Йосип Новакович
Курс по творческо писане (8) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Упражнения

1. Една страница. Според Хенри Джеймс, една писателка създала роман, вдъхновена от това, че случайно зърнала семинаристи, които вечеряли. Напишете сцена за разказ въз основа на група хора, които сте зърнали случайно — в кафене, в зоологическата градина, във влака или другаде. Скицирайте героите в обстановката и опишете взаимоотношенията помежду им. Може би смятате, че знаете твърде малко за тях? Можете ли да съчините необходимото или да го привнесете от други преживявания, така че да запълните празното платно?

Цел: Да откриете дали можете да направите много от малкото. Ако можете, това е чудесно. Ако не ви се удава сега, не се тревожете, ще успеете по-нататък или ще извличате разказите си от друг материал.

Проверка: Можете ли да си представите тези хора в развитие? Можете ли да започнете да чувате поне един от тях да говори? Ако не, върнете се и открийте начин на говорене, който би подхождал на някого от групата, и продължете оттам нататък.

2. Три абзаца. Когато излизате на ресторант или бар, нахвърляйте наблюденията си в бележник. В един абзац разкрийте как изглежда и как се държи самотен мъж. В друг опишете погледите и взаимоотношенията на двойка. В трети абзац покажете как един сервитьор или барман общува с клиентите. Някои от наблюденията ще можете да използвате при доизграждане на сценка, ако не и за цял разказ. (Аналогично упражнение бихте могли да направите, пресъздавайки наблюденията си над хората в магазина или на ъгъла на улицата.)

Цел: Да използвате наблюденията си над околния свят за писане.

Проверка: Открихте ли нещо интригуващо, което поражда въпроси, очакващи да им намерите отговор? Аз например видях веднъж пред хотел „Риц“ в Ню Йорк жена, облечена в разкошно кожено палто, да рови с голи ръце в боклукчийска кофа за празни бутилки от сода. Какво, по дяволите, беше това? Дали беше бедна и само изглеждаше богата? Дали беше богата, но скъперница дотолкова, че да не може да се примири със загубата на една петцентова бутилка? Дали пък не беше изхвърлила някое уличаващо любовно писмо в боклука и сега се правеше, че върши нещо друго, в случай че я следи частен детектив? Виждате колко лесно може да се развие един разказ в няколко посоки от едно интригуващо впечатление. Вярно е, че не всеки ден мога да открия нещо, което да ме заинтригува така, но няколко пъти месечно са достатъчни, за да пише човек по един разказ всеки месец. Основната цел е да намерим нещо интригуващо и от удивлението ни ще се роди разказ.

3. Две-три страници. Опишете три от своите първи спомени. Можете ли да направите разказ от някой измежду тях? Опитайте. Дори и ако не сте напълно сигурни в онова, което си спомняте, продължавайте. Представете си, че си спомняте повече, отколкото си спомняте. Разгърнете и пренапишете спомените си от трето лице, забравяйки, че са ваши. Това може да се превърне в безценен материал за вас. Според известния психиатър Алфред Адлер първите спомени разкриват психологическия лайтмотив на живота.

Цел: Да започнете да пишете разкази, които имат дълбок смисъл за вас.

Проверка: Почувствахте ли игрово настроение, докато пишеше? Децата играят, но дори и когато не го правят, имат очарователен начин на мислене. Уловихте ли детската логика, когато дадохте простор на въображението си? Ако ръкописите ви звучат сериозно и психологически натоварено, върнете си и ги направете по-леки, включвайки забавни прозрения.

4. Две-три страници. Запишете първите сънища, които си спомняте. Не споменавайте, че това са сънища.

Цел: Както при трето упражнение. Помнете, че по отношение на сънищата не е задължително да направите всичко да звучи правдоподобно. Стават странни неща и не всичко има обяснение. Не бъдете педантични, нека думите и образите се носят в един съноподобен поток на съзнанието, без пунктуация. Не бихте могли да помните всички подробности на ранните си сънища — а може би можете? — но нека това не ви попречи да напишете поне две страници. Ако успеете да влезете в примитивно съноподобно състояние на съзнанието, ще изградите странни връзки и образи. Този подход може да бъде продуктивен и да ви помогне да пресъздадете уникални моменти в своите разкази.

