Чарлз Ингрид
Предизвикателството прието (29)

28.

На Кларон все още миришеше на изгоряло, макар миризмата да бе примесена с други, далеч по-приятни аромати, които накараха Джек да се усмихне, докато поемаше въздуха с пълни гърди. Миришеше на прясно разорана почва и Джек вече бе сигурен, че Кларон наистина е преродена планета. На мястото на миньорските селища сега се издигаха прозрачните куполи на парниците. Бяха се качили на един от скутерите в хангара на дракския кораб и сега се спускаха право към площадката, към която ги насочваха отдолу. Докато се приземяваха, посрещна ги облак пъстрокрили насекоми. Когато излязоха навън, облакът се оказа толкова гъст, че в първия миг не виждаха нищо друго.

— Какво е това? — попита изненадано Амбър.

— Нямам представа. Насекоми, които използват за тераформиране — отвърна Джек.

— Каквито и да са, важното е да вършат полезна работа — рече Роулинс, чийто костюм отразяваше синевата на небето.

Джек бе съгласен с него. Малко след това облакът се вдигна и зад завесата се показа друг костюм. Джек се извърна към новодошлия.

— Къде е Джонатан? — попита приближаващия се Денаро.

Скиталецът повдигна визьора си, за да могат да му виждат лицето.

— В една от бараките. Не е никак добре, Сторм.

— Искам да го видя — настоя Амбър. Понечи да заобиколи Денаро, но той я спря. Чу се метален звън от сблъсъка на флексобрънките.

— Не бързай толкова. Това е територия на Скиталците. Ако ви праща Пепус, нямате думата тук.

— А ако не ни праща?

— В такъв случай можем да разговаряме. Да влезем вътре и да си свалим костюмите.

— Предпочитам да си остана в моя — запъна се Амбър.

— Костюмите са и оръжия. А това е свято място.

Джек сви рамене.

— Готови сме за преговори веднага щом проявиш желание да бъдеш благоразумен. Не ние отвлякохме пациент и си проправихме път със сила през имперското болнично крило.

— Така е — съгласи се Денаро. — Но пък не аз те напъхах в леглото за две седмици. Драките го сториха.

Джек кимна едва забележимо.

— Затова и не ти се сърдя.

— В такъв случай, последвайте ме. — Денаро си спусна визьора, обърна се и ги поведе към просторна поляна, на която се издигаха метални бараки, строени в редица.

Наложи се да наведат глави, за да влязат през вратата на тази, в която ги отведе Денаро. Вътре имаше чертожни дъски и стативи с карти и скици, както и въздушни снимки на различни райони.

— Търсите ли нещо?

— Не. Вече направихме първоначалното проучване. Открихме норцит на отсрещната страна, където има следи от посещения на драки — изгорени гнезда и останки от пясък. Ако Кларон не беше изпепелен, със сигурност сега планетата щеше да е дракска колония. — Денаро посочи десния коридор. — Третата стая отляво. Ще ни е тесничко там с костюми, но…

— Нямам нищо против да ми е тясно — заяде се свадливо Амбър. Тя мина пред него и продължи. Вътре в бараката Денаро отново си бе вдигнал визьора и Джек забеляза, че гледа объркано.

Роулинс пое след Денаро, а Джек вървеше последен. В коридора наистина бе тясно. Джек гледаше замислено гърбовете им. Колин бе изиграл решаваща роля в живота на тези двама мъже, макар и по различен начин. Денаро, амбициозен, невъздържан, пълна противоположност на спокойния и уравновесен Скиталец, бе постоянна заплаха за поста му. Роулинс, мълчалив и самоуверен, не проявяваше никакъв интерес към религиозното учение, но пък бе свързан с проповедника с невидима нишка след чудодейния акт на изцеление, който Колин бе извършил.

Джек ускори крачка и се изравни с Денаро.

— Има ли нещо, което трябва да зная? — попита.

— Има, разбира се. Например, че Джонатан умира. Нямам представа какво се е случило с Колин и Джонатан в космоса, нито кой ги е разделил, но…

— Аз зная — прекъсна го Джек. — Колин е тръгнал да търси Аш-фарел.

