-фарел реагираха.

Мостикът завибрира под краката му. Той впи пръсти в рамото на На-дара, докато мислите му се преплитаха с обърканите, изплашени мисли на Фантом.

— И аз го чух — обяви Колин. И показа на На-дара какво е чул, осъзнавайки, че ако не успее да спре навреме Аш-фарел, другарите му са обречени. Единственият начин бе да накара съществата да се вслушат в мислите им. На екрана пред него се появи издълженият, елегантен силует на дракски крайцер, който летеше право надолу, към повърхността на Кларон.

— Щом ги чуваш, ние също трябва да ги чуем — съгласи се неохотно На-дара и посегна към контролното табло. Блесна прехващащ лъч и обгърна корпуса на крайцера, превръщайки главоломното му спускане в контролирано снижаване. Аш-фарел го последваха, докато търбусите на двата кораба не легнаха върху податливата почва.

На-дара се обърна към Колин. На гущеровидното му лице се четеше вълнение.

— Трябва да ни помогнеш да ги чуем — рече той. — Долавяме в мислите си ехото на едно наше изгубено дете.

Колин го погледна озадачено. Корабът се заклати и огромният люк се отвори. Скиталецът заслиза бавно и с мъка по рампата, която се издължаваше като език към повърхността на планетата.

Лъхна свеж въздух. Беше влажен и галеше приятно лицето му. Люкът на дракския кораб бе отворен и отвътре излизаха фигури… всичките бяха с бойни костюми, с изключение на Джек. Сърцето му подскочи и Колин разпери радостно ръце, за да ги посрещне.

Те се втренчиха изненадано в него, не можеха да го познаят. После един от тях, с тъмносин костюм, си свали шлема.

— Божичко! — възкликна той. — Това е Колин.

Едва сега Свети Колин си позволи да заплаче. Едва сега осъзна, че бе изгубил всякаква надежда някой ден да ги срещне отново.

 

 

Амбър не можеше да определи дали въздухът на планетата е твърде влажен, или по лицето й се стичат сълзи, докато изчакваше реда си да прегърне Колин. Мъжът в спомените й нямаше нищо общо с този тук. Тя търсеше познати черти сред жалките, окарикатурени останки. Само гласът бе същият, а и очите също. Все още не можеше да си обясни как Роулинс бе успял да го познае.

Денаро се приближи, трополейки с тежките си ботуши по изсъхналата земя. Колин го изгледа.

— Внимавай, синко — предупреди го. — Те ни слушат.

Джек подкрепяше стареца, сякаш се досещаше, че му е трудно да се държи на крака. При тези думи вдигна очи към зейналия отвор на люка.

— Те ли?

— Да. Не зная дали си давате сметка, но е цяло чудо, че успях да установя контакт с тях. Аш-фарел ни смятат за паразити. Вредители. Опитват се да почистят планетите от нашето присъствие. На тяхно място бихте ли разговаряли с такива същества?

Лицето на Джек светна, докато слушаше обясненията на Колин.

— Това обяснява защо воюват с нас.

— Така е. Но те го наричат лов.

Денаро застана между тях.

— Кажи им, че сме дошли да те вземем.

Колин неочаквано отстъпи, препъна се и щеше да падне, ако Джек не го бе подхванал. Лицето му се сгърчи от болка.

— Колената не ме слушат — оплака се, после се обърна към Денаро. — Не си даваш сметка какво искаш. Мислиш ли, че отново бих могъл да живея сред вас? Съмнявам се. Виждам отражението си във вашите очи. Аз съм жалко подобие на човека, който бях… ходещ скелет. Лицето ми е набръчкано от преживените страдания. Но… — погледна към Амбър — цената, която платих, си заслужава. Аз говоря и те ме слушат.

— Те ни уловиха с прехващащ лъч — обади се Роулинс. — Иначе щяхме да се разбием в земята. Ти ли го направи?

