Йосип Новакович
Курс по творческо писане (45) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Изборът на думите

При описанието писателят разчита на избора на думите, както художникът — на избора на боите. В следния прочут откъс Гюстав Флобер обяснява важността на избора на думите: „Каквото и да искате да кажете, има само една дума, която ще го изрази, един глагол, който ще го задвижи, едно прилагателно, което ще го определи. Трябва да търсите тази дума, този глагол и това прилагателно и никога да не се задоволявате с близкия, никога да не прибягвате до хитрости, дори находчиви, или до словесни пируети, с които да избегнете затруднението.“

Le mot juste [точната дума] е френският израз, който той е използвал, и това все още е обичаен начин за означаване на точната дума [the right word] на английски език, придавайки й френска изтънченост. Но не е необходимо да се мистифицира и третира като чуждо основното умение да се избере точната дума.

Ето два примера за точен избор на думите в едно описание от разказа на Дейвид Фостър Уолас „Завинаги в небето“. Обърнете внимание как думите постигат живи усещания:

„В полезрението ви попада огромния, удивителен взрив от пяна, след нея разпокъсаните пръски сред голямото съскане. След това тихото безмълвие на басейна, отново излекуван до синьо.“

„Съскане“ напомня за звука от басейна след скок в него. „Излекуването“ на басейна до синьо е идеално. Дупката във водата се е запълнила — след като мехурчетата пяна се спукат, цветът на водата се връща. Допълнителната нотка на безмълвния басейн прави ухото ви бдително. Като си представяте нагледно как побелялата вода става синя, вие не чувате и звук. Всички тези ефекти се постигат с правилен избор на думите — съскане, безмълвие и излекуване, в тяхното взаимодействие. Уолас определено се придържа към максимата на Владимир Набоков „да прегръща детайла“.

Начинът, по който избирате думите си, трябва да им придаде сила. Думите не действат сами — трябва да изразите смисъла им в синтаксиса. Думата синтаксис произхожда от гръцка дума, означаваща „разполагам“. Разполагайте думите си стратегически, така че да могат и да настъпват, и да се отбраняват. Армията се нуждае от здрави войници, затова използвайте здрави и жизнени думи. Имайте доверие на съществителните и глаголите и ги определяйте с прилагателни и наречия само ако не можете да намерите точното съществително и глагол или когато искате да вмъкнете метафора.

Глаголи

За да постегнете словесна изразителност, трябва да боравите сръчно с глаголите. Доналд Хол в „Да пишем добре“ казва: „Глаголите действат. Глаголите се движат. Глаголите създават. Глаголите удрят, успокояват, усмихват се, плачат, вбесяват, падат, летят, нараняват и лекуват. Глаголите придават динамика на написаното и те са по-важни за нашия език, отколкото която и да било друга част на речта.“ Тъй като глаголите действат, използвайте енергични глаголи, както в следното изречение от „Сърцето на мрака“ от Джоузеф Конрад:

„Движението нагоре по тази река бе като връщане към най-ранните начала на света, когато растителността е буйствала на земята.“

Буйствала — какъв сочен глагол.

За краткост и яснота, поставяйте глаголите в действителен залог винаги, когато е възможно. Вместо „Той бе ударен от топката“, кажете „Топката го удари“. Избягвайте слабите свързващи глаголи — е и има (и техните варианти) — тъй като те задържат действието и придават статичност на прозата ви. Вместо „На стената има картина“, кажете „На стената виси картина“. Вместо „В залата има много хора, които много и шумно се забавляват“, кажете „Много хора в залата лудуват“. (Тъй като никое правило не е валидно винаги, опирайте се на здравия си разум. Ако старанието да направите глаголите активни прави изречението ви сковано или странно, намерете друг вариант или се върнете към страдателните и статичните конструкции.)

Но не прекалявайте с енергичността на глаголите си, тъй като текстът ви ще зазвучи грубо и агресивно. „Залепих Марката“ не трябва да се превръща в „Ударих марката върху плика“. Можете да изтръгнете дървена дъска от оградата, но изтръгнете ли конеца от иглата, ще спечелите не динамика, а нелепост.

