Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (25)

24.

— Ваше величество, има съществена разлика между гост и пленник — обясняваше със спокоен тон Вандовър. — Дори съвсем незначително нарушение в енергозахранването на животоподдържащата апаратура може да изложи императора на риск. Според доклада от разузнаването нашите войски са успели да освободят двореца и околностите му от вражеските формирования. Приканвам ви да ни върнете на повърхността, преди да продължим с преговорите. — Вандовър бе застанал в средата на просторната зала и несъмнено бе центърът на всеобщото внимание. Амбър стоеше до Джек и го гледаше втренчено, а от време на време поглеждаше към К’рок, възправил се между генерала и кралицата.

Докато Вандовър говореше, Трикатада го наблюдаваше сякаш в унес и тихичко си тананикаше. Веднага щом приключи, очите й светнаха.

— Кой замества Пепус, докато е болен?

— Аз съм негов първи съветник, ваше величество, и нека ви уверя, че здравето на императора бързо се подобрява. Той сам взема решения, а аз им придавам гласност. Колкото до Триадския трон…

— Млъквай, Вандовър — тросна се Пепус с пребледняло лице.

— Триадският трон не е заплашван от нищо…

— Вандовър, казах ти да млъкнеш! — скастри го императорът и леглото му се разтресе. Роулинс пристъпи към него, за да му помогне, но Пепус го отпрати с ръка.

Трикатада издаде тънък, писклив звук, който Джек възприе като смях. Сетне се наведе напред.

— Добре, да обсъдим заболяването на императора.

— По-скоро удар, ваше величество, нарушаване целостта на кръвоносен съд в мозъка — подсмихна се едва забележимо Вандовър.

Пепус го изгледа ядосано, но не каза нищо.

— Пепус, мислите ли, че отново ще заемете трона?

— Да — отвърна с поукрепнал глас императорът и сам се изненада от силата си. — Предупреждавам ви, Трикатада, всякакви опити да вземете властта и да нарушите сключения помежду ни съюз ще бъдат разглеждани като обявяване на война.

— Изглежда не се бои, че тя може да му дръпне щепсела — прошепна Амбър на Джек.

— Няма друг избор — обясни й Рицарят. — Драките не се отнасят с уважение към болните и недъгавите. Затова не вземат и пленници.

— Освен ако не са решили да ги използват за храна — промърмори тя и пристъпи от крак на крак. — Какво е намислил К’рок?

— Не съм сигурен. — Джек също гледаше към милосеца. Дали Гатхул или Трикатада се досещаха, че К’рок е отхвърлил зависимостта си от тях? Ако силите на Скиталците не бяха така добре организирани, може би К’рок нямаше да е сега тук. Заслуша се в думите на Трикатада, която уверяваше Пепус, че няма враждебни намерения. Трудно беше да се определи дали в гласа й звучат покровителствени нотки.

След като приключи с речта си, кралицата се обърна към Джек.

— Какви са новините за вашия изчезнал проповедник?

Прямотата й го завари неподготвен.

— Отчитам се пред моите началници, ваше величество, а информацията, която ми искате, е поверителна. Но въпреки това ще отговоря: изглежда, Колин е търсел среща с Аш-фарел, с надежда да започне мирни преговори. Нямам представа обаче как се е досетил, че ще ги открие в околностите на Кларон. Но е познал и ми е оставил достатъчно информация, за да мога да го последвам.

— Да последвате Аш-фарел — повтори кралицата. — С каква цел? Да не би Пепус да ви е направил свой емисар? Ако е така, какво е замислил?

Джек премести поглед към императора.

— Хайде, Сторм — подкани го Гатхул. — Вашият император и министърът поискаха да ви осигурим кораб, с който да се отправите на мисия. Но всяко, нещо си има цена — изтрака недоволно с плочките си генералът. — А бронята беше подарък от моята кралица.

Джек се намръщи.

— Щом ще си разменяме информация, ще ми се да узная как по-точно сте се сдобили с нея.

— Джек — опита се да го спре Вандовър, докато Гатхул се изправяше в цял ръст.

Генералът обаче отстъпи, когато видя, че кралицата възнамерява да отговори.

