Ю Несбьо
Немезида (8)

Осма глава
Джалалабад

— Скоро ще те убия — Хари стисна още по-здраво студената стомана на пушката. — Искам само да си подготвен, да го обмислиш. Отвори си устата.

Хората около него бяха восъчни кукли. Неподвижни, неодушевени, дехуманизирани. Хари се потеше под маската и кръвта пулсираше в слепоочията му. Всеки удар предизвикваше тъпа болка. Не искаше да поглежда хората около себе си, нито да среща обвинителните им погледи.

— Сложи парите в торбата — заповяда той на безликия човек пред себе си. — И дръж торбата над главата си.

Безликият започна да се смее. Хари обърна пушката и посегна да го удари по главата с приклада, но не го улучи. Останалите в банката също се засмяха, а Хари ги погледна през неравно изрязаните дупки на маската. Изведнъж му се сториха познати. Момичето на второто гише приличаше на Биргита. Бе готов да се закълне, че чернокожият мъж до автомата за бележки за ред е Андрю, а белокосата дама с детската количка…

— Майко? — прошепна той.

— Ще взимаш ли парите, или не? — попита безликият. — стават двадесет и пет секунди.

— Aз решавам колко време ще отнеме! — изрева Хари и напъха цевта в черната му отворена уста. — Ти си бил, знаех си през цялото време. След шест секунди ще умреш. Трепери

На венеца му висеше зъб и от устата на безликия течеше кръв, но той говореше, все едно не забелязва какво става:

— Няма как да оправдая разхода на ценно време и ресурси заради лични подбуди и емоции.

Отнякъде се чу бясно звънене на телефон.

— Трепери! Трепери както е треперила тя!

— Внимателно, Хари, не позволявай да се превърне във фикс идея.

Хари усети как устата мачка цевта на пушката.

— Тя беше полицайка, проклетнико! Тя беше най-добрата ми… — маската залепна за устата на Хари и затрудни дишането му. Но гласът на безликия невъзмутимо продължи да обяснява:

— Офейкала е.

— … приятелка — Хари дръпна спусъка докрай. Не се случи нищо. Отвори очи.

Най-напред му хрумна, че отново е задрямал. Седеше в същия зелен фатерщул и гледаше в мъртвия екран на телевизора. Но палтото му беше ново и стоеше разстлано върху него, покривайки половината от лицето му. Усещаше вкуса на мокрия плат в устата си. А дневната светлина изпълваше стаята. После усети ударите с чук. Засегнаха нерв точно зад очите му, последователно и с безпощадна точност. В резултат изпита болка, озадачаваща и същевременно добре позната. Опита се да възстанови спомените си. Да не се е озовал в „Скрьодер“? Беше ли пил у Ана? Случи се онова, от което се опасяваше: не помнеше нищо. Сещаше си, че седна в хола, след като говори с Ана по телефона, но после имаше бяло петно. В същия миг му прилоша. Хари се наведе напред и чу как съдържанието на стомаха му се изсипа на паркета. Изстена, затвори очи и се опита да пренебрегне телефона, който не спираше да звъни. При включването на секретаря вече спеше.

Сякаш някой бе нарязал времето на парчета и ги беше разбъркал. Хари се събуди, но за момент изчака с отворени очи да усети дали има подобрение. Не забеляза подобно нещо. Разлика се свеждаше до следното: ударите с чук по главата му обхващаха по-голяма площ, вонеше на повръщано, нямаше изгледи да заспи отново. Преброи до три, изправи се, измина превит о две осемте крачки до банята и изпразни съдържанието на стомаха си. Остана за малко, опрян на тоалетната чиния, докато си поеме дъх, и за свое учудване забеляза, че жълтата материя, стичаща се по белия порцелан, съдържа микроскопични червени и зелени парченца. Успя да хване едно от червените парченца между палеца и показалеца си, отнесе го до чешмата, изми го и го разгледа срещу светлината. После внимателно го сложи между зъбите си и го сдъвка. Направи кисела гримаса, като усети резливия вкус на японе-чили. Изми си лицето и се изправи. И видя голямата синина в огледалото. Светлината в хола смъдеше в очите му, когато включи секретаря.

— Беате Льон е. Дано не те притеснявам, но Иваршон разпореди да се обадя незабавно на всички. Има още един обир. Банка „Де ен Бе“ на улица булевард „Ширке“, недалеч от кръстовището на квартал Маюрстюа.