— Аз ги помолих. Те ме чуха. Всъщност, извадихме късмет.

Денаро стискаше шлема си под мишница сякаш беше оръжие, което се готвеше да метне.

— Ти имаш задължения.

— Не ми припомняй предишния живот.

— Трябва да те върна жив на Малтен.

Двамата Скиталци се измериха с погледи. Върху безцветното лице на Колин се появи бледа руменина.

— За да посоча своя наследник?

Денаро се изчерви.

— Кръв се лее по улиците на Малтен. Моите събратя се вдигнаха на оръжие, но моментът не е подходящ. Губим ценни хора и оръжие.

По гърба на Амбър пробягаха тръпки. Колин махна небрежно с ръка.

— Има по-важни неща, които трябва да уредя. Аш-фарел ни слушат и започват да губят търпение. Фантом — извърна се той към сияещата броня.

„Чувам те.“

— Фантом, голяма е вероятността Аш-фарел да са твоите сънародници. Казаха ми, че те самите не те чуват добре, но улавят мислите ти чрез мен. Искаш ли да се запознаеш с тях?

Съществото не бързаше да отговори. Джек вдигна свободната си ръка и я сложи на рамото му.

— Аз зная пътя — продължи Колин.

Фантом издаде тих вопъл и съзнанието му се сля с това на Скиталеца. Сетне, без да помръдват тела, те се преместиха при Аш-фарел, който ги наблюдаваше от сумрачната вътрешност на кораба.

Фантом почувства възбудата им и нещо повече, долови ехото от свирепите ветрове, които бушуваха в душите на тези войнолюбиви създания, но когато ги заговори, те не го чуха. Само чрез Колин можеше да установи връзка с тях и когато го стори, осъзна, че е плът от плътта им.

И ако имаше някаква разлика между тях, тя бе породена от близостта му с Джек. Той ги чуваше, но те него — не, освен когато Колин изпълняваше ролята на посредник. Тогава се съсредоточи върху различията. Когато приключи с изучаването им, Фантом се отдръпна от съзнанието на Колин. Вече знаеше, че са достатъчно важни, за да не може да се върне при Аш-фарел.

Сега бе съвсем сам в целия свят.

Не. Плътта му бе плът от тази на Джек и на Амбър, също както и съзнанието му бе неразривно свързано с техните. Те бяха различното в него, те го бяха променили.

И никога вече нямаше да бъде сам.

Колин го пусна. Двамата се раздалечиха, облъхвани от влажния сутрешен бриз на Кларон. Джек докосна флексобрънките, които бяха за Фантом едновременно и кожа, и черупка.

— Аз съм Аш-фарел — произнесе Фантом. — И не съм.

Лицето на Колин бе посивяло от огромното усилие. Той кимна уморено. Така и не успя да реагира, когато Денаро пристъпи към него и го метна на рамо. Бронираното му коляно се заби в слабините на Джек и го отхвърли встрани.

— Недей! — извика Колин. — Аш-фарел…

Денаро блъсна Амбър, която посегна към него, и ръкавицата й издрънча върху бронята му.

Колин се гърчеше върху бронираното рамо на монаха и повтаряше задъхано:

— Денаро, не знаеш какво правиш…

— Зная, че Аш-фарел няма да ме докоснат, докато те държа — изръмжа монахът. — Извинявай, старче, но си ми нужен, поне докато направя изявление пред свидетели…

Ослепително бяла броня се изправи на пътя му.

— Не — извика Фантом и вдигна ръце.

Те се сблъскаха. Скитник и чуждоземец, но човекът бе затруднен от тежестта на тялото, което носеше на рамото си. Денаро нанесе удар с крак. Фантом се извъртя и го улови за обувката. Задейства реактивните си двигатели и тласна Денаро назад. Монахът се втурна отново, стиснал юмруци, и стоманените им брони отново се сблъскаха. Той се освободи от бремето си, захвърляйки Колин безцеремонно на земята.