Дори и умелите и известни писатели понякога не оценяват правилно силата на глаголите. Това е съвсем естествено — дори и най-добрите играчи на тенис понякога правят грешки при опита си да надвият противника, и най-добрите баскетболисти пропускат удари. Невъзможно е да се избегнат епизодичните подхлъзвания в повествованието, както и в следния пример от романа на известен романист. Поставил съм в курсив думите, които според мен са прекалено силни:

Януарският студ нахлу в затопления Ягуар; едно от децата кихна, устремно поело към свободата, а г-жа Данси, гушвайки се в кожената яка на палтото си и загръщайки се възможно най-плътно в него, заяви: „Мисля, че ще си остана, където съм.“ Ева не отговори: тя се бе отдалечила. Децата тръгнаха на противоположната страна — майка им, пронизана от течението, радостно се засмя подире им.

Нахлу е прекадено силно казано за въздух, който влиза в колата. Устремно поело към свободата е малко в повече за дете, което излиза от колата. Нещо повече, този израз е клише. Гушвайки се може и да е допустимо, но интимният му подтекст като че ли е прекален. Каза би свършило същата работа, както заяви, без надутата официалност, която може да е иронична, но не достатъчно, за да оправдае претенциозния речник. Противоположната страна на кое? На посоката на Ева? Това прилагателно е явно неясно. Пронизана означава на английски език и набита на кол. Метафората в образа може да е и във вярната посока, но отива прекалено далеч!

Използвайте силни глаголи, но не забравяйте за опасността от преувеличение до точката на абсурда. Вместо глагола „трепя“ (освен ако не се извършва убийство), изберете ефикасна дума, както прави Дари Войвод в „Безмълвни пътници“: „Момчето гледаше през предното стъкло с втренченост, която Щайнер не можеше да преведе…“ Преведе е точната дума. Тя предполага, че втренчването на момчето е на език, различен от този на Щайнер, и че Щайнер се опитва да го разбере, но не може. Забележете, че думата не е красива — тя е сравнително дълга и с чуждестранен произход (с латински корен, така че звучи повече академично, отколкото директно), не е проста англосаксонска, но тъй като е добре избрана, е уместна. С основание много писатели се стремят, когато могат, да използват прости и къси англосаксонски думи, за стегнат ритъм и чувство на непосредственост — като напуквам, скачам, правя, викам — вместо дълги такива с латински или гръцки корен, като ускорявам [accelerate], съпоставям [juxtapose], извъртам [equivocate], замъглявам [obfuscate], преобразявам [metamorphose]. Но тези академично звучащи думи с латински или гръцки корен понякога се оказват най-подходящи. Например: „Със сложните обяснения вие замъглявате основния проблем.“ Замъглявам — в смисъл на преднамерено прикриване на даден въпрос — е по-уместно от мъгляв, което оформя ясен образ. В контекста на загуба на яснота тази уклончива дума е най-подходяща.

Разбира се, добре е да се избират прости и ефикасни думи „Като набожен човек, на прага на смъртта, той обърна поглед към тавана.“ Това ще стане по-силно, ако напишете: „Като се бореше за глътка въздух, той погледна нагоре с такъв копнеж, че очите му сякаш дращеха по тавана.“ Вместо клишето на прага на смъртта, по-конкретна и активна картина на смъртта ни дава като се бореше за глътка въздух. Вместо обърна поглед, дращеха съдържа всичко: разочарование, безнадеждност, пълно безсилие. Макар дращех да е обикновена дума, начинът на използването й тук е необичаен. Използвайте думите по необичаен начин, за да постигнете ефект. Неопитните писатели често използват „необикновени“ думи по моден, т.е. по обичаен начин. Например жестоко, яко, страхотен, адски — избягвайте такива модни думи и полагайте грижи за необичайните си думи. Четете речници и вадете думи, които са ви заинтригували — колкото по-прости са, толкова по-добре, дори (и особено) ако никога не сте чували да се използват в този смисъл.