Проверка. Прочетете онова, което сте написали. Има ли в него нещо необяснимо? Ако не, преобразете нещата. Например вмъкнете вълци, за да изградите експресионистичен рисунък, защото това става в сънищата. Те са израз на скрити страхове. А страховете мобилизират психиката за съпротива или бягство. Използвайте пробуждането на тази енергия, за да разгърнете полета на своето въображение.

5. Спомнете си за физическа или словесна битка и изградете една сцена от нея.

Цел: Да наблюдавате колко лесно се получават някои разкази, както този например. Когато го използвам в часовете по творческо писане, студентите ми продължават да пишат дори и след свършването на заниманията. Битка, война, скарване или конфликт от какъвто и да било характер съдържат енергиен заряд, който може да се превърне в повод за разкази.

Проверка: Има ли динамика в онова, което сте написали? Изразяват ли думите бързи реакции и внушителност? Задраскайте излишните прилагателни и наречия, както и дългите латински думи, служете си с кратки.

6. Две-три страници. Помислете за инцидент, за който не искате да си спомняте — или не си спомняте съвсем ясно — и го опишете. Опишете миг на ужас, какъвто сте преживели, или поражение, което накърнява честолюбието ви. Може да се спрете на ужасен инцидент, който е имал за вас съдбоносно значение, но не сте могли да го наблюдавате лично. Например когато баща ми умря, аз пристигнах твърде късно, когато бе изгубил съзнание и по устните му бе избила кървава пяна. Брат ми бе съпътствал баща ми в предсмъртните му часове и чул последните му думи. Но аз написах разказ за смъртта му, може би защото пропуснах този момент. Дълги години не можех да пиша за това, но когато се отдалечих достатъчно от събитието, то лесно се превърна в разказ със стотици подробности, които измислих.

Цел: Да ви помогне да се справите със значими моменти в своя живот. Дори ако ви е страх да мислите за нещо — и особено в такъв случай — възпитайте в себе си смелостта да се потопите направо в ужасния спомен. Ще извлечете нещо значимо за вас и ако го пресъздадете отчетливо, ще е значимо и за читателя.

Проверка: Не се връщайте към написаното веднага. Трябва да излеете душата си без автоцензура. Запазете написаното и го преразгледайте след месеци.

7. (От писателя и преподавател по творческо писане Джим Магнъсън) Две-три страници. Напишете в началото на страницата: „Майка ми никога…“ и довършете изречението, след което продължете. Прочетете написаното едва след като го завършите.

Когато пишете, започнете да белетризирате. Изграждайте ситуации. Избягвайте сантименталностите (изречения като „Майка ми е най-верният ми приятел“) и забравете, че става дума за вашата майка. Не се намесвайте пряко в повествованието.

Цел: Да изследвате своя произход отвъд обичайните граници. Няма нищо опасно — това ще е художествена измислица. Ако мислите за онова, което върши майка ви, може би няма да създадете белетристика; но ако напишете нещо, което не върши (което никога не е направила), и си представите, че го прави, ще създадете интересно съответствие между образ и поведение.

Проверка: Трябва да откриете нещо неочаквано и провокативно в написаното. В противен случай вероятно не сте дали простор на себеизразяването си. Опитайте отново във варианта: „Баща ми никога…“

8. Четете библейски истории. Можете ли да направите варианти? Можете ли да довършите разказа за Каин? Или разказа за Яков и Исав? За Йосиф и жената на Петефрий? В Мидраш — еврейската традиция да се тълкуват библейските истории, като се запълват пропуснатите събития, историите всъщност се доразвиват. Можете ли да направите това?

Цел: Да се научите да създавате вариации по дадена тема. Не казвайте: „Това вече е правено“. Ако си е струвало да се направи веднъж, значи има смисъл да бъде направено и два пъти.

