Йосип Новакович
Курс по творческо писане (22) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Времева последователност и сюжет

За да се изградят структурата и сюжетът на повествованието, организацията на времето е един от най-важните елементи. Белетристиката, също както и музиката, е времево изкуство. Начинът, по който протича времето при четене на един роман, оформя белетристичното преживяване. Симфонията обичайно започва с Алегро (Allegro) — бърза част. Следва Анданте (Andante) или Адажио {_Adagio_), бавната част (обикновено лирична и съзерцателна), предшестваща две бързи части с различно темпо. Аналогично, от самото начало прозата трябва да започва в бързо темпо и когато темпото се забави, тя трябва да стане лирична и съзерцателна, както много романи в мигове на утихване на действието. Забавяне на темпото на прозата без лиризъм и съзерцателност е неубедително, както и ускоряване на темпото, когато липсва оркестрация на задъхано действие. Разнообразявайте темпото на повествованието, особено в дългите белетристични творби. Когато достигнете кулминацията, бихте могли да се забавите, съсредоточавайки се върху определени подробности (и да предадете диалог, в който има противоречие, ако сюжетът го изисква) — с други думи, разгръщайте сцените и постигнете ефекта на забавяне на драматичния развой в рамките на бързия ход на действието. Всеки разказ може да следва собствена схема на забавяне и забързване на темпото. Не искам да налагам някакви специални ефекти за пораждане на вълнение, но разказът ви непременно трябва да достигне рано или късно до кресчендо. (Развитието на кулминационните сцени се разглежда по-нататък в Глава шеста.)

Това — по какъв начин ще бъде организиран вашият разказ, зависи от последователността на събитията. В повечето случаи времевата последователност трябва да се организира по възможно най-простия начин. Най-ясният начин за организация на времето е когато едно действие се проследи от начало до край в неговата последователност. Много биографични романи от осемнайсети и деветнайсети век започват с раждането на героя и завършват с неговата смърт и много съвременни биографични романи се развиват през голяма част от живота на героя. (Разказите рядко могат успешно да обхванат голям интервал от време — действието в разказа обикновено се развива в течение на няколко минути до година-две.) По същия начин бихте могли да започнете повествованието с началото на конфликта и да свършите с неговото разрешаване. Тъй като тази структура често е твърде забавена, авторите обичайно скачат направо по средата на конфликта от самото начало и разработват сюжета напред, като от време на време дават изходната информация кратко и ненатрапчиво, без да преустановяват постъпателното движение във времето. (Което означава, че ако е необходимо да се върнете назад във времето, най-добрият подход е да представите обобщено миналото действие, вместо да пресъздавате драматично миналото и да се връщате назад във времето в продължение на много страници.)

Можете обаче да започнете с края на действието (за да покажете на читателя каква е целта на повествованието) и във втората глава да проследите началото. Такава е развойната линия в „Смъртта на Иван Илич“. В първата глава виждаме мъртъв човек. В следващата глава се разказва за неговия произход, младостта му и ефективно се проследява биографията му, водеща към нещастието, болестта и смъртта му. Като се изключи началото, разказът се развива линеарно от А до Ю — от най-ранното събитие до смъртта му, което предшества бдението (Я). Хронологията може да бъде проследена като развитието Я, А-Ю. Наличието на финала в началото ни дава основание да търсим развоя на всичко останало. Това е реалистично — ако сте присъствали на погребение, веднага ще разберете, че такава е парадигмата на разказа за човешката смърт. Как е умрял? Кога? Какъв човек е бил?

Загадките, свързани с убийство, съвсем оправдано притежават нелинеарна времева последователност. Започва се с откриването на трупа — например труп в телефонна кабина във фоайето на адвокатска кантора на Уол Стрийт. С напредването на разследването, постъпателно във времето, наред с новите събития, ние се връщаме и назад във времето, разкривайки събитията отново в тяхната времева последователност, за да разберем какъв е бил животът на героя и да открием ключове към загадката на убийството. Възстановяваме събитията, довели до убийството от А до Ю (Я е предпоставката за самото разследване).

Голяма част от добрата проза обаче се основава на формулата: едно води към друго и най-неочаквано… Тази неизбежност, при която едно събитие произтича от друго, може да се постигне най-добре при чистата последователност във времето. Онова, което поражда дадена последица, трябва да я предхожда. Това е основният принцип при внушаване на напрежение и очакване. Напрежението се основава на въпроса: „Какво ще стане след това?“ Съществуват и изключения, като например откриване на неочакван факт от миналото, но такова откритие има най-добър ефект, когато функционира в потока на постъпателно разгръщане на събитията.

Разгръщането на събитията в тяхната последователност във времето може да изглежда отживял подход, но то е всъщност една високоорганизирана дисциплина. Когато човек не си поставя за цел да познае причините и следствията, той все пак може да установи взаимовръзката между събитията — времепространствената последователност на случващото се — сякаш провеждате научно изследване, при което, без да заявявате, че А води до Б, е достатъчно да установите, че А има връзка с Б. Така например, вместо да кажете, че слънцето нагрява камъка, можем да кажем: „Слънцето огряваше камъка и той се нагорещи“, както се изразява английският философ Дейвид Хюм. Тук двете събития — слънцето, което грее, и камъкът, който става горещ — са поставени по-скоро във времева, вместо в причинно-следствена последователност. Този метод на изграждане на ясни връзки във времето позволява на читателя сам да извлича онова, което се подразбира, и да си прави изводи. Проявете това внимание към читателя — разкривайте винаги когато това е възможно, ясна времева последователност, тя е най-лесна за проследяване и говори сама за себе си.