Понякога, за да се създаде действие, може от съществително да направите глагол. „Вагоните се редяха колело по колело на широките съветски коловози от тесните унгарски релси и трещяха.“ Глаголът редяха предава както представата за движение, така и образа на редица, ред.

Мери Гейтскил използва тази техника на „съществително като глагол“ в „Момичето от самолета“:

„Тя застана там с брадва, готова да го обезмозъчи.“

Тъй като тук имаме образ на насилие, да го обезмозъчи е подходящият глагол, получен от съществително.

Лесли Силко, в „Жълтата жена“, също използва тази техника:

„Той поклати глава и вряза нокти в пясъка.“

Вряза е ефективно — простата дума създава образ на ръка, заровена в пясъка. Това би могло да бъде казано по по-дълъг начин: „Той поклати глава и заби ноктите на ръката си в пясъка“. Ето пример от творба на Гари Сото, как се прави картина и метафора от съществително, използвано като глагол:

„Защипах цигарата си между пръстите по много европейски начин.“

За да придадете плътност на прозата си, от време на време може да изразявате метафорите си с глаголи, ориентирани към образи.

Съществителни и конкретни описания

Разчитайте на конкретни съществителни, т.е. на имената на нещата, тъй като в художествената проза трябва да ни дадете илюзия за света. Отбележете как Ръсел Банкс ни дава света чрез конкретни съществителни, в „Сара Кол: Една любовна история“:

„Пликът с ризите на масата зад нея, вестниците, разхвърляни по дивана и на пода, звукът на носения от вятъра дъжд, който миеше стените на сградата отвън, и тишината на стаята, докато стояхме един срещу друг и гледахме…“

Отбележете, че тук има само едно прилагателно (строго погледнато, съчетание глагол-съществително, служещо за прилагателно) — носен от вятъра. Останалото са съществителни и глаголи. Конкретните съществителни онагледяват стаята и атмосферата й по-добре, отколкото би могла поредица от прилагателни и обобщения. Когато описвате, са ви по-необходими конкретни съществителни, отколкото периферни прилагателни, освен ако са използвани умело. Дори търпеливото изброяване на нещата може да е уместно. Читателят ще допълни цветовете и формите от въображението си.

Винаги когато е възможно, бъдете конкретни, а не абстрактни, освен ако пишете философски текст. Колко грозно звучи думата конкретно [concrete], особено ако се възприема буквално [concretely]: като бетон [concrete] с железни пръти, които ръждясват в него.^[1] Латинският му корен обаче, crescere, означава „раста“. Растежът, като нарастващата луна, очарова. Не може лесно да направите картина от абстрактни думи — дори и тези, които хората намират за важни, като емоция. Бъдете малко по-определени — самота и очакване — и пак не е много ясно. Ако не можете да изпълните задачата с няколко думи, създайте сцена, за да покажете и конкретизирате абстрактното.

Тим О’Брайън ни дава отличен образец за конкретност и „Нещата, които носеха“:

„Преди да го застрелят, Тед Лавендър носеше шест или седем унции първокачествена дрога, която за него си бе необходимост. Мичъл Сандърс, радистът, носеше презервативи. Норман Баукън носеше дневник. Пат Кайли носеше комикси. Кайова, набожен баптист, носеше илюстрован Нов завет, който му е бил подарен от баща му, преподавал в неделно училище в Оклахома Сити, щат Оклахома… Когато Тед Лавендър бе застрелян, те използваха пончото му, за да го загърнат в него, да го пренесат през оризището и да го качат в хеликоптера, който го откара.“

Тук всеки от героите е охарактеризиран накратко с това, което носи. Предметите казват много повече, отколкото биха могли да изразят резюметата, тълкуванията, мислите и прилагателните. Подреденото изложение на О’Брайън създава и впечатление за армейския живот. Той използва този пример също така и за развитие на темата на разказа. Виждаме и обезценяването на живота по време на война, където дори смъртта се обгръща с евтини вещи — пончото. Този разказ доказва силата на конкретността.

