Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пясъчните войни (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Challenge Met, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Dargor (2015 г.)

Издание:

Чарлз Ингрид. Пясъчните войни 2

Американска. Първо издание

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Олга Герова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД — Силвия Николова

 

Charles Ingrid

The Sand Wars, Volume 2 (1989–1990)

 

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 35

 

ISBN: 954–585–749–8; 978–954–585–749–2

 

Цена: 11.99 лв.

 

ИК „БАРД“ ООД

История

  1. — Добавяне

25.

Совалката за Малтен бе прибрана в един от транспортните хангари на кораба-майка, но рампата не беше демонтирана и корабът бе готов за извеждане в космоса. Пепус се беше свил в леглото си, в очакване да ги натоварят на кораба. Като че ли дишаше по-леко, за първи път от няколко дена насам, и дори цветът на лицето му не беше така блед. До него стоеше К’рок — издигаше се като голяма космата планина. Императорът се пресегна и хвана Джек за ръката.

— Заявявам на всеослушание, че от този час снемам от теб всички обвинения за предателство и дезертьорство. С което ти давам и абсолютното си опрощение. К’рок и Баадластър ще бъдат мои свидетели.

— Потвърждавам — избоботи с басовия си глас милосецът. Вандовър само кимна.

Джек усети, че ръката на императора трепери.

— Защо сега? — попита той. — Работата ми още не е приключила.

— Защото го извоюва. Искам сянката над теб да бъде вдигната — в случай че нещо ми се случи. Ти ме защитаваше от всичко, освен от мен самия. Не мога да искам от теб да направиш нещо повече. Ето защо се налага този въпрос да бъде решен още сега.

Джек втренчи поглед в императора.

— Аз ще се върна. Не забравяй, че ми обеща трона.

Той отстъпи назад, забелязал, че към тях се приближават драки.

Вандовър стоеше с гръб към чуждоземците. Лицето му бе мрачно и навъсено.

— Пепус, бих искал да преосмислиш желанието си да се прибера с теб. Бях се подготвил да замина с командир Сторм и вече е късно да променям плановете си.

— Нуждая се от теб тук — отвърна простичко Пепус.

— Но аз трябва да потърся Свети Колин…

— Има кой да го потърси. Ти си по-важен за мен.

Баадластър млъкна. След това, прикривайки злобата, която святкаше в очите му, той склони глава и отстъпи, за да може дракският войник да изтика леглото нагоре по рампата. Веднага щом Пепус се скри в совалката, той се извърна към Амбър и я улови за лакътя. Наведе се към ухото й, преди младата жена да успее да го отблъсне.

— Не си мисли, че си свободна. Мислите ми ще те открият, където и да се скриеш.

Пусна я толкова рязко, че тя залитна и едва успя да се задържи.

— Какво беше това? — попита Джек.

Тя поклати глава.

— Мили думи на раздяла — отвърна угрижено. Вандовър се изкачи по рампата, без да поглежда назад. Ала веднага щом люкът се затвори, Амбър усети как мислите му нахлуват в ума й, разлюля я тътен, който напомняше подигравателния му смях. Неволно пристъпи към Джек, като че търсеше закрила.

К’рок стовари тежката си лапа на рамото на Рицаря.

— Дойде и моят ред да се сбогувам. — С другата ръка той даде знак на драките да не вдигат рампата. — Кралицата ми нареди да отлетя с Пепус.

— Мислех, че ще дойдеш с мен — погледна го изненадано Джек.

— И аз също. Но Трикатада ми нареди да придружа императора и да се погрижа съюзът да бъде запазен. — Милосецът се почеса по брадичката. — Джек, пътищата ни се разделят. Желая ти успех.

Джек стисна ръката му.

— И аз на теб, К’рок.

Дракските пазачи забърбориха развълнувано. К’рок им отвърна нещо и се заизкачва нагоре. Скочи на платформата и затропа с ботуши по металната й повърхност.

Останал в компанията на Роулинс и Амбър, Джек продължаваше да гледа към совалката, докато двигателите й се запалиха. Амбър го издърпа към шлюза, тъй като вече светеха предупредителните сигнали.

— Облечи се — нареди Джек на Роулинс. — Искам да ни видят, че си тръгваме в пълно бойно снаряжение.

— Слушам, сър — отвърна Роулинс с усмивка.

 

 

Пепус избърса крайчеца на окото си. Вече му беше омръзнало да лежи в леглото, което драките тикаха по алеята към неговия дворец. Махна нетърпеливо на Вандовър.

— Искам веднага да повикаш всички служители на работа. И ми намери един скутер. Веднага, моля.

Вандовър се отдалечи, без да отговори.

— Нека за охраната се грижи Планетната полиция — продължи с разпорежданията императорът. — Може би ще е добре да им намерите бойни костюми.

— Костюмите са опасни за неподготвените, ваше величество — изръмжа К’рок.

— Не ме интересува, командире. Аз все още съм император и ще изпълнявате заповедите ми.

Милосецът леко се поклони.

— Вашите желания са заповеди за мен.

Вандовър се появи отново.

— Ах, Баадластър — посрещна го императорът. — Да се оборудва специален комуникационен пост. Искам да следите всяко движение на Сторм.

— Разбира се — отвърна с привидно безразличие Баадластър. И продължи да крачи, вдигнал брадичка срещу вятъра. Настилката под краката му все още носеше белези от скорошната битка. Ако вдигнеше глава, сигурно щеше да забележи часовоите от стрелковите кули, застанали зад звуковите си пушки. А в далечината от време на време се чуваше приглушеният грохот на тежката артилерия. Но войната в крайните квартали на Малтен не беше нищо в сравнение със стихията, която бушуваше в главата му.

 

 

— Ще вземем пилот на Кларон. Все ще намерим кого да наемем, а дотогава ще летим на автопилот. Роулинс твърди, че може да се справи с програмата.

Младият Рицар само кимна в потвърждение. Лицето му бе поруменяло от старание. Амбър се засмя.

— По-добре той, отколкото драките.

— Разбира се — кимна Роулинс. — Тези негодници лесно биха могли да повредят нещо, съвсем преднамерено.

— Едва ли ще го направят. Но наистина ни пуснаха прекалено лесно. Мисля си, че тази мисия може да е от полза и за тях. От доста време воюват с Аш-фарел и досега единственото, което са постигнали, е да бъдат изтикани надалеч. — Джек даде знак на Амбър да си сложи предпазната мрежа. — Най-добре да се подготвим.

Роулинс се разположи в креслото, предназначено за дракския пилот, и бронираният костюм побърза да се нагласи към новата позиция на тялото.

— Изглежда са демонтирали някои неща, сър — докладва той. — Сигурно не им е приятно техен кораб да попада в ръцете ни — и посочи няколко празни отвора върху контролното табло.

— Важното е да са ни оставили нужното за полета — отвърна невъзмутимо Джек.

— Така ми се струва.

— В такъв случай дай сигнал да отворят хангара. Само си губим времето тук.

Той се надвеси над Роулинс, сетне се отпусна в своята мрежа. За миг Фантом се размърда в мислите му. Джек трепна от неочаквания контакт. Все още не можеше да забрави писъка, който Фантом бе записал с камерите си. Колко ли може да издържи преподобният в ръцете на противника?

Достатъчно дълго, надяваше се Джек, за да бъде спасен.