Йосип Новакович
Курс по творческо писане (20) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Steis (2015 г.)
Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
NomaD (2015 г.)

Издание:

Йосип Новакович. Курс по творческо писане

 

Американска, първо издание

 

Fiction Writer’s Workshop

Copyright © 1995 by Josip Novakovich

 

Превод от английски: Мария Кръстева

 

Отговорен редактор: Иванка Томова

Редактор: Кристина Симеонова

Коректор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 20,25

 

ISBN: 978-954-28-0500-77

 

Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София

Печатна база Сиела

История

  1. — Добавяне

Глава четвърта
Сюжетът

Сюжетът е планът (архитектурата) на вашето произведение. Нека се изразим не толкова архитектурно, а по-цветисто: сюжетът е нервната система на вашата проза. Както нервите свързват мозъка с мускулите, за да се движите и живеете, по същия начин сюжетът свързва и задейства елементите на разказа.

Сюжетът отговаря на три от шестте въпроса за журналистически текст: какво, как и защо. Сюжетът — това е основното събитие във вашия разказ и логичната връзка между това събитие и фоновите събития, които служат, за да хвърлят светлина върху него. Сюжетът установява причините и следствията. Ето един пример за основен сюжет от „Смъртта на Иван Илич“ от Лев Толстой: „Животът на Иван Илич бе във висша степен прост и обикновен и следователно, във висша степен ужасен.“ Връзката между рутината на ежедневието и ужаса и в крайна сметка — смъртта, е организиращият момент в повестта.

За да изгради тази връзка, Толстой разчита на традиционната философска връзка между причина и следствие. Сюжетното развитие обикновено зависи от връзката между причини и следствия (или поне от връзката между събитията) и от основните ценности, които са скъпи на човека, като живота и любовта. Фьодор Достоевски не би написал романа „Престъпление и наказание“, ако изхождаше от мисълта, че човешкият живот няма стойност, защото ако беше така, какво значение щеше да има това, че Разколников убива една старица и е осъден за това? Във връзка с това драматургът Харолд Хейс казва: „Същността на драмата се състои в това, че човекът не може да избегне последиците от своите действия.“

Някои писатели модернисти и постмодернисти — позовавайки се на принципа на неопределеност на Вернер Карл Хайзенберг и съмнявайки се в теориите на причинно-следствените връзки между събитията и линеарния характер на времето, не могат или не желаят да създават сюжети. Мнозина автори работят без сюжети — създавайки „експериментална“ проза — защото в нашия съвременен свят на ядрена заплаха не е лесно да се намери логична връзка между събитията, които ни заобикалят. Не бива обаче в експериментите да се изхожда от предпоставката за липсата на смисъл, тъй като идеята за експеримент се основава на логиката между причина и следствие (или поне на връзка между явленията), между проба и грешка и върху възможността да извлечем смислени поуки от тях. В противен случай, защо ни е да експериментираме? Няма защо да търсим във философията оправдание, което да обосновава отказа ни от основното задължение като писатели — да изградим логична организация на художествената творба. Хубаво би било, разбира се, да можем да кажем: философите са отхвърлили съмнителните представи за причинно-следствени зависимости и смисъл. Следователно аз мога просто да натрупвам думи върху страницата произволно и това ще бъде високо изкуство. Това може и да е забавен начин за писане, но не и за четене. След като писането е начин на комуникация — или поне симулиране на комуникация — ние трябва да направим така, че думите и събитията да притежават вътрешна връзка.

Сюжетът очевидно зависи от основните ценности. Какво ценят вашите герои най-много? Поставете го на карта. Накарайте ги да се борят за него. Накарайте ги да се борят за живот, за любов, за пари, за работа. Ако героите ви не се интересуват от нищо, действията им биха станали произволни. Когато няма страст, забравете за сюжет. Дори и „Чужденецът“ на Камю — където е пресъздаден образът на човек, осъден на смърт не толкова защото е извършил убийство, а защото не е плакал на погребението на майка си — не би могъл да бъде изграден без структура, базираща се на очаквани страсти, на чийто фон смисълът се гради от безразличието на героя.

Не твърдя, че вие трябва да вярвате в смисъла на живота и в нравствени ценности, но вашите герои, поне някои от тях, трябва. Художествената проза може да се оприличи на средновековна драма на страстите. Ако се премахне разпятието, страстта, драмата изчезва. Повечето хора четат романи тъкмо заради страстите. Нима е възможно да има любовен роман без страсти? Или пък роман на ужасите? Криминален роман? Детективски роман с убийство? Никоя детективска история с убийство не може да съществува, ако липсва мотивация, а мотивът е винаги някаква страст.

За да обобщим (с риск да опростим нещата): сюжетът зависи от страстите — от това как героите се борят, за да ги реализират.