Наречия и прилагателни

Тези определения често намаляват въздействието на вашите глаголи и съществителни. Например: „Той бягаше изключително бързо“ не казва нищо повече от „Той профуча“. Дори и по-малко, тъй като е твърде дълго за четене и поради това ви забавя; синтаксисът на изречението не отговаря на смисъла му. Да бягаш бързо означава да спринтираш. Какво е изключително бързо? Максималната скорост при 100 м. гладко бягане е 36 км (23 мили) в час. Защо да се поставя ударение на „изключително“, когато хората са доста бавни в сравнение, да речем, с гепардите? Ако наистина искаме (а „да искаш наистина“ не значи нищо повече от „да искаш“) да подчертаем скоростта, можем да кажем: „Той се втурна“.

„Той бягаше много бавно“ също хаби думи. (Натрупването на наречия ни забавя и така синтаксисът отразява смисъла на изречението, но това не е голяма утеха за несръчността.) Каква е разликата между много бавно и бавно? Мнозина писатели отбелязват, че много е думата, която е най-малко „много“ в езика. Може би е по-добре да напишете: „Той бягаше за здраве“.

Някои пуристи водят кампании срещу прилагателните и наречията. Марк Твен препоръчва след приключване на дадено творение, авторът да задраска всички прилагателни и наречия и да го прочете отново, като след това върне онези, които са абсолютно необходими. Той гарантира, че с тази стратегия прозата се подобрява. Не мисля, че трябва да сте толкова строги при използването на определения, но ги проверявайте. Може да постигнете повече, като избирате прецизно глаголите и съществителните.

Понякога прилагателните и наречията добавят хубави нотки в прозата ви. То е като разумното използване на червен пипер. Червеният пипер, макар да не е от най-пикантните подправки, добавя вкус. (Силните глаголи са като лют пипер. Те парят.) Ето примери за добре избрани определения — първо от „Любителката на демони“ от Елизабет Боуен:

„Отколешният въздух на стълбището бе оживен от полъх, който достигна до лицето й. Той идваше от мазето…“

Отколешният е изненада тук. Това е рядко употребявана дума за нещо остаряло и неизменно, което би трябвало да означава застоял, но така то звучи като повече от застоял. Отколешен в смисъл на остарял и излязъл от мода, е le mot juste [точната дума].

Ето един пример за едно отлично описателно прилагателно от „Четири срещи“ от Хенри Джеймс:

„Видях я в непълен профил.“

Непълен — колко вярно визуално! Когато гледате лицето на човек отзад, под ъгъл, може да видите само частица от носа, устата, без съмнение непълен изглед на профила. С този избор на дума всичко това се постига.

И наречията могат също да предават картина, както в примера с „Момичето от самолета“ от Гейтскил:

„Той седна, пухтейки експанзивно…“

Мери Гейтскил описва мъж, който се настанява в самолета. Експанзивно предава отношение, поведение — като картина и звук. И в трите горни примера определенията са прецизни.

Можете да използвате прилагателни и наречия, за да изразите образ, може дори да обедините метафори и сравнения в наглед периферни думи. Лори Мур прави това чрез наречие в разказа си „Живот в общността“:

„Тя искаше да започне отначало, да е някой, който живее волно на света…“

Вместо да каже „да живее като волна птица“, което би било сравнение, Мур свива сравнението до незабележима метафора, предадена с едно наречие — волно. Кой каза, че наречията са слаби? Аз, нали? Вземам си думите назад! Правилата имат изключения, затова бъдете свободни, бъдете волни, когато пишете.

