Йосип Новакович
Курс по творческо писане (54) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Първото пренаписване

Когато в наши дни ви кажат, че са преработили нещо десет пъти, вероятно се има предвид, че са променяли на няколко пъти първоначалния текст. За добро или за зло (във всеки случай, за по-лесно), едва ли някой вече прави пълни преработки. Но много хора нареждат и пренареждат отделни части — кърпят първоначалния вариант. В резултат сега е по-лесно да се пишат чисти изречения и абзаци, но може би е по-трудно да се премахват по-големите структурни проблеми, тъй като е лесно да се остане в плен на първоначално сгрешената структура на черновата.

Вместо да заявим, че с компютрите сме спечелили едно и сме изгубили друго, можем да вземем най-доброто от двата свята — стига да сме склонни да поработим допълнително. Напишете първата си чернова на ръка или с пишеща машина. (Ако работите само на компютър, можете да симулирате пишещата машина, като не се връщате твърде много. Разпечатайте черновата и изтрийте оригинала от компютъра.) Сега прочетете черновата си и помислете какво трябва да направите по различен начин. Препишете го от самото начало на компютъра (или направете друга чернова ръкописно и след това я въведете в компютъра). Запаметете пренаписания текст и го разглеждайте като отправна точка в работата си по преработката.

С този метод ще сте сигурни, че имате поне един пренаписан текст, а не просто поредица от поправки. Не че в поправките има нещо лошо — напротив, чрез тях си играете и се забавлявате с разказа — но с това не трябва да се започва прекалено рано.

При първото пренаписване се опитвате да видите как от масата думи се е оформил първият замисъл. Минете направо през думите и намерете сюжета. Позволете му да се изяви. Във всяка чернова има по един разказ, който отчаяно се опитва да излезе на бял свят. Счупете оковите и дайте свобода на затворника.

Преди да пристъпите към пренаписване, внимателно прочетете първата си чернова. Изяснете основния конфликт, сцената и фабулата. Опишете в основни линии фабулата.

Установете важните моменти в повествованието. Като разберете кога те се случват, си спестявате много работа, тъй като ще изградите повествованието си на здрава основа. Така че набележете основните герои и сцени. Дали героите не са прекадено много? Обединете двама или трима герои в един. Дали големите сцени не са прекадено много? Можете ли да ги обедините в по-малък брой?

След като вземете решение за основните си сцени, започнете преписването. Разширете сцените. Оставете героите да действат, говорят и се движат в обстановката. Не е необходимо да постигнете всичко сега, тъй като ще имате време за преработка. Напишете отново в груба форма — дори няколко пъти. Не се тревожете за правописни грешки, синтаксис, клишета или други дреболии.

След като приключите с тези груби пренаписвания на основните моменти в повествованието си, осигурете преходите и общия фон между големите сцени. Изяснете какво се случва в сцените. Включете информацията, която не можете да включите в сцените, във вашите разказвателни абзаци, където просто ни обяснявате необходимото, за да проследим последващите сцени.

Прочетете пренаписаното, като го сверявате с основните линии на фабулата. (Ако промените фабулата при първото пренаписване, опишете новата фабула и сверете пренаписаното с нея.) Съкратете това, което изглежда безполезно. Ако нещо по никакъв начин не допринася за разбирането ви за централните герои, конфликта и възловото събитие, съкратете го. Разказът ви трябва да бъде смислен. Тук може да отделите повече време за мислене и анализ.

Някои писатели интуитивно постигат развитието на разказа чрез отделните сцени, а други стигат до основната структура след десетки преработки. Ако за съжаление не спадате към първата група, имате все пак шанс да не попаднете във втората, като изясните основата на вашето повествование на етапа на първото пренаписване, така че да не ви се налага постоянно да преструктурирате. С добиването на умение може дотолкова да се усъвършенствате в това, че да изглежда все едно работите интуитивно. Интуицията често означава просто добре усвоена техника, така че да не трябва да се чудите какво да направите. Един тенисист, който с усърдие е усвоил добри навици, може да реагира на минаващ удар, без да се замисля какво пише в учебника.

Но дори и да станете силно интуитивен писател, все още най-вероятно ще ви трябват много преработки: първична преработка (макропреработка), с която да се уверите, че всички части на сюжета съответстват една на друга. После фина преработка (микропреработка), с която се постига това — всяка дума да отива на точното си място.

Когато завършите пренаписването, запаметете го. Аз винаги правя така. Сигурността, че мога да се върна към втората чернова, ми позволява да погледна отстрани разказа си, без прекалено задълбочаване в този или онзи абзац, да концентрирам вниманието си само върху това, което ми трябва, и да преработвам спокойно. Често ми минава през ум да се върна към запаметената втора чернова, но това почти не се случва. А дори и да се върна, виждам, че макар и да съм съкращавал, нищо не се е изгубило.

Приемайте с готовност всяка промяна, която ви се струва важна в процеса на преработка. И се забавлявайте! Повечето писатели предпочитат преработката пред първоначалното написване — някои пишат първоначалния вариант така, че да могат след това да си играят с него.