Вдигна ръкавица и стреля, лазерният лъч остави ярка диря по гърдите и шлема на Фантом. Амбър се спусна към Колин и коленичи, за да го закрие с тяло. Фантом се олюля, но възвърна равновесието си и скочи върху Денаро. Двамата се счепкаха за миг, после Денаро се изплъзна.

Роулинс помогна на Джек да се изправи. Джек с мъка си поемаше дъх. Явно имаше счупени ребра. Най-сетне успя да глътне малко въздух през стиснатото си гърло и диафрагмата му се отпусна. Озърна се и хукна към Амбър. Роулинс едва сега видя какво бе обезпокоило командира му. Денаро бе извил китка и се готвеше да изстреля от упор ракета, без да го е грижа за пораженията, които тя щеше да нанесе на околните. Бе се съсредоточил изцяло върху сребристобелия костюм.

Той стреля. Ракетата попадна право в центъра на костюма и експлодира. Фантом отхвръкна назад, върху гърдите му зейна огромна димяща цепнатина. Роулинс откачи шлема от колана и си го постави. Денаро се извърна към сгърчената на земята фигура тъкмо когато ударната вълна връхлетя Амбър и Джек, надвесени над Колин. Парцаливото расо на светеца бе пламнало по краищата. Джек се зае да гаси пламъците с голи ръце.

Роулинс задейства реактивните двигатели. Блъсна Денаро с рамо в гърдите. Преди бронираният Скиталец да успее да се изправи, Роулинс го обгърна с ръце и му изтръгна шлема. Денаро нададе яростен рев.

Викът му секна, когато Роулинс му скърши врата.

— Боже мили! — промълви младият Рицар, сякаш не можеше да повярва какво бе сторил. Свали си шлема и се приближи към Джек и падналия Колин.

Свети Колин лежеше свит на земята, краищата на расото му димяха. Не помръдваше, изгубил свяст, и нямаше надежда да се съвземе. Амбър захлипа. Роулинс коленичи до тялото на своя приятел. Лицето му бе толкова бледо, че можеше да се сравнява с бледото сияние на неговия костюм.

— Направи, каквото можа — каза тихо Джек. — Но всички закъсняхме.

За миг се зачуди как ли сега ще ги чуват Аш-фарел — ако изобщо пожелаят да ги слушат.

Небето се разтърси от гръмотевица. Роулинс се сепна и посегна към ръката на Колин.

Това, което последва, бе толкова странно, толкова невероятно, че нито Амбър, нито Джек биха могли да го опишат. Ръкавицата на Роулинс внезапно бе обгърната от синкаво сияние, което докосна тялото на Колин. Младежът дори не успя да го види, защото очите му бяха пълни със сълзи. Подържа още известно време ръката на мъртвия светец и когато я пусна, сиянието угасна. Из въздуха на Кларон се разнесе приятно ухание, което Амбър определи като мирис на рози.

От устните на Колин се отрони дълбока въздишка, той се надигна и приседна. Тялото му отново излъчваше жизненост. Ръцете му уловиха ръкавиците на Роулинс.

— Момчето ми, ти ми върна дара, който получи от мен.

Роулинс зяпна от учудване. После поклати невярващо глава.

— Аз не съм Скиталец.

— Така ли? Е, в такъв случай, уверен съм, че ще намерим някой, който да те обучи. Но добрият човек си е добър човек, а светецът е светец, независимо от религията, която изповядва. Ако моите Скиталци откажат да те приемат, ще се намерят други да го направят. Ще се справиш. — Колин отдръпна ръце и погледна за миг дланите си. — Ти ме спаси от болката. А така Аш-фарел ще ме чуват по-добре.

Джек се озърна.

— Ако още са тук. Роулинс, този тътен е от приближаване на кораб. Драките идват! А Аш-фарел са на повърхността… Амбър, отведи Колин на борда. Заради нас попаднаха в клопка.