Йосип Новакович
Курс по творческо писане (2) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Steis (2015 г.)
Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
NomaD (2015 г.)

Издание:

Йосип Новакович. Курс по творческо писане

 

Американска, първо издание

 

Fiction Writer’s Workshop

Copyright © 1995 by Josip Novakovich

 

Превод от английски: Мария Кръстева

 

Отговорен редактор: Иванка Томова

Редактор: Кристина Симеонова

Коректор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 20,25

 

ISBN: 978-954-28-0500-77

 

Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София

Печатна база Сиела

История

  1. — Добавяне

Как да използваме книгата

Просто е. В началото на главите са дадени някои основни понятия за елементите на художествената проза. Разглеждаме как въздействат тези елементи и по какъв начин бихте могли да ги прилагате в своето творчество. Обсъжданията не са с категоричен, а само с ориентировъчен характер.

В края на всяка глава има повече от десетина упражнения, някои от които изискват да бъдат написани кратки текстове от по няколко изречения или абзац, а други — по две-три страници. Правете упражненията с освободено съзнание. Ако ви се сторят твърде елементарни или прекалено сложни, не ги отхвърляйте. Съществуват всякакви упражнения за тренировка на писмовните умения при творческо писане по същия начин, както се изучават гамите в музиката. И така, постигнете необходимото ниво и го запазете. Когато сте готови да пишете, или във времето между два творчески замисъла, определено бихте могли да имате полза от упражненията, независимо колко сте напреднали като писатели. Нека връзката между пръстите и мозъка да остава отворена — бъдете устремени към белия лист и това да ви стане рефлекс.

Когато правите упражненията, концентрирайте цялото си внимание върху задачата. Не се стремете към красноречие, ако самото изискване не е такова. Стремете се към яснота на изказа. Предавайте мислите и представите си колкото е възможно по-непосредствено. Понякога, просто за промяна на ритмиката, бихте могли да обгърнете изказа в дълги изречения и богат език, но като цяло няма нищо по-въздействащо от стегнатия, пряк начин на изразяване. От друга страна, ако не се изразявате директно, нека това не ви тревожи. Ще имате възможност да се върнете и да задраскате неточните думи, като ги заместите с по-подходящи, докато се почувствате удовлетворени. В живописта някои използват много щрихи, за да постигнат израза на човешкото лице, за други са достатъчни само няколко. Пресъздавайте света, използвайки всички възможности. Не разчитайте на естетически определения, защото те са абстракции. Вместо да кажете „грозен“ или „прекрасен“, представете го картинно. Покажете, а не обяснявайте онова, което имате предвид.

Упражненията се подчиняват на следния принцип: получавате от тях толкова, колкото влагате — и дори малко повече. Ако някое упражнение ви хареса, направете го неколкократно. Художникът би могъл да нахвърля десетки скици на едно лице, и то всеки път нови. Френският писател Реймон Кьоно е описал в „Упражнения по стил“ под форма на деветдесет и девет варианта как може да бъде представено едно и също събитие: някакъв човек настъпва друг по крака в автобуса. Дори и ако дадено упражнение не ви харесва, все пак се опитайте да го направите. Нека онова, което не ви допада, да не се превръща в пречка за вас. Винаги е лесно да се намерят пречки.

След всяко упражнение бихте могли да се запитате: Как да разбера дали съм го извършил правилно? Когато участвате в семинар, вашите колеги ще ви покажат пропуските. Ако работите самостоятелно, ще трябва сами да ги откриете. Аз ви улеснявам, поставяйки въпроси, на които трябва да си дадете отговор. Не прочитайте въпросите, преди да сте направили упражнението докрай. Имайте ги предвид, когато четете написаното. Преработвайте или пренаписвайте упражнението дотогава, докато не постигнете търсения ефект. Винаги идва етап, на който ще разберете, че сте направили възможно най-доброто в рамките на ограниченото време, с което разполагате.

Преразглеждайте написаното не толкова за да откриете грешките си, колкото за да осъзнаете какво бихте могли да направите по-добре, още по-добре. Не насочвайте усилията си към развиване на самокритичност, което е самоограничаване. Работете в посока на развиването на усет къде е възможно да добавите някой допълнителен щрих, който да придаде жизненост на вече написаното, или да задраскате ред, за да не засенчи добър образ, който сте изградили.

Колко време следва да отделите за всяко от упражненията? Бих казал, че двайсет-трийсет минути са достатъчни. Разбира се, ако нещо ви вдъхнови, може да продължите и час. Ако упражнението е засегнало важна струна в душата ви и продължите повече от час, това вече няма да бъде упражнение, а разказ. Прекрасно. Това ще бъде допълнителна полза от упражненията: ще разгледате много неща, ще обърнете доста камъни и ще откриете вътрешните си съкровища. Въпреки това си изградете необходимата дисциплина да отделяте допълнително време, за да се върнете към упражненията и да ги довършите, извън разказа, който сте написали.

Ако прекарвате по пет-шест часа над упражненията след всяка глава, ще проучите книгата за два месеца. Би било идеално, ако си изградите навика да прекарвате редовно по един час на ден, така че когато привършите книгата, ще сте си изградили навика да пишете. Това е рядко срещан и много ценен навик. Той дава възможност на твореца да подреди своите впечатления, спомени, размисли и фантазии, а това е полезно. Нещо в самото движение на пръстите по клавиатурата стимулира мисълта. Може и да не съм особено задълбочен в размислите си, когато пиша, но съм далеч по-задълбочен, отколкото когато просто гледам през прозореца. Някои философи са се разхождали, за да стимулират яснотата на мисълта това са философите от Ликейската школа. Разхождайки се, те са си осигурявали приток на кръв и кислород, както и усещането за активност, движение, посока. Пръстите задвижват мисленето. Пръстите са нещо като продължение на мозъка и задействат редица връзки в мозъчната кора. Поддържайте тяхната активност!

Не чакайте вдъхновение, за да пишете. Вдъхновението идва по-лесно, когато пишете, отколкото когато не пишете. Не е нужно да имате вдъхновение, за да седнете и да започнете. Не ви е потребно да бъдете „в настроение“. Струва ми се, че ще е много добре, ако не сте зависими от настроенията. По този начин, първо, ще придобиете навика да пишете при всички обстоятелства, и второ, тъй като писането отразява състоянието на вашето съзнание, творбата ви ще притежава цяла гама от настроения. Разнообразието ще направи произведението ви по-интересно. Може би сте депресирани? Чудесно, в такъв случай бихте обрисували добре депресиран герой. В приповдигнато настроение ли сте? Не го прахосвайте в празнуване. Предайте го на белия лист. Множество творби страдат от липсата на настроение — може би защото авторите са склонни да пишат само когато са спокойни.

В крайна сметка приказките за талант, вдъхновение, гениалност са отклонение от същността на нещата. Просто седнете и пишете! Когато ви липсват идеи, използвайте някои от предложените в упражненията на тази книга — те могат да ангажират вашето внимание.

Ако си мислите, че работата на белетриста е нещо непостижимо, Джон Гарднър би могъл да ви окуражи. В книгата си „Изкуството на художествената проза“ той пише: „Повечето от моите познати, желаещи да станат писатели, които знаеха какво означава това, наистина го постигнаха. Всичко, което се изисква от бъдещия писател, е ясно да осъзнае какво наистина иска и какво трябва да направи, за да го постигне.“ А в книгата си „Как да станеш писател“ той твърди, че съществуват много повече неуспели хора в областта на бизнеса, отколкото в областта на творчеството. Въпреки това в бизнес училищата преобладава оптимизмът.