Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne of the Island, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от острова

ИК „Пан“, София, 2012

Редактор: Иван Здравков

Художник на корицата: Олег Топалов

ISBN: 978-954-657-259-4

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Първото предложение на Анн

Старата година не отмина със зелен полумрак и с розово-жълт залез. Вместо това, тя си отиде с див бял гръм и трясък. Беше една от нощите, когато ураганният вятър свисти в заледените поля и тъмни дупки, вие около стрехите като изгубена душа и набива снега направо в разклатените прозорци.

— Нощ, в която хората искат само да се сгушат между чаршафите си и да си преброят греховете — каза Анн на Джейн Андрюс, която беше дошла на гости следобеда и щеше да остане през нощта. Но когато се сгушиха в леглата, Джейн не си мислеше за греховете.

— Анн — каза тя тържествено. — Искам да ти кажа нещо. Може ли?

На Анн й се спеше след забавата у Руби Гилис предишната вечер. Много повече й се искаше да заспи, отколкото да слуша за тайните на Джейн, за които бе сигурна, че ще я отегчат. Тя нямаше представа какво щеше да последва.

— Анн — каза Джейн още по-тържествено. — Какво мислиш за брат ми Били?

Анн зяпна от изненада. Господи, какво мисли за Били Андрюс? Никога не бе мислила нищо за него — кръглоликия, глупав, непрекъснато усмихващ се, добронамерен Били Андрюс. Някой някога изобщо мислил ли е за Били Андрюс?

— Аз… не разбирам, Джейн — заекна тя. — Какво точно имаш предвид?

— Харесваш ли Били? — попита Джейн направо.

— Защо… да, харесвам го, разбира се — пое си дъх Анн, като се чудеше какво се опитва да намекне Джейн?

— Би ли го харесала за съпруг?

— Съпруг! — Анн падна като покосена на възглавницата, почти без дъх. — Чий съпруг?

— Твой, разбира се — отговори Джейн. — Били иска да се ожени за теб. Винаги е бил луд по теб… Татко прехвърли на негово име горната ферма и нищо не му пречи да се ожени. Но е толкова срамежлив, че не може сам да те попита, помоли да го направя аз. Какво мислиш за това, Анн?

Сънуваше ли? Не беше ли един от онези кошмари, в които се оказваш сгодена или омъжена за някого, без да имаш ни най-малка представа как е станало? Не, тя, Анн Шърли, лежеше там, напълно будна, в собственото си легло, а Джейн Андрюс беше до нея и най-спокойно й искаше ръката за брат си Били. Анн не знаеше да плаче ли, или да се смее.

— Аз… аз не бих могла да се омъжа за Били, Джейн — успя да си поеме дъх. — Никога не ми е хрумвала подобна идея!

— Така е — съгласи се Джейн. — Но трябва да си помислиш, Анн. Били е добро момче. Трябва да го кажа, понеже ми е брат. Няма лоши навици и е усърден работник, можеш да разчиташ на него. „Птичка в ръката е по-добре, отколкото орел в небесата.“ Той винаги ще бъде много добър към теб, сигурна съм, и знаеш, Анн, бих била очарована да ми станеш сестра.

— Не мога да се омъжа за Били — заяви Анн решително. Тя беше дошла на себе си и дори се чувстваше леко ядосана. Това беше направо абсурдно. — Нямам никакви чувства към него и трябва да му го кажеш.

— Е, не очаквах да се съгласиш — каза Джейн с примирена въздишка, като чувстваше, че е направила всичко възможно. — Казах на Били, че няма смисъл да те питам, но той настояваше. Анн, надявам се, че няма да съжаляваш.

Джейн заговори съвсем хладно. Тя се чувстваше в известна степен възмутена, че Анн Шърли, в края на краищата, е просто един осиновен сирак, отказва на нейния брат — един от семейство Андрюс в Авонлий. Добре, гордостта понякога предшества упадъка, размишляваше заплашително Джейн.

Анн се усмихна в тъмното на мисълта, че някога може да съжалява, задето не се е омъжила за Били Андрюс.

— Надявам се, че Били няма да се сърди — каза любезно.

— Е, няма да се разбие сърцето му. Били има твърде много здрав разум. Той доста харесва и Нети Блюет и мама предпочита той да се ожени за нея, отколкото за някоя друга. Щом не го искаш, ще вземе Нети. Моля те, не споменавай това на никого, Анн.

— Разбира се — каза Анн, която нямаше никакво желание да обнародва в пресата в чужбина, че Били Андрюс е поискал да се ожени за нея, като я предпочита пред Нети Блюет. Нети Блюет!

— Предполагам, сега е по-добре да спим — предложи Джейн.

И заспа бързо и лесно. Макар че не приличаше на лейди Макбет, тя със сигурност успя да развали съня на Анн. Девойката, на която беше направено предложение, остана будна до малките часове, размишлявайки горчиво. Чак на другата сутрин има възможност да се посмее хубавичко над цялата история. Когато Джейн си отиде — все още с лед в гласа и държанието си, понеже Анн така неблагодарно отказа честта да се свърже с фамилията Андрюс — Анн се върна в стаята, затвори вратата и започна да се смее.

„Само ако можех да споделя с някого тази шега!“, мислеше си тя. „Ето, получих първото предложение за женитба. Предвиждах, че ще стане някой ден, но никога не съм мислела, че ще е от пълномощник. Страшно смешно е — и все пак нещо в него ме засегна.“

Анн знаеше много добре къде е болното място. Тя бе имала своите тайни мечти как някой ще й зададе големия въпрос за пръв път. И в тези мечти всичко беше много романтично и красиво и този „някой“ беше много хубав и с тъмни очи, изглеждаше изискан и красноречив, независимо дали беше принцът от приказките, който щеше да бъде опиянен от „да“, или някой, на когото щеше да даде красиво оформен отказ.

А сега това вълнуващо преживяване просто се оказа гротеска. Били Андрюс беше накарал сестра си да направи предложение от негово име, понеже баща му дал горната ферма и ако Анн „не го искала“, Нети Блюет щяла да приеме. Ето ти една романтика, така ти се пада! Анн се смя, после въздъхна. Цветът от мечтите на една малка девойка беше изтрит. Щеше ли всичко да продължи така болезнено, докато стане прозаично и скучно?