Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (23)

22.

— Те ще се бият за мен — изрече малко по-късно Пепус с възстановена увереност. Чувстваше се изтощен до смърт, но не смееше да заспи, сякаш от страх да не би да не се събуди повече. Навън се бе възцарила тишина.

Костюмът на Амбър бе окачен в преддверието, до стената с монитори. Тя го погледна, докато похапваше замислено от болничната вечеря.

— Ще се бият, за да си спасят кожите. За ваш късмет, императоре, това съвпада с вашите желания.

Пепус извърна очи към нея. Усещаше пренебрежението в гласа й, но не можеше да й се сърди — познаваше я твърде добре. Знаеше, че маниерите й са като дрехите за другите хора — използваше ги както и когато й се хареса. Той въздъхна. Амбър, разбира се, беше абсолютно права. Затворен в тази стая, императорът бе безпомощен като новородено. Изведнъж осъзна какво намира у нея Джек — зад завесата на красивото лице и грациозната стойка тя притежаваше рядката способност да отделя истината от всичко останало, колкото и да бе преплетена с различни привидности.

— Сбърках с теб… — прошепна Пепус и остана изненадан от думите си.

Тя го стрелна с очи, в които блещукаше стаена омраза.

— Кажете ли ми, че сте бърникали в ума на Джек, ще откача апаратурата още сега.

Той отново задиша учестено. Тъкмо бе започнал да усеща, че постепенно се възстановява, а сега Амбър го заплашваше с убийство. Размаха немощно ръце.

— Напротив, направих всичко по силите си, за да му помогна.

— В такъв случай го е сторил Вандовър.

Императорът кимна и брадичката му остана подпряна на гърдите.

Лицето на Амбър се сгърчи.

— Всички ние сме паяци в тази мрежа — промърмори тя и глътна последния залък от вечерята, смачка пластмасовата чиния и я запокити към кошчето в ъгъла.

— Но аз те оставих в ръцете му — призна Пепус тихичко, толкова тихо, че не беше сигурен дали го е чула.

Младата жена стана, прекоси стаята и спря пред бойния си костюм. Беше облицован с норцит, който му придаваше яркосребрист блясък. Пепус си помисли, че цветът й отива. Дали и тя прошепна нещо, или просто бе доловил ехото на мислите й? „Аз също направих грешка…“

Клепачите му натежаха ужасно. Амбър вече го беше нахранила и сега мислите му се гонеха като облаци в малтенското небе.

— Струва ми се, че ще е най-добре… да поспя.

— Ами хубаво. — Амбър дори не го погледна. Последното, което императорът видя, бе как тя вдига ръка и я протяга към костюма.

 

 

Събуди го оглушителен трясък. Коридорите бяха изпълнени с въоръжени до зъби войници, а до него стоеше Амбър. Изглеждаше обезпокоена.

— Какво става?

— Те отстъпват. Не съм сигурна…

В стаята влезе Рицар, огромен в бойния си костюм.

— Джек… — извика Амбър, сетне прехапа устни.

Мъжът приближи императора, без да откъсва очи от него, сякаш сляп за всичко друго.

— Известно време успяхме да задържим противника — докладва отсечено, а по челото му се стичаха едри капки пот. — Но сега се налага да отстъпим. — В очите му се четеше болка. — Не можем повече да ги удържаме, но ще ви призная, ваше величество, че никой от нас не желае конфликтът да се разраства. Над града се е спуснал дракски кораб-майка и заплашва да влезе в бой. Те не биха се замислили, ако трябва да стрелят по бунтовниците.

Пепус облиза устни.

— Вандовър — извика той с пресипнал глас, сетне сръбна от чашата, която му подаваше Амбър. — Къде е Вандовър?

— Следи движението на Аш-фарел. Нещо става там горе. Трябва час по-скоро да намеря Колин. Не бива да чакаме повече.

Пепус размърда неспокойно устни.

— Микрофон — прошепна. — Дайте ми микрофон.

 

 

Джек се опиташе да надзърне отвъд завесата на нощта. Ярки пламъци я пронизваха от време на време, оранжево-червени на черния фон, сетне изчезваха също така внезапно. Той чуваше тътнежа на експлозиите и пронизителното пищене на лазерния огън. Беше окачил шлема на пояса си. Когато за кратко се възцари затишие, откъм високоговорителите отекна гласът на императора:

— Говори император Пепус. Поданици на Триадския трон, това, което вършите, е във ваша вреда. Сложете оръжие. Пропуснете нашия отряд, за да може да потърси Свети Колин. Призовавам ви да се срещнем на масата на преговорите, не на бойното поле.