Питър Тейлър постига метафора с едно прилагателно в това изречение от „Старата гора“:

„За пръв път започнах да гадая дали вследствие на всичко това моята прекрасна, върбова Каролайн Браксли няма да развали годежа ни.“

Две прилагателни описват Каролайн. Само прекрасна би било безполезно, а и без това не е силно. С върбова се постига метафорична краткост, образ на жена като върба — изразителен образ на настроение. Представям си Каролайн: тя отпуска надолу дългите си ръце, леко присвита в китките; косата й, полите, движенията, всичко това е меланхолична, и все пак грациозна висяща композиция. Върбова ме впечатлява — не е „прецизно“, но е подходящо.

Метафори и сравнения

Аристотел е казал: „Най-важното нещо в стила е владеенето на метафората“. На гръцки метафора означава „транспорт, пренасяне“. (Една гръцка превозваческа фирма се нарича „Метафора“.) Пренасяте значение от един свят в друг — човешко същество става върба или кон — и така се разширява кръгозорът ни. Заимствате дадено силно впечатление откъдето ви харесва и го въвеждате във вашата картина, обогатявайки и усложнявайки, създавайки паралелна реалност, с възможен стереоефект, по-остър и дълбок звук. Може би при използването на метафори има някакво метафизично предположение, че много неща имат еднаква обща природа. Метафората може да ни накара да видим нещо по начин, по който не сме го виждали досега, може да ни накара да се замислим, да излезем от обичайната си рутина.

Метафорите правят това пренасяне пряко, както в „златно сърце“. Сравненията правят това пренасяне косвено — „работлив като пчела“ и „работи като луд“ (като и колкото са признак за сравнение, а не за непосредствено свързване).

Метафорите и сравненията са стилистични средства. Ако метафорите ви изрично привличат вниманието към себе си, прозата ви ще изглежда измъчена и предвзета. Ето защо е особено уместно да вмъквате метафорите си незабелязано в наречия и прилагателни, както в горните примери. Понякога, разбира се, когато намерите изразителна метафора, може да решите да я поставите на централно място и да я изразите с глаголи и съществителни, както прави Луиз Ердрич в „Лек за любов“:

„Тя хвърли дъбовата тояга, която пропя над главата ми и прониза замъгленото ми съзнание.“

„Пропяването“ на тоягата е една метафора, изразена с глагол. Това е метафора, защото приписва действие на живо същество на неодушевен предмет. Замъгленото съзнание е друга метафора. Тя прави паралел между състоянието на мисълта и природната мъгла и непрогледност. Това не е просто метафора, това е образ. Кой би имал против да прочете такава поредица от метафори? Метафорите са безупречно вплетени в изречението. Ако Ердрич бе казала: „Тя хвърли дъбовата тояга, която сякаш пропя над главата ми и като че ли премина през мъглата, надвиснала над мозъка ми“, тя би се издала, че пренася образи от другаде — като че ли, сякаш, и другите анонси привличат внимание към сравнението и го издават като измислено.

Използвайте метафорите смело. Но ако имате много, сбийте някои в определения, за да бъдат метафорите смирени, като бележки под линия, а не гръмки и в центъра на вниманието. Дори тихите пчели дават мед — често пъти по-добър от този на гръмогласните.

Избягване на клишета и грешен избор на думи

Проверете думите си, за да сте сигурни, че постигат желания от вас ефект. Ако не постигат целта ви, задраскайте ги и намерете думите, които са подходящи. Марк Твен казва: „Разликата между точната и почти точната дума е като разликата между светкавицата и светулката“.

При метафорите от съществено значение е пренасянето на набора от елементи в новия контекст да бъде новаторски — да го видите така за първи път. Ако сте срещали метафора или сравнение много пъти на други места, не ги използвайте. В обратния случай метафората ви ще бъде клише, например „работлив като пчела“. Без съмнение някога това е било свежа находка, но вече не е. Ето и други изтъркани метафори и сравнения:

златно сърце

зъби като бисер

желязна воля

здрав като бик

ослепителна светлина

безупречно вплетени (както в моето писание по-горе)

красив като картинка

пиян като моряк

кротък като агънце

верен като куче

издокаран като за снимка

нечетлив почерк, като на лекар

като зомбирани

черти, изсечени с длето

остърган до кост

отлична възможност

разбито сърце

той е сладур

като идиот

пронизващи очи

тя разцъфтя (хубаво е, че образът е представен с глагол, но е употребявано милиони пъти — ако използваме друго клише)

Има още много метафори, станали клишета. Ако ви харесва, позабавлявайте се, като разширите списъка.

