Йосип Новакович
Курс по творческо писане (5) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Съчетаване на факти и художествена измислица

Белетристиката винаги предполага съчетаване на факти и фикция (художествена измислица). (Наистина, дали е случайно това, че самите думи факт — fact, и фикция — fict/ion, са толкова сходни? Ако и двете бяха изписани по правилата на староеврейския език, което означава без гласните, те щяха да изглеждат почти еднакво — FCT, така че от контекста щеше да се определя как да бъдат произнесени!)

Ето какво казват няколко писатели за смесването на двата типа — факт и фикция, в произведенията си. Целта ми тук е двупосочна: да демонстрирам, че повечето автори на художествена проза влагат голямо количество факти, и да ви дам образци, въз основа на които да творите собствена художествена проза.

Ето какво казва Тобиас Улф по отношение на източника на своя разказ „Светулката“: „Онова, което ме тласна да напиша този разказ, бе неговият емоционален център — усещането, което не ми бе непознато, че съм извън кръга от светлина — едно чувство, толкова пагубно, че дори и когато си там, където би искал да бъдеш, ти не успяваш да изпиташ радост, а страх от отхвърляне и загуба.“

Улф използва своя емоционален опит като ядро на разказ, който в други аспекти е измислен, и това е добър начин за съчетаване на факт и художествена измислица.

Джоана Скот коментира своя разказ „Относно праха по кожата и т.н.“ по следния начин: „Във всеки от разказите си възнамерявах пряко или косвено да се позова на историята на медицината. И така, потърсих изследователи от петнайсети-шестнайсети век в такива странни и не особено надеждни книги като «Дяволи, лекарства и лекари» на Хауард Хагард… Безпощадната тайнственост на Льовенхук привлече вниманието ми… Що се отнася до характера на дъщерята: като белетрист аз се интересувам от обширните области, за които историята мълчи, и както много жени, Мари безмълвно витае на заден план в биографията на своя баща. И така, тя стана за мен центъра на повествованието, онова присъствие, което ми позволи да преобразя историята в белетристика.“

Скот съчетава информацията от историческите книги със собствения си тематичен интерес — мълчаливата изява на жените, за да си представи по какъв начин живее Мари. Историческите книги и биографиите са основен източник на белетристиката. Когато откриете нещо интригуващо в една историческа книга, защо да не го разиграете и да видите накъде ще ви поведе? Не е задължително историята да бъде много древна — би могла да се отнася за съвременни събития.

Робърт Олин Бътлър, носител на наградата „Пулицър“, казва следното по повод написването на разказа „Ухание от планината“: „Най-сетне започнах да чувам гласа на тази приказка, когато открих един случай — традиционното тържествено сбогуване на виетнамците с техните приятели и семейства в края на живота им — и когато попаднах на първото изречение, изказано от почти стогодишен старец: «Хо Ши Мин снощи отново ме навести, ръцете му бяха покрити със захар от бонбони.» След това просто оставих стареца да говори.“

Обърнете внимание на това как Бътлър разчита на гласа на героя, за да го води в повествованието му. Тази способност да почувстваш гласа на човека и да го приспособиш за белетристичното си произведение е полезна за мнозина писатели.

Робин Хемли (автор на „Последният производител на конски каруци“ и „Всичко, което можете да ядете“) пише, изхождайки от своите сънища. Едно впечатление от сън е достатъчно, за да даде повод за разказ. Например събужда се с образа на мъж, който копае дупка в двора на бившата си съпруга. Учудва се защо ли човек ще върши нещо толкова странно и опитвайки се да си даде отговор на този въпрос, написва разказ за мъж и жена, чието бебе умира, те се развеждат и сега мъжът, преследван от чувство за вина и от любов, разкопава градината. Когато попитах Хемли по телефона какви други източници използва и докато той се опитваше да ми разкрие нещо сложно, съпругата му извика: „Той извлича най-добрите си разкази от мен!“ И така, обръщайте внимание на сънищата и съпругите си.