— Въпросът е основателен — рече тя. — Изследвахме намесата на Аш-фарел в един регион от галактиката, в който се намира и вашата планета Кларон. Сведенията, които събрахме, бяха крайно интригуващи. Оказа се, че противникът е извършвал разузнавателен полет, нещо, което прави твърде рядко. Натъкнахме се на спасителна капсула, малък съд от крайцера на Скиталеца. Беше празна, ако се изключи бронята. Тя дори направи опит да се защитава, но разполагаше със съвсем ограничени енергийни ресурси. Защо според вас, министър Вандовър, Скиталецът се е намирал в това отдалечено място? Всъщност, трябва да призная, че сме го засичали и на други места. Той като че ли споделя нашия интерес към норцита.

— Норцитовите залежи често се намират в близост до археологическите находища, които вълнуват Скиталците. Това е съвпадение. Самите Скиталци нямат никакъв интерес към норцита — обясни Баадластър и скръсти ръце на гърдите. — Известно е, че добиват злато и платина, за да субсидират разкопките си.

Трикатада се наклони на страната, откъм която стоеше К’рок, и почти го закри със стройното си, издължено тяло. В продължение на няколко минути тя разговаря на своя език с генерала и командира. Джек се забавляваше да наблюдава как К’рок се старае да имитира говора им. След известно време кралицата вдигна глава. Синкавата й черупка проблесна, докато размахваше крайници.

— Щом Скиталците нямат интерес към норцита, но винаги се навъртат около залежите, кой може да каже дали не смятат да го предложат на нашия древен враг? И ако е така, защо да помагаме на тези, които помагат на нашите врагове?

— Същият въпрос бихме могли да ви зададем и ние — отвърна спокойно Джек.

Гатхул се извърна към него.

— Ти си войник — извика той ядосано. — Кой ти дава право да говориш вместо своя император? Кой ти дава право да отвръщаш така непочтително на моята кралица? Няма да търпя подобни обиди. Струва ми се, че нахалството ти стига твърде далеч.

Вандовър побърза да се извини, но още известно време Гатхул потръпваше от възмущение. Джек го наблюдаваше внимателно, заинтригуван от неочакваната реакция на генерала. Направи незабелязано знак на Роулинс и младежът кимна. Беше готов да умре, защитавайки леглото на императора.

Джек погледна към Пепус.

— Ваше величество, дракската представа за управник се различава от нашата. Като единствена плодовита женска, кралицата е отговорна за продължаването на своята раса. В този смисъл статутът й е почти божествен. При нас, хората, императорът носи отговорност пред своя народ и ако допусне грешка, може да бъде принуден да се откаже от властта. — Джек подсили последните думи с многозначително кимване към императора.

Нещо изплющя във въздуха и Джек се сепна. Оказа се, че кралицата е разтворила крилете си. Амбър подскочи уплашено до него.

— Не знаех, че има крила.

Гледката бе наистина завладяваща и малко страховита.

— Аз също — призна той, втренчил поглед в кралицата. Изглежда думите му я бяха засегнали. Може би най-вече заради неуспешните й опити да роди друга плодовита кралица. При разтварянето на крилата Гатхул се бе проснал по очи и сега продължаваше да лежи на мястото си, в краката на своята господарка.

Вандовър изгледа Джек с пребледняло лице.

— Някой ще трябва да плати за това — прошепна заплашително той.

— Какво пък, аз произнесох оскърблението — съгласи се Джек. — Нека Гатхул поиска удовлетворение.

Генералът се надигна бавно с маска на застинала дракска ярост. К’рок пристъпи напред. Амбър улови Джек за ръката.

— Недей.

— Нямам друг избор. Ще ни осигурят това, което искаме, само ако ги накараме да си мислят, че сме достатъчно силни да си го вземем сами. Как според теб К’рок се е задържал при тях толкова дълго? Никога не е капитулирал напълно пред кралицата. Драките не уважават слабите.

— Не можеш да излезеш срещу него без костюм — подхвърли Пепус от леглото. Вдъхновението му се бе изпарило и сега отново изглеждаше стар и уморен.

— Ще бъде самоубийство, командире — подкрепи го Роулинс.

— С думите си ти оскърби моята кралица, командире — заговори К’рок. — Моят генерал те призовава.

— И аз приемам, К’рок.

Косматият милосец се наведе към него.

— Удари право в целта. Тя се опасява, че най-съкровеният й страх ще стане всеобщо достояние. Гатхул няма да се успокои, докато не те види мъртъв, но аз не смятам, че кралицата ще позволи да се стигне дотам.

— Тогава й кажи, че ще се бия за честта на Пепус, както и за своята чест. Тя смята императора за твърде слаб, за да управлява. Струва ми се, че си играе с всички ни.

