Ю Несбьо
Немезида (10)

Десета глава
Безгрижните

До него долитаха гласове и пак се изгубваха.

— Казвам се старши инспектор Том Валер. Кой ще ми опише накратко ситуацията?

— Пристигнахме преди четиридесет и пет минути. Намерил я електротехникът.

— Кога?

— В пет. Веднага позвънил на полицията. Името му е… да видим… Рене Йенсен. Ето ЕГН-то и адреса му.

— Чудесно. Обади се и провери досието му.

— Добре.

— Рене Йенсен?

— Аз съм.

— Приближете се, моля. Името ми е Валер. Как влязохте?

— Както обясних и на другите, с този резервен ключ. Беше дошла в работилницата ми във вторник, понеже нямало да си е у дома, като дойда.

— Защото щяла да е на работа ли?

— Нямам идея. Не мисля, че работи. Както работят повечето хора, искам да кажа. Каза, че щяла да прави изложба.

— Значи е художничка. Някой чувал ли е за нея?

Мълчание.

— Какво правехте в спалнята, Йенсен?

— Търсех банята.

Друг глас се обади:

— Банята е зад тази врата.

— Добре. Забелязахте ли нещо необичайно, като влязохте в апартамента, Йенсен?

— Ъъъ… как тъй необичайно?

— Вратата беше ли заключена? Имаше ли отворени прозорци? Някаква особена миризма или шум? Каквото и да е.

— Вратата си беше заключена. Не забелязах да има отворени прозорци, ама не съм се и заглеждал. Миришеше само на някакви разтворители…

— На терпентин ли?

Другият глас пак се намеси:

— В една от стаите има художнически материали.

— Благодаря. Да сте забелязали нещо друго, Йенсен?

— Какво друго ме питахте?

— За подозрителни шумове.

— А, да! Не беше шумно, беше тихо като в гроб. Е, хе-хе, не исках…

— Спокойно, Йенсен. Познавате ли починалата?

— Видях я за пръв път, като дойде в работилницата ми. Изглеждаше бая надутичка…

— Какво искаше да поправите?

— Термостата на нагревателите в банята.

— Ще ни направите ли услугата да проверите дали наистина нещо е повредено? Ако изобщо е имала нагреватели.

— Защо… а, ясно, тя може да е планирала цялата тая работа и е искала да я намерим, а?

— Нещо такова.

— Е, да, ама термостатът е скапан.

— Скапан ли?

— Развален е.

— Откъде знаете?

Мълчание.

— Нали са ви предупредили да не докосвате нищо, Йенсен?

— Е, да, ама мина много време, докато дойдете, и аз така се изнервих, че трябваше да измисля нещо.

— Значи сега починалата има работещ термостат?

— Ами… хе, хе… да.

Хари се опита да се отдръпне от леглото, но краката му отказваха да помръднат. Лекарят затвори очите на Ана и сега тя изглеждаше като заспала. Том Валер изпрати електротехника вкъщи и му нареди да е на разположение през следващите дни, а дежурните полицаи, излезли навън, освободи. Хари никога не беше предполагал, че ще се почувства така, но в действителност се радваше на компанията на Том Валер. Без опитния си колега той не би успял да зададе и един логичен въпрос, камо ли да вземе разумно решение.

Валер попита лекаря дали ще им съобщи предварителното си заключение.

— Куршумът очевидно е минал през черепа, разрушил е мозъка и така е спрял всички жизнени функции. Ако предположим, че температурата в стаята е била постоянна, то телесната температура сочи, че е мъртва поне от шестнадесет часа. Няма следи от насилие. Нито от спринцовки или приети медикаменти. Но… — лекарят направи пауза, за да засили ефекта от думите си:

— … белезите по китките й показват, че и преди е правила опити за самоубийство. Напълно умозрително, но професионално предположение: страдала е от маниакална депресия или от депресия с натрапчиви мисли за самоубийство. Ще открием неин медицински картон при някой психолог.

Хари се опита да каже нещо, но езикът му не се подчини.

— Ще знам повече подробности, като извърша аутопсията.

— Благодарим, докторе. Нещо важно, Вебер?

— Оръжието е „Берета“ М-92, доста често срещано. И няколко пръстови отпечатъка по дръжката, които трябва да са нейни. Куршумът е заседнал в дъските на леглото; типът муниции съвпада с оръжието, така че от само себе си е ясно какво ще покаже балистичната експертиза: стреляно е с този пистолет. Ще получите пълния протокол утре.

— Чудесно, Вебер. Още нещо. Когато електротехникът е дошъл, е било заключено. Забелязах, че заключването е с брава с език, а не със секретна брава, затова е изключено някой да е бил в апартамента и да си е тръгнал. Освен ако въпросният човек не е взел ключа на мъртвата и не е излязъл с него, разбира се. С други думи, ако открием ключа й, бързо ще се доближим до разрешение на случая.

Вебер кимна и вдигна жълтия молив, на който висеше връзка ключове.

— Намерихме ги върху скрина в коридора. Ключ за няколко врати — използва се за портата на двора и за всички общи помещения. Проверих. С него се отключва и този апартамент.

— Прекрасно. Тогава по принцип ни липсва само подписано от починалата предсмъртно писмо. Някой възразява ли да обявим случая за приключен?

Валер погледна Вебер, лекаря и Хари.

— Добре. В такъв случай да съобщим на близките печалната вест и те да я идентифицират.

Излезе в коридора, а Хари остана до леглото. След малко Валер пак се показа на вратата.

— Не е ли яко, когато нещата се нареждат отведнъж, Хари?

Мозъкът на Хари даде нареждане на главата да кимне, но нямаше представа дали тя се подчини.