Ю Несбьо
Немезида (11)

Единадесета глава
Илюзията

Гледам първото видео. Пускам го кадър по кадър и нещо в мен се запалва. Наподобява частици барут, все още не превърнали се в чиста енергия; все едно пламтящ рояк астероиди следват голяма комета до самата атмосфера и там изгарят, а кометата невъзмутимо продължава пътя си. И никой не е в състояние да стори нищо, защото орбитата е начертана преди милиони години, преди човечеството, чувствата, омразата и милостта да се родят. Куршумът влиза в главата, разкъсва мислите, разбърква мечтите. А в ядрото на човешката глава на парченца се разпада и последната мисъл, която представлява нервен импулс от центъра на болката, последен противоречив зов за помощ към себе си, преди всичко да онемее. Кликнах на второто заглавие на видео. Поглеждам през прозореца, докато компютърът работи и търси в нощта на интернет пространството. На небето има звезди и аз се замислям, че всяка от тях е доказателство за необратимостта на съдбата. Няма никакъв смисъл, те се издигат над създадената от човека потребност от логика и взаимовръзка. И точно затова са толкова красиви, мисля си аз.

И вторият видеозапис е готов. Кликвам върху „play“. Play a play.^[1] Като пътуващ театър е, който поставя една и съща пиеса, само че на ново място. Същите реплики и движения, същият костюм, същата сценография. Само статистите са сменени. И заключителната сцена. Тази вечер не се разигра трагедия. Доволен съм от себе си. Открих същността на героя, който играя — хладнокръвен, професионален антагонист, който знае точно какво иска и убива при необходимост. Никой не се опитва да раздува времето, никой не се смее след случката на „Бугста“. И затова аз съм Господ в двете минути, в сто и двадесетте секунди, които сам съм си дал. И илюзията функционира. Дебелите дрехи под работния комбинезон, двойните подметки, цветните лещи и заучените движения.

94

Излизам от интернет и в стаята става тъмно. До мен отвън стига единствено далечният шум от града. Днес се видях с Принца. Странна птица. При вида му ме обзема противоречивото чувство за pluvuanus aegyptos — птичката, която живее, като почиства пастта на крокодила. Каза, че всичко е под контрол, че от Отдела по грабежите не са открили никакви следи. Той получи дела си, а аз — обещания еврейски пистолет.

Вероятно трябва да се зарадвам, но нищо не може да възстанови целостта ми.

После се обадих в полицията от телефонна кабина, но ми дадоха информация едва когато им обясних, че съм й роднина. Било самоубийство, Ана се застреляла. Случаят е приключен. Едва успях да затворя, преди да избухна в смях.