Посланието се повтаряше отново и отново, вече близо половин час. Джек си нахлузи шлема и се огледа, с надеждата да зърне някакъв признак, че противникът е готов да преустанови огъня. Но засега нищо такова не се виждаше. Джек и не очакваше друго. Той включи интеркома.

— К’рок. Няма да се хванат на номера. Дай заповед. Роулинс, приготви се за излаз. Ласадей, пази си орехчетата.

Отстъпи бавно назад, очаквайки всеки миг да започне нова атака. Вътре в скафандъра беше задушно. Изведнъж се почувства объркан. Къде се намира? В кое време? Той е Рицар, за Бога, обучен да води „чиста“ война. Опита се да задържи тази мисъл, сякаш от нея му зависеше животът.

 

 

К’рок си свали шлема и поклати уморено глава.

— Съжалявам, министре — обърна се към Вандовър. — Направихме всичко възможно да избегнем кръвопролитието.

Вандовър кръстосваше ядосано коридора. Полите на дрехите му се развяваха зад него. Той метна на милосеца злобен поглед.

— Бой не се печели с отстъпление.

— Така е, сър, но ще има и други боеве.

— Къде е Джек? — попита тихо Амбър.

— Ще дойде последен. Свалиха един Рицар със задействана ръчка на мъртвеца. Бронята е изгубена, но човекът ще бъде спасен.

— А какво стана с дракския контингент от защитниците?

К’рок повдигна рамене и костюмът последва движението му. Думите му обаче се изгубиха в шума на отваряща се врата. Появи се Джек, метнал ранения на рамо.

— Помогнете ми да го сложа на някое легло.

През отворената врата нахлу огън и дим. След кратко колебание Роулинс се завтече да му помогне. Джек му предаде ранения и се обърна да затвори вратата. После си свали шлема и пое въздух с пълни гърди. Ласадей се приближи до него и му подаде чаша бира.

— Ограничени запаси, а? — захили се Джек.

В отговор сержантът се изсмя, сетне отиде да помогне на Роулинс. Джек тъкмо допиваше бирата, когато пред него се изправи Вандовър. Зад гърба му беше вратата към стаята на Пепус.

— Сега какво?

— Не бива да включваме щита, поне на първо време. Трябва да пестим енергията. Сградата е солидна и ще издържи една-две атаки. — Джек отново сръбна от чашата. — Нужно ни е време. — Кимна за поздрав на К’рок. — Командире.

— Командире — поздрави го с усмивка милосецът и се оттегли.

Джек пристъпи в стаята, където го очакваха Амбър и Пепус.

— Предстои ни дълга нощ.

Вандовър се мръщеше зад гърба му.

— Какво смятате, че правите?

— Щом питаш, Баадластър, водим бой и точно сега смятаме да си отдъхнем, докато отсрещната страна се прегрупира и обмисли положението. Виждаш ли, до момента ние само ги отблъсквахме. Нанесохме им доста сериозни поражения, без да преминаваме в офанзива. Макар че си имаме работа с фанатици, сред тях все ще има разумни хора, които да си дадат сметка какво би станало, ако вземем инициативата в свои ръце. Точно на това разчитаме. — Джек млъкна и надигна чашата. Когато я пресуши, поздрави с нея подигравателно Вандовър. — Не забравяй, че нито един от тези хора не ни е виждал в истински бой. Демонстрациите на стадиона не са същото. Е, сега имаха тази чест. Вече знаят от какво да се боят. — Той сподави едно оригване. — А сега, ще помоля да ме извиниш, защото смятам да поспя. — С широка крачка прекоси помещението и приседна в другия край. Опря гръб на стената и затвори очи.

Амбър забеляза, че Вандовър й хвърля гневен поглед, но се направи, че не го вижда. Избра един от свободните ъгли и също се отпусна на пода.

Пепус или се кискаше тихичко, или похъркваше. Вандовър изсумтя недоволно и излезе.

 

 

Призори ги събуди тропот. Джек се надигна и излезе да провери какво става. Роулинс, Ласадей и К’рок го последваха незабавно. Пепус промърмори нещо нечленоразделно и Амбър се наведе над него.

— Отворете вратите! — нареди Джек.

— Командире, скенерите показват…

— Зная какво показват — тросна се той. — Отворете веднага вратите!

Ласадей кимна на двама войници. Металната преграда се отмести и през отвора нахлу дим.

Джек пристъпи напред.

— Генерал Гатхул. Не е ли чудесно, че наминахте насам? Оставяме се на вашата милост.

