Йосип Новакович
Курс по творческо писане (56) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Микропреработка

След като успешно отговорите на всички въпроси по-горе и направите всички необходими промени, все още няма да сте приключили. Трябва да шлифовате. Трябва да изчистите повествованието от излишни думи. Шлифоването може да се окаже доста трудоемко. Както казва Джеймс Болдуин: „По-голямата част от пренаписването се явява изчистване“.

Шлифоването на ръкописа може да е еднакво както за онези, които редактират допълвайки, така и за съкращаващите в процеса на редактирането.

Тук се стремите всяко изречение да е прецизно, всяка дума да е на мястото си. Йежи Кошински казва: „Всяка дума е тук поради някаква причина, а ако не е, аз я задрасквам. Рядко си позволявам да използвам английски език спонтанно и необуздано. Винаги имам чувство на трептене — но такова има и при компаса, все пак. Заличавам прилагателни, наречия и всяка дума, която е там, само за да прави впечатление“.

Част от работата по изчистването е механична. Проверете правописа си. Ако нямате такава програма на компютъра, ползвайте речник. От време на време срещам студенти, които се присмиват на правописа. Не съм срещал обаче цигулар, на когото да му е все едно дали тонът му е идеален.

Проверете абзаците си. Дали са напълно разработени? Без да броим журналистическите прийоми, вашите абзаци следва да бъдат от повече от едно изречение, освен при диалозите или когато поставяте специално ударение.

Поставяйте обичайна пунктуация. Пишете със завършени изречения, не с вметвания в запетаи или фрагменти от изречения, освен в отделни случаи за специален ефект. Използвай те обичайната граматика, освен ако не искате да експериментирате с езика. Колкото по-малко внимание привлича тя към себе си, толкова повече внимание ще остане за повествованието ви.

Погрижете се изреченията ви да не бъдат монотонни. Променяйте дължината и конструкцията на изреченията. Не започвайте всяко изречение с аз или той. От друга страна, не започвайте всяко изречение с макар че, имайки предвид че или други съюзи за подчинени изречения. Добре е да редувате прости и сложни изречения, да установите приятен ритъм и да избягвате накъсванията и монотонността.

Не оставяйте всяко изречение да се движи като откачил се железопътен вагон. Някои хора — дори известни писатели — правят това, но те са трудни за четене. В дългите изречения лесно може да се изгубят подлогът или допълнението. Трябва да бъде ясно кой и какво прави на кого. Кой кого рита. Погрижете се да е ясно какво се замества от всяко едно местоимение. Погледнете това изречение: „Над гаража ми снегът бе натрупал върху слой от лед, но не бе помръднал замръзналото врабче и сега, когато слънцето изгря, се топи“. Какво се топи — снегът, врабчето, слънцето или ледът?

Погрижете се да се изразявате ясно. Понякога, за да постигнете яснота, ще трябва да изкорените страдателния залог и абстрактния речник.

Езикът слаб ли е? Прекалено много прилагателни и наречия? Страдателни залози? Клишета? От друга страна, можете ли да намерите неочаквано свежа употреба, le mot juste [точната дума]?

Погрижете се изреченията ви да са директни. Проверете употребата от вас на предложни конструкции — особено на такива с „на“ и „в“. „Боята на масата в кухнята“ би могло успешно да се замени с „боята на кухненската маса“. Използвате четири думи вместо пет — намалявате „тлъстините“ с двайсет процента — и ускорявате прозата. Не претрупвайте излишно с предлози изреченията си: „разделих го на по няколко части“, когато „разделих го на няколко части“ би било достатъчно.

Избягвайте официален изказ и технически жаргон, освен ако го използвате за комедиен или пародиен ефект. Мястото на към настоящото, гореспоменатия и т.н. е в правните документи.

Освободете се от повторения. Някои повторения не се забелязват лесно — това са ненужни и излишни изрази, като „Тя се закова на място“. На място е излишно. Ако не е на място, не е „заковаване“. Или пък: „Той живееше живота си“. Живота си е излишно, тъй като това се подразбира в живееше. „Той примигна с очи“. Той примигна е достатъчно, тъй като очите се подразбират от глагола.

Ако в един абзац от десет реда използвате любов или отклик (или други думи, различни от граматични членове или спомагателни глаголи) повече от три пъти, проверете всяка употреба и я елиминирайте, освен ако е от съществено значение. Намерете синоними. Може би отклик може да се замени с реакция. Разбира се, някои съществени граматични помощни елементи (като „a“ [на англ. — неопределителен член], „the“ [на англ. — определителен член], трябва и като) ще се повтарят и за тях не трябва да се безпокоите, но в разумни граници.

Задрасквайте всички ненужни определения от репликите в диалозите. Например: „Моля ви да си отидете у дома — каза той умоляващо“. Умоляващо губи време, от изречението е ясно, че се отправя молба. Освен това умоляващо е тромаво наречие — към глагола добавяме наставката за деятелно причастие (-ащ), а след това добавяме о, за да получим наречие. По този начин, думата се отдалечава два пъти от изходния си глагол. Колкото повече се отдалечава една дума от произхода си, толкова по-бледа става тя. „Умоляваше той“ може да е малко по-добре, в тази светлина, но тъй като в „каза той“ няма нищо излишно, следва да предпочетете него.

Изчистете всички ненужни указания кой говори. От друга страна, винаги ли е ясно кой говори? Когато има съмнение, използвайте каза и посочете говорещия.

Нарушавате ли правописа за постигане на някакъв ефект на заекване, диалект, викане? Свеждайте такива правописни грешки до минимум. Може да посочите извън диалога, че нещо е казано на южняшки диалект или още по-добре, да използвате синтаксиса или избора на думи, за да ни дадете идея за особеностите на изказа.

Не използвайте клишета. Отстранете това, което сте чували прекалено често (като „открила се възможност“), освен ако това не е необходимо, за да покажете, че така говори някой. Ако пародирате клишета — защо го правите? За да образовате другите? Ако е така, заемате ли поза на превъзходство над читателя или такава, при която вие и читателят ви сте над по-голямата част от човечеството?