Милосецът склони чорлавата си глава.

— Виждам, че я познаваш добре, Джек — подметна, отдалечи се и заговори с драките.

Гатхул продължаваше да ръмжи. К’рок жестикулираше възбудено. Амбър го докосна по рамото.

— Какво става? Ще се измъкнем ли изобщо оттук?

— Само ако съумеем да докажем на кралицата, че знаем как да се защитаваме. Вандовър може да ръси колкото си ще сладки приказки, но с тях няма да получим кораба, нито ще успеем да върнем Пепус обратно на Малтен.

Вандовър бе застанал от другата страна на леглото.

— Те няма да посмеят да ни сторят нищо лошо — обади се той.

Джек се изсмя мрачно. Гатхул и двама от драките го изгледаха навъсено.

— Виждаш ли — отбеляза Джек. — Сигурно се чуди на какво се смея. Чуди се как е възможно да се кискаме, след като сме изпаднали в подобно положение. Единственият начин да получиш уважението на драките е да го извоюваш.

Гатхул отмести поглед и продължи разговора си с К’рок.

— Но, Джек — прошепна Амбър, — ти не бива да се съгласяваш на техните условия. Не можеш да се биеш с голи ръце.

К’рок я чу и се озъби.

— Един момент, малка госпожице — вдигна ръка и продължи да разговаря с драките. Не след дълго дойде при тях. — Джек ще се сражава с боен костюм, както подобава на Рицар. Гатхул ще носи дракска ризница.

Джек размишляваше трескаво. Новият му костюм все още се зареждаше. Разполагаше единствено със стария. Потрепери при спомена за ужасите на Пясъчните войни. Нямаше никакво желание да облича костюм, обитаван от чуждоземен паразит. К’рок сякаш прочете мислите му.

— Ще трябва да сложиш стария костюм, Джек — избоботи той. — Няма друг начин. Зная тайната на норцита. Драките го поглъщат на прах, за да подсилват естествената си броня. Твоят стар костюм е облицован с него. Гатхул няма да те вижда добре… по-точно ще те смята за драк.

Милосецът го гледаше напрегнато. Джек кимна, макар все още да беше объркан. Имаше ли право да се доверява на К’рок? Драките поглъщали норцит? Проследи как К’рок се връща при кралицата, Гатхул и нейния търтей. Разликата между драка войн и търтея бе очебийна, но драките изглежда я възприемаха като нещо нормално. Значи сега използват норцит, за да заздравят хитиновата си обвивка. Затова са им нужни нови и нови залежи.

Откъде е разбрал милосецът? Джек познаваше само един човек, който би могъл да разкрие тази тайна, и това бе Миердан, но сега ученият бе на сигурно място при Зелените ризи. Дребният ксенобиолог бе прекарал двайсет години сред драките и откакто Джек бе успял да го върне у дома, кралицата го издирваше неуморно. Тъкмо Миердан му бе обяснил защо драките се роят така неудържимо, с тайната надежда да се появи нова продължителка на рода.

Освободи се внимателно от ръката на Амбър и пристъпи напред. Трикатада все още стоеше с разперени криле, които й придаваха величествен вид.

— Радвам се на възможността да докажа смелостта си — заговори Джек, вперил поглед в нея. Внимаваше с нищо да не издаде объркването си… разделеното си подсъзнание. Младия и Стария Джек, както бе започнал да мисли за себе си. Младия Джек бе развълнуван от възможността да се сражава с Гатхул, но се страхуваше от старата броня. Стария Джек не кипеше от подобен ентусиазъм, но пък изпитваше доверие във Фантом. Докато двете части на съзнанието воюваха за контрол, той оглеждаше кралицата. Тялото й бе закръглено и пулсираше — дали отново не бе готова да снася яйца?

Ако сега се провали, нищо чудно Малтен да се превърне в поредния пясъчен свят. За всичко бе виновен Пепус с решението си да се съюзи с доскорошния си противник.

Кралицата размърда устни.

— Ако спечелиш — заяви тя, — ще спазим уговорката и ще върнем властта на доскорошния управник на Малтен. А на теб ще дадем най-бързия кораб, с който разполагаме, за да откриеш Свети Колин. Но ако загубиш… чака ни дълъг и труден разговор за нашето бъдеще.

 

 

— Как се справяш?

Докато затваряше вътрешните ключалки на костюма, по челото му се стичаше пот, но Фантом вече бе разгънал меката подплата върху раменете му.

— Добре съм.