След това за всеобща изненада Сторм коленичи в краката на дракския войн.

 

 

— Ще ми се — рече Пепус — някой да ме беше предупредил за всичко това.

— Вие сте извън играта, ваше величество — отвърна Амбър, която вече си бе облякла костюма. — По всичко изглежда, че и аз — добави със самоирония. Махна на драките, които носеха болничното легло към товарната платформа. — По-внимателно, насекомоглави. — Няколко кораба се бяха приземили на площадката пред самия дворец. — Градинарите ви ще са ужасно сърдити — обърна се към Пепус.

Императорът неволно се разсмя. По розовите стени на двореца не се виждаше и драскотина, но равното място отпред бе разорано и обгорено. Можеше само да благодари на К’рок и Джек за догадките им, че Скиталците доста биха се замислили, преди да нападнат драките. С пристигането на техните чуждоземни съюзници незабавно бе обявено прекратяване на огъня. Лошата новина бе, че сега Гатхул бе поел контрола. Кралица Трикатада настояваше незабавно да разговаря с Пепус. Императорът се надяваше, че няма да прояви слабост пред нея.

Амбър го потупа по ръката, сякаш прочела мислите му. Начело на групата вървеше Вандовър, превит под тежестта на шишенцата с лекарства за императора. Джек и неколцина Рицари бяха най-отзад.

— Чака ни трудно пътуване — рече Амбър, загледана в совалката.

— Ще се справя — обеща мрачно Пепус.

— Нямате друг избор — отвърна Амбър. Хвърли поглед към драките, които ги бяха наобиколили. В момента бяха по-скоро техни тъмничари, отколкото съюзници. Тя се извърна и потърси Джек. Изглеждаше странно умълчан след капитулацията си пред Гатхул. Амбър не можеше да прозре какво става зад бледото му, умислено лице.

 

 

Джек наблюдаваше извиващата се към вратите на совалката процесия. Мислите му се гонеха хаотично. Предстоеше му да се напъха в леговището на врага и никой от тях нямаше да излезе оттам жив, ако Джек допуснеше и най-малката грешка. Умората и напрежението му се отразяваха. Погледна К’рок и за един кратък миг му се стори, че се е върнал обратно на Милос.

Най-сетне двамата приближиха товарната платформа. За тях бе приготвен хангарът с противонатоварващи хамаци. Веднага щом влязоха, люкът се затвори и корабът започна да вибрира, набирайки мощ.

Джек затвори очи, усещаше нарастващото притегляне на старта. Чуваше болезнените стонове на Пепус въпреки шума на двигателите. Императорът можеше и да не издържи полета, макар че според лекарите състоянието му бе стабилно. Какво го е грижа, ако Пепус умре? Мислите му бяха прекъснати от внезапния подскок на совалката и рязкото увеличение на гравитационната сила.

 

 

Когато се събуди, откри, че двама драки се опитват да го освободят от противонатоварващия хамак. Те разговаряха на своя странен, чуруликащ език. Джек опря крака в пода и се изправи. Беше с една глава по-висок от чуждоземците. Заобиколен от драки, той закрачи по коридора, който водеше към изхода на хангара и търбуха на по-големия кораб-майка.

В залата, в която се озоваха, вече бе строена почетна гвардия, а върху издигнатия на постамент трон сияеше яркосиньото тяло на кралицата. Тя се наведе напред и той остана изненадан от причудливата чуждоземна красота на лицето й.

— Добре дошъл, мой храбри войне — заговори тя на Гатхул, но използваше човешки език, за да могат да я разбират и пленниците, а сетне повтори същото на дракски. След това насочи поглед към Джек.

— Водя ви командир Джек Сторм — обяви наперено генералът. — За когото сте чували много да се пее.

„Да се пее?“ Джек се учуди на странния израз.

— Имам изненада за вас, Джек Сторм — продължи кралицата и посочи една странична врата, която започна да се отваря.

Първото, което Джек видя, бе яркият, метален отблясък. Дъхът му секна. Зад вратата се изправяше сребрист боен костюм с поставен в краката шлем — неговият стар костюм, изгубен нейде из космоса. Сега вече Джек знаеше какво са подготвили за него похитителите му — възнамеряваха да го превърнат в храна за костюма, в гостоприемник за паразита, който обитаваше вътре. Драките знаеха добре за ужасите на Пясъчните войни на Милос.

Джек се хвърли към костюма, твърдо решен да разкъса с голи ръце чудовищното същество вътре.

Амбър изкрещя.

— Джек, недей! Това е Фантом!