Йосип Новакович
Курс по творческо писане (4) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fiction Writer’s Workshop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Учебник
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
moni777 (2014 г.)
Разпознаване и начална корекция
Steis (2015 г.)
Допълнителна езикова корекция и корекция на форматирането
NomaD (2015 г.)

Издание:

Йосип Новакович. Курс по творческо писане

 

Американска, първо издание

 

Fiction Writer’s Workshop

Copyright © 1995 by Josip Novakovich

 

Превод от английски: Мария Кръстева

 

Отговорен редактор: Иванка Томова

Редактор: Кристина Симеонова

Коректор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Формат 60/90/16

Печатни коли 20,25

 

ISBN: 978-954-28-0500-77

 

Издателство Сиела софт енд паблишинг АД, София

Печатна база Сиела

История

  1. — Добавяне

Художествена и нехудожествена проза

Обхватът от необходимите знания за писане се променя — в зависимост от произведението и според индивидуалността на писателя. Когато пишете, никога не забравяйте да определите до каква степен трябва да познавате суровия материал, от който изграждате произведението. Ако постоянно възпроизвеждате събитията, за които си спомняте, колкото се може по-правдиво и не чувствате порив нещо да измислите, да подсилите или разкрасите, а може би да прибавите по-грозни подробности, вие сте автор, чието естествено призвание е нехудожествената проза. Можете да приемате за белетристика онова, което пишете, макар че това понятие ще бъде условно. Ако твърдите с чиста съвест, че пишете художествена проза, ще изпаднете в трудното положение да обяснявате как сте я съчинили. Бих ви препоръчал да признаете, че пишете нехудожествена проза и да се наслаждавате на ябълката от дървото на познанието. Нямаме основания да смятаме, че художествената проза превъзхожда нехудожествената.

Обратното също е възможно — може би искате да създавате нехудожествена проза, но при всяка възможност преобразявате фактите, преувеличавате и ги разкрасявате и дори въвеждате образи, места и събития, които нямат нищо общо с автентичния материал. В такъв случай вие сте роден белетрист, което е далеч по-мило, отколкото да ви кажат, че сте роден лъжец. Белетристиката наподобява в много голяма степен лъжата. Изхождате от нещо реално, но поради някаква конкретна причина (да не ви заловят, да изхитрувате, да вземете пари или каквото и да било) вие променяте поне един ключов елемент при разкриването му. Вместо да си признаете, че са ви посинили окото в бара, където сте се домогвали до приятелката на някого, може да кажете, че както сте си карали ски из Върмонт, при един завой сте се забили в муцуната на заспала мечка. За да не накърните своята гордост, измисляте лъжа и покрай нея — цяла история. Ако ви е навик да лъжете, защо не преодолеете този греховен импулс, като започнете да пишете белетристика?

Начинът, по който се отнасяте към оригиналния си материал, определя какъв писател сте. Може би е още твърде рано да се самоопределите. Докато правите упражненията в книгата, а и след това, наблюдавайте внимателно реакциите си и така ще определите какво пишете — белетристика или нехудожествена проза.

От друга страна, бихте могли да правите и двете, както е при много писатели, включително и при мен. Понякога съм заинтригуван от някое събитие или впечатление. Не решавам веднага какво да направя от него. Нахвърлям щрихи, записвам по нещо и виждам дали имам желание да преобразя материала, да го преструктурирам и съчиня. Ако го направя, значи, че пиша художествена проза и започвам да внасям още повече промени. Ако видя обаче, че не преобразувам нищо, че мисля върху събитието и записвам размислите си, зная, че пиша есе. Есетата ми харесват също толкова, колкото и разказите, затова не изпитвам разочарование. И в двата случая се чувствам щастлив, че имам нещо да кажа (есе) или нещо, което да пресъздам (белетристика).