— Не изглеждаш много добре — възрази Амбър. Тя избърса нежно капчиците пот. — Потърпи още малко.

Той кимна и се зае да поставя датчиците на голите си гърди.

„Господарю“ — дочу успокояващия глас на Фантом. Звукът породи в съзнанието му смесени чувства. Какво всъщност беше Фантом, ако не милоски берсеркер? „Аз съм пътеводител“ — отвърна съществото.

На пътя към Колин и истината.

— Трябва да внимавам — промърмори Джек. — Не бива да позволя Фантом да пострада.

Амбър спря да нагласява ръкавицата.

— Джек, той ще те изпепели.

— Само ако му дам възможност. Защо според теб К’рок ме накара да облека този костюм? Иска да се отърве от генерала, който е дясна ръка на кралицата. Не ми е известна причината, но вероятно е част от някакъв негов план. Подай ми шлема.

Пъхна ръце в ръкавиците и усети познатото електрическо гъделичкане, което му подсказваше, че оръжията са заредени. Амбър му подаде шлема и той си го постави.

Изведнъж външният свят се отдели зад стените на шлема и същевременно нахлу през сензорите и камерите. Сетивата на Фантом се насложиха върху неговите, сякаш се беше снабдил с втора кожа. Долавяше всяка извивка от тялото на Амбър, докато тя проверяваше херметичността на шлема.

— Стига — нареди й. — Готов съм да започна.

— Добре — отстъпи тя назад и си оправи косата. — Каквото и да стане, ще бъда зад теб.

Изглеждаше сериозна и Джек знаеше, че не говори празни приказки. Понечи да кимне, но спря, осъзнал, че това е едно от малкото движения, които костюмът не може да изпълнява.

 

 

— Ще го убия — обеща Гатхул на кралицата.

— И ще ми доставиш удоволствие — промърмори Трикатада. — Искам Малтен да ми принадлежи, а този съюз е полезен колкото стара яйчена черупка. — Тя погали веждите на своя любим войн. — Постарай се да не повреждаш костюма. Сега вече знаем, че ако боравим с него както трябва, той ще ни отведе право при нашия древен враг и ще можем да нанесем удар в най-слабото му място.

Гатхул застина от допира й, който пробуди у него задрямали желания. Тялото й сияеше, издуто от набъбващите яйца — неговите яйца, от неговото семе, — и без никакво съмнение този път едно от тях щеше да се окаже спасителят на тяхната раса. Кралицата можеше да разчита на него. Тя предугади желанията му и лекичко се отдръпна.

— Няма да свалям очи от теб — пропя с нежно гласче.

 

 

Бяха опразнили големия товарен хангар. Публиката се бе наредила по околните рампи и в будките на механиците. Пепус се гушеше в леглото си и когато докосна с ръка рамото му, Амбър установи, че е студено. Тя придърпа завивките и го покри грижливо. Той я потупа с благодарност по ръката.

— Не ви е тук мястото — прошепна му младата жена. Кой знае защо изпитваше към него жалост, макар да знаеше, че двамата с Джек бяха страдали немалко заради него. Ако бе Вандовър, щеше да го удари както само тя си знаеше, да го довърши с един невидим тласък на мисълта. Но за императора търсеше успокояващи слова.

— Джек знае повече за драките, отколкото който и да било на този свят — каза й мило Пепус. Дори не забеляза, че Вандовър го стрелна с очи.

— Ето ги, идват.

В металния хангар се разнесе приглушено дрънчене и вратите се отвориха, за да сторят път на двамата войни.

 

 

Въпреки масивните си брони двамата противници се придвижваха със забележителна грациозност. Амбър неволно стисна рамото на Пепус. Не знаеше дали е в състояние да нанесе достатъчно бърз удар, за да спаси живота на Джек — ако се стигне до това, нито дали би могла по някакъв начин да повлияе на Гатхул, защото беше чуждоземец. Местеше трескав поглед между Джек и генерала, докато двамата се измерваха с очи, и изведнъж й хрумна, че ако трябва да атакува някого, това несъмнено е Вандовър.

Сякаш доловил мислите й, военният министър вдигна глава. Кестенявата му коса лъщеше неестествено на приглушената светлина. Устните му се сгърчиха в неприятна усмивка.

— Успех на твоя командир, милейди — подметна той.

Амбър потрепери, но насочи вниманието си към арената.

Роулинс стоеше до нея, погълнат от началото на двубоя.