— За Бога! — Денаро се закова на място. — Знаех си… той ми каза… но все си мислех, че му се е случило нещо друго. Че са го пленили драките или някои от пиратите на Пепус.

— Не.

— Не можеш да тръгнеш след него сам — заяви Денаро.

Джек се подсмихна.

— Остави ме първо да разговарям с Джонатан.

 

 

Високият, мрачен помощник на Скиталеца се бе смалил до тъжна сянка. Амбър си свали шлема и се приближи до болния. В ръкавицата й ръката му изглеждаше мъничка.

Джонатан извърна измършавялото си лице към Джек.

— Командир Сторм — заговори с пресипнал глас. — Свети Колин се надяваше да ни застигнете навреме, за да продължим заедно.

— Съжалявам, ако съм го разочаровал.

— Той никога няма да се разочарова от вас. Винаги е повтарял, че сте човек на истинските дела. — Гърдите на Джонатан изсвириха. Всички присъстващи затаиха дъх. — Денаро каза, че сигурно ще ме потърсите. Аз пък му рекох, че никога не съм се съмнявал, че ще откриете мен и Свети Колин. Но той е млад и пламенен…

— Потегляме още утре — прекъсна го Джек. Похвалата на Колин го бе накарала да се изчерви. Той се обърна към Денаро. — Колко често пристигат кораби от Малтен или Доминиона? Или от някое друго цивилизовано място?

— Два пъти седмично. Другата седмица.

— Искам да уредиш въпроса с транспортирането на Джонатан.

— Чакай малко. Никой не знае къде е изчезнал…

Джек усети, че Фантом лекичко помръдва върху раменете му.

— Джонатан не ни е нужен. Ще открием Аш-фарел без него. Ще държа лично теб — той посочи Денаро — отговорен, ако нещо се случи с този човек. Имаш ли подходяща стая за нас наблизо, или сами да си потърсим нещо?

— Можете да се настаните тук — кимна Денаро. — Но Джонатан трябва да остане с нас. Той е единственият свидетел…

— Видял е достатъчно — намеси се Амбър. — Ако не си забелязал, стигнахме дотук без твоята помощ. Можем да намерим Свети Колин и без да ни се пречкаш в краката.

Джек отново остана учуден от сконфузеното изражение на Денаро. Скиталецът преглътна, кимна смирено, после погледна Джек.

— Добре. И без това не бих искал да страда повече.

— Ще ида да взема снаряжението от скутера — заяви Роулинс и излезе. Джек остави Амбър при Джонатан и го последва. Забеляза, че младият капитан крачи малко по-енергично от обичайното и се досети, че сигурно е ядосан. Джек вдигна един сандък и му кимна да му помогне.

— Какво има?

Роулинс втренчи ясните си очи в него.

— Не вярвам на Денаро.

— Аз също, но предпочитам да го държа под око, вместо да го оставя да се мъкне по дирите ни. Нещо против?

— Нищо — кимна Роулинс и пое сандъка от ръцете на Джек.

 

 

Джек не искаше Джонатан да чуе записа, направен от Фантом. След вечеря ги отведе в една далечна стая, където позволи на Денаро да прегледа онова, с което разполагаха. Когато записът свърши, Амбър въздъхна.

— Мили Боже — пророни тя. В стаята се бе възцарило мълчание.

Всички си бяха свалили костюмите и макар че Фантом стоеше подпрян в ъгъла, присъствието му бе осезаемо.

Денаро пръв наруши мълчанието.

— Колин е човек, видял и препатил много. Какво би могло да го изплаши по този начин?

— Тъкмо него търсим.

— Нямаме никаква следа. Оттогава са изминали седмици — на какво разчиташ? Аш-фарел менят местоположението си непрестанно. Без предупреждение, без да оставят следи. Дори драките, които воюват с тях от дълго време, не знаят откъде идват. В галактиката има толкова много райони, за които не знаем нищо. — Денаро остави чашата си на масата.

— Какво, да не се изплаши? — погледна го насмешливо Джек.

— Не. Все някой трябва да върне трупа. — Скиталецът се изправи. — Ти каза, че знаеш посоката. Съветвам те да побързаш, преди на Малтен да е избухнал нов бунт.

— Да не си решил да им пратиш заповед за действие? — попита навъсено Роулинс.