Стремете се да създавате свежи метафори — макар че свеж не е свежо в този контекст (дали хрупкави не би било по-добре?) — както прави Лори Мур в „Живот в общността“:

„Електрическият вентилатор вееше към него; косата му се движеше леко, като водорасли във вода.“

Този пример създава картина, която не бях виждал преди да прочета нейното изречение. Тя ми показа нещо и се изкушавам да кажа: „Благодаря!“. Ето, казах го.

Можете да създадете нещо ново и свежо и без да се пренапрягате. Ето как японската писателка Мори Йоко създава оригинален образ в „Пролетна буря“:

„Ти трепереше като мокра котка.“

Просто, добре казано и правдиво. Сигурно сте виждали как трепери мокра котка. Полезно е да наблюдавате и да си отбелязвате наблюденията, тъй като рано или късно може да ги използвате в прозата си. Удивително е колко често пропускаме да забележим нещата около нас. Около нас има много образи, като треперещата котка, но не им обръщаме внимание, тъй като очите ни са изморени. Това е едно от уменията, които мнозина поети притежават — да намират образи, които веднъж изразени, изглеждат очевидни. Четете поезия (или още по-добре — пишете я), за да се усъвършенствате в умението да градите образи и да избирате думи.

Не при всички образи следва да се търси олекотена простота. Ако в изречението обаче не можете да поставите нищо по-добро от „черти, изсечени с длето“, използвайте „черти, изсечени с длето“ и продължете нататък. Основната ви цел е да разкажете една история и от време на време да хвърляте по някой израз, освежителен като снежна топка, по вашия читател. В останалото време продължавайте напред. Ако се стремите да бъдете оригинален метафорист във всяко изречение или ще се докарате до творческа криза, или ще ви трябва десет години, за да напишете разказ. Страхът от клишетата може да бъде дори и по-голяма грешка от използването им, ако забравяте за фабулата и героите си в името на красотата. Както и при повечето неща, намерете правилната мярка.

Символи

Мнозина писатели смятат, че за да задълбочат и разкрасят прозата си, трябва да „използват“ символи. Но не мислете за символите. Имате по-добри неща за вършене: пишете, рисувайте, играйте. Думата произхожда от symbolein, което на гръцки означава хвърляне (bolein) заедно (sym). Като хвърляте думите заедно, вие ще създавате символи — symbolein, смислови връзки между конкретното и абстрактното. Колкото по-малко контролирате това, което се случва, толкова по-добре, защото връзките ще дойдат от вашето несъзнавано или полусъзнавано, оттам, където извират думи и образи, спонтанни и свободни. Хвърлянето заедно според мен предполага определена свобода.

Може и да греша в анализа на етимологията, но вероятно не и в анализа на полезността да планираме символите предварително. Приемам преднамереното използване и изучаване на символите в психоанализата, антропологията, религията и литературата, но при писането на художествена проза е добре да бъдете спонтанни. Един доктор по философия, мой приятел, не може да спомене риба, без да се замисли за символичното й значение в християнството, което той, като един образован неоезичник, намира за обезпокоително. Той не може да спомене в някой разказ думата банан и да не се разтревожи, че говори за пениса си. Според мен този човек има голяма творческа криза и малък ищах за писане. Така че не се занимавайте с психоанализа на символите в творбите — ваши или чужди. Изрядното подреждане на символите или ще ви затормози, или ще направи прозата ви изкуствена. Не знам за друга отделна тема, която да замъглява съзнанието по-силно и да прави писателския занаят да изглежда по-сложен, отколкото трябва да е. Но кой знае, ако ви интересуват, символите могат да ви служат (все пак вижте какво се случи с проповедите срещу наречията в тази глава).