Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анн Шърли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anne of the Island, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Луси М. Монтгомъри. Анн от острова

ИК „Пан“, София, 2012

Редактор: Иван Здравков

Художник на корицата: Олег Топалов

ISBN: 978-954-657-259-4

История

  1. — Добавяне

Тридесет и първа глава

Анн до Филипа

Анн Шърли до Филипа Гордън

Поздравление

Е, мила, крайно време е да ти пиша. Ето ме тук, още веднъж назначена за селска учителка във Вали Роуд, на квартира в „Крайпътната“, дома на госпожица Джанет Суит. Джанет е добра душа и изглежда много добре. Висока, но не твърде много. Добре сложена, с външен вид на спестовница, без да е прекалено щедра дори в теглото си. Носи кок от мека кестенява коса, има слънчево лице с розови бузи и големи мили очи като сини незабравки. Тя е една от онези възхитителни старомодни готвачки, които не ги е грижа, че ще съсипят храносмилането ти, ако ти дават пирове с тлъсти храни.

Аз я харесвам. И тя ме харесва. Изглежда, защото е имала сестра на име Анн, която умряла млада.

— Наистина се радвам да те видя — каза тя оживено, когато влязох в двора й. — Божичко, изобщо не изглеждаш така, както си те представях. Бях сигурна, че си с черна коса. Сестра ми Анн беше тъмна. А пък ти си червенокоса!

За няколко минути си помислих, че няма да харесам Джанет толкова, колкото си бях представяла. Какво че нарече косата ми червена? Вероятно думата „кестенява“ изобщо не съществува в речника на Джанет.

„Крайпътната“ е приятно местенце. Къщата е малка и бяла, построена е в чудесна падинка встрани от пътя. Между пътя и къщата има овощна градина и градина с цветя, смесено. Пътечката до предната врата е оградена с големи песъчарки — Джанет ги нарича „кравешки копита“. Над портата има диво грозде, а на покрива — мъх. Моята стая е чисто, малко убежище „до вестибюла“, достатъчно голяма, за да се поберем леглото ми и аз. Над леглото откъм главата ми има картина с Робърт Бърнс, застанал на гроба на шотландката Мери, закрит от огромна плачеща върба. Лицето на Роби е толкова скръбно, затова не е чудно, че имам кошмари. През първата нощ, след като пристигнах, сънувах, че не мога да се смея.

Гостната е малка и чиста. Единственият й прозорец е така закрит от огромна върба, че стаята прилича на пещера със смарагдов мрак. На столовете има чудесни покривчици, а на пода килимчета във весели цветове. Книгите и картите са внимателно подредени върху кръгла маса, а на поставката над камината има вази със сухи цветя. Между вазите се мъдри весела колекция от погребални табелки — общо пет, отнасящи се съответно за бащата и майката на Джанет, за брат й, за сестра й Анн и за един ратай, който някога умрял тук! Ако изведнъж полудея, докато съм тук, „всички присъстващи да знаят“, че това са ми причинили погребалните табелки.

Но всичко е прекрасно, както й казах. Джанет ме обича за това, точно както мрази горката Естър, защото Естър била казала, че толкова много сянка е нехигиенична и се била възпротивила да спи на пухено легло. Аз пък обожавам пухени легла и колкото по-нехигиенични и пухени са те, толкова повече ги обожавам. Джанет казва, че е голяма утеха, като ме гледа да ям. Тя се била страхувала, че ще бъда като госпожица Хейторн, която не искала да яде нищо друго, освен плодове и топла вода на закуска и се опитала да накара Джанет да не готви пържено. Естър е мило момиче, но е много капризна. Бедата е, че няма достатъчно въображение и че е склонна към лошо храносмилане.

Джанет ми каза, че мога да използвам гостната, когато ме посети някой млад мъж! Не мисля, че ще имам много посетители. Още не съм виждала нито един млад мъж във Вали Роуд, освен ратая на съседите — Сам Толивър, много висок, възслаб младеж с коса като кълчища. Наскоро намина една вечер и седя около час на градинската ограда, близо до предната врата, където Джанет и аз бродирахме. Единствените забележки, които се осмели да направи, бяха: „Вижте ментата, госпожице! Хубава е против настинка — ментата“ и: „Колко много скакалци има тази вечер“.

Но тук има една любовна история. Сякаш късметът ми е да се забърквам, повече или по-малко, в любовните истории на възрастните. Господин и госпожа Ирвинг винаги казват, че съм ги събрала. Госпожа Стивън Кларк от Кармъди настоятелно твърди, че ми е безкрайно благодарна за една идея, която сигурно някой друг щеше да й даде, ако не й я бях дала аз. Въпреки че според мен Людовик Бързия наистина никога нямаше да напредне извън кроткото ухажване, ако аз не бях помогнала на него и на Теодора Дикс.

В настоящата история аз съм само един пасивен зрител. Веднъж се опитах да помогна и причиних страхотна бъркотия. Така че няма повече да се намесвам. Ще ти разкажа всичко, когато се срещнем.