Марк Ричард, автор на „Рибарчето“ твърди, че е написал цял разказ от следното първо изречение: „Нощем бездомни кучета се промъкват край къщата, за да облизват пропускащите вода тръби.“ Той казва: „Знаех, че всичко, което ми е необходимо, се съдържа в това изречение… И една нощ седнах, след като цял ден бях съзерцавал пясъка, мислейки си: Нощем и така нататък, и така нататък… И всичко се изля изведнъж като по радиото…“

Мнозина автори твърдят, че им трябва едно добро, концентрирано изречение и разказът просто се разгръща от него. Аз не мога да твърдя, че съм такъв щастливец. Ето как стигнах до началото на някои от разказите си. Този подход може да се окаже подходящ и за вас, а ако не, поне ще добиете представа за моите изходни позиции по отношение на белетристиката.

Едно. Моят зет и баща му се конкурираха в стремежа да си построят големи къщи и толкова много работиха, че и при двамата се появиха здравословни проблеми със сърцето. Първоначално исках да разкажа за тяхното съперничество, от което би се получило интересно есе, но наблюдавайки големите им каменни къщи, ми мина през ума мисълта, че са построили гробниците си. Въз основа на тази метафора написах разказ за това как един човек изгражда специална гробница. За пресъздаване на героите използвах първообразите на някои хърватски „гастарбайтери“ в Германия и съчетах техните особености в единство. Поради суеверията, разпространени в повечето хърватски селища, за мен беше лесно да повярвам в правдоподобността на тази история. В основната си част тя е плод на въображението, но има в нея нещо, което не е измислица.

Изградих тази история на основата на една метафора. Вместо да изпълвате прозата си с метафори, опитайте се да превърнете целия си разказ в метафора — а разгърнатата метафора, разбира се, се превръща в алегория.

Две. Когато живеех в Ню Йорк, не можех да си позволя компютър, затова си намерих работа, която ми даваше възможност да пиша след работно време — текстообработка за инвестиционната банка Смит Барни. Работех на петнайсетия етаж и всеки ден се удивявах на това как постепенно започвам да се чувствам по-тежък, когато експресният асансьор забавяше ход на слизане. Веднъж видях как жена в напреднала бременност потрепери, когато асансьорът слизаше надолу, и по-късно написах разказ за жена, която скача от самолет и ражда момченце, когато парашутът се отваря. Вдъхновението за разказа дойде от едно силно усещане.

Три. Един приятел ми се обади веднъж и сподели, че се е влюбил в своята психотерапевтка и тя му е забранила да я посещава. Той се включи в будистка група, но не можеше да престане да мисли за нея. Аз изградих образ на герой, който отчаяно се опитва да прелъсти своята психотерапевтка. Разработих конфликта до там, че героят е арестуван и изпратен в затвора, където разкрива на съпругата си случилото се. Бихте могли да се сдобиете с идеи за разкази от разговорите си с хората, особено ако чуете за ясно очертаващ се конфликт. Ако разгърнете конфликта и го доведете до логичния му завършек, вие ще сте създали разказ.

Четири. Един приятел сподели, че не можал да прости на своя баща за това, че е участвал като немски доброволен войник във Втората световна война, и е отказал да говори с него дори на смъртния му одър. Аз останах поразен от непреклонната принципност на моя приятел, която не беше по-добра от участието на баща му в обсадата на Сталинград в името на идеята да защити лутеранството от комунизма. И така, написах разказ за него и баща му. Тъй като не знаех нищо за развоя на техните отношения, нито за следвоенна Германия, съчиних повечето подробности, така че в края на краищата написах разказ, макар че започнах да го пиша като художествено есе.

Зародишът на разказа беше разговорът с моя приятел. Това, което го разгърна, беше моето любопитство и незнанието ми за реалните участници в събитията. Винаги когато нещо в хората, които познавате, ви заинтригува, много по-добре е да използвате енергията си, за да напишете разказ, отколкото да дадете простор на въображението си и да клюкарствате. Много разкази са били написани под влиянието на подобни импулси — развихрено въображение и клюка.