Луси М. Монтгомъри
Анн от острова (26)

Двадесет и шеста глава

Появява се Кристин

Момичетата в „Дома на Пати“ се обличаха за приема, който второкурсниците даваха на третокурсниците през февруари. Анн се огледа в огледалото на синята стая с момичешко удовлетворение. Беше облякла изключително красива рокля. Анн опитваше въздействието на една бяла орхидея в косата си. Рой Гарднър й бе пратил бели орхидеи за приема и тя знаеше, че никое друго момиче от Редмънд нямаше да има такива тази вечер. Фил влезе с възхитен поглед.

— Анн, това със сигурност е твоята вечер на красавица. През девет вечери от десет аз лесно мога да те засенча. На десетата ти изведнъж разцъфтяваш в нещо, което напълно ме сразява. Как успяваш?

— От роклята е, скъпа.

— Не е така. Миналата вечер, когато пламна красотата ти, носеше старата си синя фланелена блуза, ушита от госпожа Линд. Ако Рой вече не си бе изгубил ума и сърцето по теб, непременно ще го направи довечера. Но не ми харесват орхидеите по теб, Анн. Не, не е от ревност. Орхидеите изглеждат така, сякаш не ти принадлежат. Те са твърде екзотични… твърде тропически… твърде дръзки. Не си ги слагай в косата по никой начин.

— Добра, няма. Признавам, самата аз не харесвам орхидеите. Рой не ми ги изпраща често — той знае, че обичам цветя, с които мога да живея. Орхидеите са само за посещения.

— Джонас ми изпрати няколко чудесни розови пъпки за вечерта, но самият той няма да дойде. Каза, че трябвало да ръководи молитвено събрание в бедняшките квартали! Мисля, че не е искал да дойде. Анн, страшно се страхувам, че Джонас всъщност изобщо не се интересува от мен.

— Затова по-добре повехни и умри — каза Анн жестоко.

— Безсърдечна Анн!

— Глупава Фил! Много добре знаеш, че Джонас те обича.

— Но… не ми го казва.

— Господин Блейк се страхува да те помоли да се омъжиш за него, Фил. Той е беден и не може да ти предложи дом, какъвто винаги си имала. Знаеш, че това е единствената причина, поради която все още не ти е поискал ръката.

— Предполагам, че е така — съгласи се Фил тъжно. — Добре — ободри се тя. — Ако той не ме помоли да се омъжа за него, аз ще го помоля и толкоз. Всичко ще си дойде на мястото. Между другото, Гилбърт Блайт е в постоянната компания на Кристин Стюарт. Знаеш ли?

Анн се опитваше да закопчае на врата си малка златна верижка. Изведнъж се затрудни със закопчалката. Какво й ставаше? Какво им беше на пръстите й?

— Не — каза тя безгрижно. — Коя е Кристин Стюарт?

— Сестрата на Роналд Стюарт. Тази зима тя е в Кингспорт и учи музика. Не съм я виждала, но казват, че била много хубава и че Гилбърт бил напълно омаян от нея. Колко се ядосвах, когато отказа на Гилбърт, Анн. Но Рой Гарднър е бил предопределен за теб. Ти беше права.

Анн не се изчерви, както ставаше обикновено, когато момичетата приемаха възможния й брак с Рой Гарднър за решен. Съвсем неочаквано тя се почувства страшно отегчена. Бърборенето на Фил й се стори тривиално, а приемът — досада. Тя удари горкия Ръждивко по ушите.

— Веднага слез от възглавницата! Защо не стоиш долу, където ти е мястото?

Анн си взе орхидеите и слезе долу, където Рой Гарднър я чакаше и дразнеше котката Сара. Котката Сара не го харесваше. Но всички останали в „Дома на Пати“ много го обичаха. Леля Джеймисина, очарована от безпогрешната му и почтителна любезност и от убедителните тонове във възхитителния му глас, заявяваше, че той е най-добрият млад човек, когото познава, и че Анн е момиче с голям късмет. Тези забележки правеха Анн неспокойна. Ухажването на Рой със сигурност беше възможно най-романтичното, което би могло да желае сърцето на едно момиче, но тя искаше леля Джеймисина и момичетата да не вземат нещата за дадени. Когато Рой измърмори някакъв поетичен комплимент, докато й помагаше да си облече палтото, тя не се изчерви и не се развълнува, както обикновено. Но когато влязоха в балната зала, цветът и блясъкът й изведнъж се възвърнаха. Тя се обърна към Рой с най-веселото си изражение. Той й се усмихна в отговор с „неговата дълбока, черна, кадифена усмивка“. Но въпреки всичко, тя изобщо не виждаше Рой. Тя усети болезнено, че Гилбърт стои под палмите точно в другия край на залата и разговаря с момиче, което сигурно беше Кристин Стюарт.

Беше много хубава, с внушителна осанка, предопределена да стане доста масивна на средна възраст. Високо момиче, с големи тъмносини очи, с лице като слонова кост и с тъмен блясък на гладката си коса.

„Тя изглежда точно така, както винаги съм искала да изглеждам аз“, помисли си Анн агонизираща. „Но не мисля, че фигурата й е толкова хубава, колкото моята, носът й със сигурност не е.“

Анн почувства леко успокоение от това заключение.