Проверка: Бързо ли се отдалечихте от библейската история? Накарайте хората да разговарят, да ядат, да се мият и да правят редица най-обикновени неща, докато оживеят за вас. Обърнете внимание на подробностите. Не е необходимо да се придържате към оригинала. Ако историята звучи твърде сковано и формално, както в старите преводи, върнете се и я пренапишете с прост и динамичен език. Ако древността не ви говори нищо, нито пък можете да намерите себе си в нея, пренесете действието в днешна Америка.

9. Една-две страници. Заинтригувани ли сте от някои исторически събития? Задавате ли си въпроса как действително са се развили някои събития, независимо от блясъка на патриотичната пропаганда? Можете ли да откриете фигура, за която се споменава бегло, подобно на Мари в примера на Джоана Скот на страница 20? Разкажете историческото събитие през погледа на това бегло споменато лице и направете така, че то да изиграе важна роля.

Цел: Да се използва историята за създаване на художествена белетристика. В края на краищата, историята, която ни се предлага, е реконструирана от писмени паметници, предания, вестници, археологически находки и така нататък — сякаш това е художествена проза, основаваща се на многобройни източници!

Проверка: Както при Упражнение 8.

10. Две страници. Вземете една силна емоция, която сте преживели — завист, страх, алчност, страст — и я припишете на измислен образ. Не бива вие да сте героят, но емоцията трябва да бъде ваша. Създайте сцена, използвайки измисления образ и емоцията. Включете и друг човек като антагонист или още един протагонист.

Цел: Да се постигне добро начало и ядро на разказ.

Проверка: Прегледайте какво се е получило, след като сте написали няколко страници. Радикално различен от вас ли е героят? Начинът, по който говори, трябва да се отличава от вашия, също както и походката, маниерът на пиене и така нататък. Основният емоционален конфликт обаче трябва да бъде ваш.

11. Две-три страници. Представете си събитие, което е могло да ви се случи, но не е — нещо, което сте желали или от което сте се страхували. Първо очертайте събитието в основни линии, а след това включете правдоподобни подробности. Включете в разказа лъжичката за чай и котката си — те няма да ви подведат. Познанието на подобни подробности ще убеди читателя в правдоподобността на основното събитие в разказа ви. Не отделяйте твърде много време за въвеждане в събитието или за заключения. Просто разкрийте сцената и своето желание (или страха си) по отношение на нея. Вие бъдете главният герой.

Цел: Желанието и страхът са най-продуктивните двигатели на белетристиката и въображението. Лесно може да се изгради образ, конфликт, обстановка около едно желание (или страх) — всички основни елементи на прозата лесно се наместват, когато героят е движен от силна страст.

Проверка: Изградили ли сте достатъчно ясна картина, така че ние като читатели да изпитаме желанието като свое? А в другия случай, дали изградената картина е толкова плашеща, че да разберем защо героят се страхува? Ако не сте го постигнали, върнете се и добавете убедителни подробности — покажете нагледно заплахата, острието, пистолета, задънената уличка.

12. Две-три страници. Веднага щом се събудите утре сутринта, нахвърляйте онова, което си спомняте от съня. Водете си дневник на сънищата в продължение на три-четири дни. След това изберете онзи сън, който най-много ви озадачава и въз основа на него напишете кратък разказ или кратко есе. Запитайте се: как би могло да се случи това? А после го накарайте да стане, колкото и да е нереалистично и абсурдно. Подходете безпристрастно. Не се безпокойте, че може да кажете нещо, в което е трудно да се повярва. Направете го правдоподобно, използвайки реалистични подробности, както в Упражнение 11.

Цел: Да развиете умението да извличате разказ от всичко. Защо не и от новооткритото ви се несъзнавано?

Проверка: Започват ли образите и събитията от сънищата да придобиват смисъл? Трябва да възникнат някои асоциации, колкото и невероятни да са. Ако не, анализирайте думите, за да установите кои образи са повторяеми и са свързани с другите. Опитайте се да установите логика във връзките, някаква причинно-следствена връзка, а може би вътрешно противоречие, което трябва да се разреши, или желание, което да се осъществи, но е потиснато.