Ю Несбьо
Немезида (45)

Четиридесет и пета глава
„Изкуството на войната“

Раскол се поизправи и Хари подхвана:

— През лятото моят съсед, Али Ниази, получил писмо. Човек, живял тук преди няколко години, се смятал за длъжник на кооперацията ни. Али не успял да издири името му в регистъра на живущите, затова му изпратил отговор спокойно да забрави за дълга си. Името му било Ериксен. Вчера се видях с Али и го помолих да ми намери това писмо. Оказа се, че е изпратено от улица „Безгрижие“ 17. Астри ми каза, че през лятото върху пощенската кутия на Ана няколко дена стояла залепена бележка с името Ериксен. За какво й е било това писмо? Позвъних на „Ключарско ателие“ АД. Наистина получили поръчка за ключове за моя апартамент. Пратиха ми документите по факса. Първо забелязах, че поръчката е направена седмица преди смъртта на Ана. Подписана е от Али, председател на домсъвета и отговорник за ключовете в кооперацията ни. Подписът му под поръчката не беше особено изкусно подправен. Сякаш е дело на не особено надарена художничка, изимитирала подписа от получено от нея писмо, например. Но фалшификацията, достатъчно сполучлива за пред „Ключарското ателие“ АД, им дала основания веднага да поръчат в „Триовинг“ ключ за апартамента на Хари Хуле. Въпреки всичко било необходимо той да се яви лично, да покаже документ за самоличност и да се разпише, че си е взел ключа. Така и станало. Хари е мислел, че си слага името под разписка за ключа на Ана. Направо да умреш от смях, нали?

На Раскол май не му беше трудно да се сдържи.

— Във времето между тази среща и последната им вечеря тя е режисирала всичко. Поръчала е абонамент на мобилния телефон на Хари в сървър в Египет и е въвела мейлите с предварително програмирани дати за изпращане в лаптопа. През деня се е вмъкнала в мазето и е открила кое помещение е мое. Със същия ключ е влязла и в апартамента ми, за да намери лесно разпознаваема лично моя вещ, която да подхвърли в жилището на Алф Гюнерю. Спряла се е на снимката ми със Сьос. Следващата точка от програмата й включва посещение при някогашния й любовник и дилър. Вероятно Алф Гюнерю е бил малко изненадан да я види отново. Какво е искала? Вероятно да купи или да вземе назаем пистолет от него. Защото е знаела, че той разполага с онези оръжия, дето в момента се харчат страшно много в Осло, онези с изтрити фабрични номера. Той й е намерил такъв пистолет, Берета М-92, а тя отишла до тоалетната. Сигурно се е учудил защо се бави вътре толкова дълго. Накрая излязла и изведнъж се разбързала да си ходи. Поне предполагаме, че нещата са се развили по този начин.

Раскол стисна челюстите си здраво и Хари видя как устните му изтъняха, после се облегна назад.

— Следващата й задача била да се вмъкне във вилата на Албю и да подхвърли в нощното му шкафче резервния ключ за апартамента си. Това едва ли я е затруднило, защото е знаела къде стои ключът за вилата: във фенера отвън. По време на същото посещение е откъснала от фотоалбума снимка на Вигдис с децата и я е взела. И така, всичко било готово. Оставало само да чака Хари да дойде на вечеря. Менюто включвало супа „том ям“ с японе-чили и кока-кола с морфинхидрохлорид. Последната съставка е известна най-вече като дрогата на изнасилваните: тя е течна, с относително неутрален вкус, дозировката й е лесна, а ефектът — предсказуем. Жертвата се събужда с празноти в паметта, което приписва на алкохола, защото са налице всички симптоми на махмурлука. В много отношения може да се твърди, че съм бил именно изнасилен. Бях толкова замаян, че преди да ме избута на стълбището, тя съвсем безпроблемно е извадила мобилния ми телефон от якето. След като съм си тръгнал, ме е последвала и е влязла в мазето ми, където е свързала телефона с лаптопа. Прибрала се е у дома, промъквайки се тихомълком по стълбите. Астри Монсен все пак е чула стъпки, но я взела за госпожа Гюнершен от четвъртия етаж. После се е подготвила за последната си изява и е оставила събитията да следват своя ход. Тя, разбира се, е знаела, че аз ще се заема със случая, независимо дали ще ми го възложат, или не, затова ми е оставила два патрина. Хванала е пистолета с дясната ръка, защото аз знам, че е левачка. И е оставила снимката в обувката си.

Устните на Раскол се раздвижиха, но не издадоха звук.

Хари разтърка лицето си с ръка.

— Последният й щрих в шедьовъра е бил да натисне спусъка на пистолета.

— Но защо? — попита Раскол.

— Ана беше крайна в емоциите си — вдигна рамене Хари. — Искала е да си отмъсти на хората, отнели й според нея онова, за което е живяла. Любовта. Виновниците са Албю, Гюнерю и аз. И вие, роднините. Накратко: омразата е взела връх.

— Пълни глупости — отсече Раскол.

Хари се обърна и свали от стената снимката на Раскол и Стефан. Сложи я на масата.

— Нима омразата не е надделявала винаги в семейството ти, Раскол?

