Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (18)

17.

Обелваха живота му на спомени, слой по слой, едни горчиви, други сладки, но винаги болезнени. Беше се вкопчил в топящите се останки на своето съзнание, твърдо решен да не отпуска хватката си, каквото и да му струва. Без никакво съмнение Аш-фарел наблюдаваха това, както следяха и импулсите, протичащи по неговите нерви и ганглии. Нямаше никакъв начин да узнае каква е реакцията им, но съдейки по това, че все още е жив, очевидно научните им умения бяха завидни.

Странно е да съществуваш лишен от тяло, да търсиш безметежност, а да получаваш само болка, да жадуваш смъртта, която е за предпочитане пред милиардите остриета, които пронизват душата ти. Зърна един мимолетен спомен за Джек и се опита да го задържи, мярна Амбър и се прикова към видението й. Всичко това го изпълни с увереността да не се предава, тъй като съхраняваше прекалено ценни неща в себе си. И продължи да се вкопчва в останките от живота си, въпреки че силите му непрестанно гаснеха.

Вероятно най-сетне бе стигнал края на това изпитание, защото Аш-фарел се заеха да му връщат постепенно отнетото. Безбройните разпилени звезди на неговия живот започнаха са се скупчват и да се свързват отново. Черната бездна на смъртта се отдалечи и се изгуби в мрака.

Когато се събуди, изпитваше болка, каквато досега не бе изпитвал, в тяло, което бе неговото, и същевременно му се струваше чуждо. Аш-фарел го бяха разглобили докрай, а сетне го бяха сглобили отново. Но въпреки невероятните си умения, не го бяха направили както трябва.