 

 

Джек остави на Гатхул да нанесе първи удара, като определи по този начин към какъв вид бой щяха да прибегнат. Драките носеха лазери на китките си и Гатхул не правеше изключение. Джек не можеше да си спомни дали някога е влизал в ръкопашна схватка с драк, но беше виждал други да го правят и стълкновението завършваше печално — биваха изтръгнати от бойните си костюми. Тъкмо по тази причина костюмите бяха оборудвани с ръчката на мъртвеца — за да бъдат унищожени, преди да попаднат във вражески ръце. Драките бяха прочути с невероятната си сила и Джек предполагаше, че по време на битка тя се увеличава.

Фантом все още не беше напълно възстановен. Джек усещаше, че по лицето му се стича пот и замъглява зрението му, а един от залепените на гърдите му датчици внезапно се откачи. Фантом пулсираше развълнувано на раменете му.

„Цели се право в гърлото, господарю.“

— Искам само да го поваля.

„Аз пък смятам, че той иска да ни разкъса на парчета, господарю.“

Джек забеляза, че дракът се готви за скок, и на свой ред задейства реактивните двигатели. Двамата бяха равностойни по пъргавина и скорост и скоро отново застанаха един срещу друг, вперили яростни погледи един в друг. Джек се извъртя рязко на една страна и за кратък миг на лицето на генерала се изписа неувереност. Изгубил ме е, помисли си Джек. Гатхул най-сетне реагира тъкмо когато Джек се приземяваше на крака. Въпреки всичко не беше достатъчно бърз, за да избегне умелата хватка на Джек, който го тръшна на пода. Изпод ризницата на генерала се разхвърчаха искри.

К’рок се оказа прав. Гатхул наистина се затрудняваше да го вижда. Но изведнъж генералът откри огън и снопът от енергия повали Джек на колене и го накара да се претърколи. Усещаше топлината през втората си кожа.

Бронята можеше да поеме доста енергия — беше изработена с тази цел, но рано или късно системите за терморегулация щяха да откажат и тогава Джек щеше да се изпече в собствения си костюм. Той се преметна назад и тъкмо навреме, за да се изплъзне от втория откос, след миг отново рязко скъси дистанцията между двамата.

Подът под краката им се тресеше. Гатхул замахна и удари Джек в нагръдната плоча. Ударът се предаде чак до пръстите на краката му. Джек си пое с мъка въздух и отвърна с бърз удар, колкото да се откъсне от чуждоземеца. Гатхул се просна на пода, но се претърколи чевръсто и отново се изправи. Съдейки по ъгъла, по който си извиваше главата, Джек бе наясно, че генералът го следи зорко.

Но Джек все още не беше в състояние да предприеме следващия ход. Трябваха му поне няколко секунди, за да започне да диша нормално. Имаше чувството, че някой е изстискал от дробовете му всичкия въздух.

Дракът се изправи в цял ръст. Погледът му се плъзна покрай Рицаря. Джек премигна, за да отърси от клепачите си капчиците пот, и вдиша спарения въздух. „Кучи син“ — промърмори, но мислеше за К’рок. Милосецът се бе оказал прав. Гатхул го виждаше само тогава, когато Джек се движеше.

Подаръкът на миньорите от Лазертаун вероятно неведнъж бе спасявал живота му. Проблемът беше как да победи Гатхул, без да се налага да го убива и да разпалва още повече гнева на кралицата. Защото, за да го надвие, Джек неминуемо трябваше да се раздвижи, а това означаваше и да му привлече вниманието.

 

 

— Какво прави той? — попита с изкривено лице Баадластър.

— Нямам представа. Освен ако не е получил повреда в управлението на костюма.

— Ще се справи — намеси се Пепус и облиза устни.

— Зная — прошепна Амбър. — Той винаги се справя.

— Нямаме много време — изстена Вандовър. — Ако ще прави нещо, да го прави сега.

Сякаш в отговор на нетърпението му Джек се извъртя рязко и кракът му попадна точно под издължената брадичка на генерала, там, където една тънка плочка прикриваше гърлото му. Дракът отлетя назад с разперени безпомощно ръце. Джек пусна един нисък откос, който облиза ризницата на Гатхул и го принуди да отскочи право в обятията на Рицаря. Двамата противници се сблъскаха отново и когато Амбър отвори очи, дракът лежеше на пода, а Джек бе опрял подметка върху гърлото му — единственото уязвимо място в тялото на дракския войн.

Победата беше тяхна.