— Колин има достатъчно фанатизирани последователи. Друг е въпросът, до какво ще доведе всичко това. Нищо чудно този път властта да премине в наши ръце.

— Не ни заплашвай — озъби се Амбър. Очите й бяха обрамчени с тъмни кръгове. Тя дори не погледна Денаро, спрял се на вратата.

— Не ви заплашвам. Просто ви припомням добре известни факти. Ще чакаме вашия отговор на заранта. — С тези думи се обърна и излезе.

Амбър изчака, докато утихне шумът от стъпките му, сетне рече:

— Питам се на какво ли залага?

— На каквото винаги — отвърна Джек. — Стреми се към поста на Колин. Само Джонатан би могъл да му попречи, но сега нещастникът е съвсем на края на силите си.

Роулинс се изправи.

— Според вас какви са шансовете Колин да е жив?

— Нямам представа. Но ми се струва, че е жив. Ти какво мислиш?

Капитанът поклати смутено глава.

— Проклет да съм, ако мога да кажа. Не знам дали ви е известно, но между нас съществува връзка.

— Известно ми е. — Джек се надигна да изпрати Роулинс до отредената му стая.

Когато се върна, завари Амбър сгушена в едно от креслата. По стар навик бе скрила лицето си със спуснатата напред коса.

— Наистина ли вярваш, че е още жив? — попита тя.

— Така мисля. Не зная обаче още колко дълго ще изкара, ако не го открием и не го отведем с нас. Не знам също по какъв начин смята да те задейства Вандовър, след като е на Малтен.

Тя трепна. Отвори уста и понечи да каже нещо, сетне извърна глава и премълча.

На Джек му се стори, че нещо се скъсва вътре в него. Помисли си, че отново ще започне борбата между двамата обитатели на душата му, но мислите му останаха кристално ясни. Само дето му беше трудно да диша.

— Какво всъщност знаеш? — попита го тя тихо.

— Само че си пробудила в себе си онова, което беше успяла да потиснеш. И че този път Вандовър те държи на кукичката си. Не би могъл да го направи, освен ако не се страхуваш от него.

— А аз те смятах за заблудено фермерче — въздъхна Амбър. — Не мога да се боря с него. Колкото повече се съпротивлявам, толкова повече нараства силата му.

— И коя е следващата му цел?

Тя поклати отчаяно глава.

— Нямам представа. Дори когато ме задейства, разбирам, след като вече е станало късно.

— Пепус.

Лицето й се сгърчи.

— Да, Джек, аз…

— Кой друг?

— Графинята. Затова Зелените ризи не ни подкрепиха, когато Скиталците се вдигнаха на бунт.

— Ами Колин?

— Не зная. — Тя отпусна обезсърчено ръце. — Напълно е възможно. Смъртта на Колин ще хвърли всички подозрения върху Пепус и ще го довърши. А същевременно ще предизвика разцепването на ордена на Скиталците.

— Денаро не е достатъчно силен, за да поеме управлението. Няма да мине без проливане на кръв. — Джек посегна замислено към чашата си. Не я попита дали има заповед да се разправи с него. Не искаше да чуе отговора. Отпи от чашата и алкохолът опари гърлото му и го накара да се закашля.

— Знаеш ли и аз бих пийнала нещо. С какво разполагаме?

— Изборът не е кой знае колко голям — допълни чашата си той и й я подаде. — Ако не друго, поне ще ти помогне да заспиш.

Тя втренчи поглед в него.

— Мисля си… ако ме обичаш… мога да направя почти всичко. Но той непрестанно е с мен… в мислите ми… в сънищата, като черна завеса. Понякога ми се струва, че надзъртам в онова, което Колин нарича ад.

— Окопай се дълбоко и се бори. Ти винаги си била мой гръб. Сега аз съм твоят. Не мога да ти помогна, но поне знаеш, че не си сама. И каквото и да се случи, няма да позволя да убиеш Колин.

Устните й трепереха, когато вдигна бавно чашата. Изпи я на един дъх, с премрежени очи. След това вдигна ръка, за да сподави кашлицата си.

— Кажи ми сега, как смяташ да го намерим?

Джек се обърна и погледна Фантом.

— Фантом все повтаря, че е пътеводител. И сега ще го попитаме какво не е записал.