Раскол отметна глава назад и пресуши чашата. После се усмихна широко.

Хари помнеше следващите секунди като на видеолента на бързи обороти. Накрая се озова на пода с врат, стегнат в хватката на Раскол. В очите му смъдеше алкохол, с носа си усещаше мириса на калвадос, а до главата му бе долепено парче стъкло от счупената бутилка.

— Само едно нещо е по-опасно от високото кръвно, Спиуни — прошепна Раскол. — Твърде ниското. Така че кротувай.

Хари преглътна едва-едва и се опита да проговори, но Раскол го стисна още по-здраво и се чу само стон.

— Сун Дзъ е категоричен по отношение на омразата и любовта, Спиуни. И двете побеждават във войната, те са неразделни като сиамски близнаци. Загубата е отредена на гнева и съчувствието.

— Значи и двамата сме на път да загубим — простена Хари.

Раскол пак затегна хватката.

— Моята Ана никога не би избрала смъртта — изрече той с треперещ глас. — Тя обичаше живота.

— Както… ти… обичаш… свободата? — едва успя да промълви Хари.

Раскол леко разхлаби хватката и въздухът нахлу в хриптящите му, болезнени дробове. Сърцето му удряше бясно в главата, а фученето на автомобилите отвън се завърна.

— Направил си своя избор — просъска Хари. — Предал си се, за да си изтърпиш наказанието. Непонятна постъпка за другите, но решението е било твое. Ана е постъпила по същия начин.

Раскол натисна врата на Хари с парчето стъкло, щом полицаят опита да се размърда.

— Имах си причини.

— Знам — увери го Хари. — Потребността от изкупление е инстинкт, почти съизмерим с жаждата за мъст.

Раскол не му отговори.

— Ще ти кажа нещо. И Беате Льон направи своя избор. Осъзна, че нищо не е в състояние да върне баща й на този свят. Вече не таи гняв. И ме помоли да ти предам, че ти прощава — при тези думи стъклото одраска кожата му. Прозвуча като писец върху грапава хартия, който колебливо пише последната дума и оставаше само да сложи точката. Хари преглътна с мъка. — Сега е твой ред да избираш, Раскол.

— Какво да избирам, Спиуни! Дали да ти пощадя живота?

Хари си пое дъх в опит да не се подаде на паниката.

— Дали да избавиш Беате от съмненията й. Дали да й разкажеш какво се е случило в деня, когато си застрелял баща й. Дали искаш да избавиш и себе си.

— Себе си ли? — засмя се по своя мек начин Раскол.

— Намерих го — каза Хари. — Тоест, не аз, а Беате Льон го откри.

— Кого?

— Живее в Гьотеборг.

Смехът на Раскол секна.

— От деветнадесет години е там — продължи Хари. — Откакто е узнал кой е истинският баща на Ана.

— Лъжеш — извика Раскол и посегна с бутилката към главата му. Хари усети как устата му пресъхва и затвори очи. След миг ги отвори; погледът на Раскол беше стъклен. Поеха си въздух едновременно, а гърдите им бурно се повдигаха.

— А Мария? — прошепна Раскол.

Едва след два опита Хари успя да произнесе:

— Никой не е чувал нищо за нея. Казали на Стефан, че някой я е видял със странстващ табур в Нормандия преди години.

— Стефан ли? Ти говори ли с него?

Хари кимна.

— И защо е пожелал да разговаря със спиуни като теб?

Хари понечи да вдигне рамене, но напразно.

— Можеш и сам да го попиташ…

— Как? — недоверчиво го изгледа Раскол.

— Симон го доведе вчера. Сега е в съседния фургон. Има неразчистени сметки с полицията, но колегите получиха нареждане да не го притесняват. Иска да говори с теб. Останалото решаваш ти.

Хари сложи ръка между врата си и острото стъкло. Раскол не направи опит да го спре, докато се изправяше. Само попита:

— Защо го направи, Спиуни!

Хари вдигна рамене.

— Погрижил си се съдиите в Москва да позволят на Ракел да задържи Олег. Давам ти шанс и ти да задържиш един роднина. — Извади белезниците от джоба на сакото си и ги остави върху масата. — Независимо какво ще предприемеш, смятам, че сме квит.

— Квит ли?

— Помогна на близките ми да се върнат. Аз подадох ръка на твоите.

— Не съм глух, Хари. Питам какво значи това?

— Значи, че ще разкажа всичко, което знам за убийството на Арне Албю. И постоянно ще ти дишаме във врата.

Раскол повдигна вежда.

— По-добре се откажи, Спиуни. Не си усложнявай живота. Знаеш, че няма да намерите улики срещу мен. Защо ви е да се мъчите?

— Защото сме полицаи, а не хилещи се конкубини.

Раскол го изгледа продължително и леко се поклони.

На вратата Хари се обърна. Слабият мъж седеше приведен над масичката, а сенките закриваха лицето му.

— Имате време до полунощ, Раскол. Тогава ще дойдат да те приберат.

Вой на линейка прониза равномерното бучене на автомобилите по „Финмарк“. Усили се, после утихна, все едно опитваше да улучи чист тон.