Йосип Новакович
Курс по творческо писане (58) (Основни принципи, ясни насоки, подкрепени с примери от творчеството на класически и съвременни автори, изобретателни упражнения и методи за оценяване на вашия напредък)

Упражнения

1. Десет страници минимум. За да направите упражненията по-долу, напишете първа чернова на разказ. Упражнението ви е в написването на черновата. Не е нужно да отделяте за това много дни. Един или два ще ви бъдат достатъчни. Ето какво съветва Реймънд Карвър: „Да се напише първата чернова на разказа не отнема много време — обикновено това става на едно сядане — но наистина отнема време да се напишат различните версии на разказа. Правил съм и по двайсет, и по трийсет чернови на един разказ. Никога по-малко от десет или дванайсет чернови“. Знанието, че можете да се върнете към разказа и да го подобрите, трябва да ви насърчава да продължите напред. Намерете интересна завръзка, дайте я на занимателни герои, поставени в обстановка, за която знаете достатъчно, и изложете всичко на поне десет страници.

Цел: Да се научите как да напишете първата чернова, разчитайки на последващата преработка. Тук не е необходимо да шлифовате нищо. Освободете въображението си, не се самоцензурирайте, следвайте дори и най-странните импулси. Изненадайте себе си. Кажете неща, които не смятате, че човек като вас би казал.

Проверка: Направете останалите упражнения. Аз няма да правя проверки в края на упражненията, тъй като всяко задание е вид проверка на вашия разказ. Вие постоянно ще се връщате към разказа си и ще проверявате и препроверявате в това е смисълът на преработката.

2. Разпечатайте черновата си, защото ще ви е по-лесно да гледате разказа на хартия, отколкото на екран. Ще добиете по-добро усещане за съотношението и разстоянията между събитията и т.н., ако държите разказа в ръце, отколкото ако го гледате на екран. Вземете молив и внимателно прочетете черновата си. Какви са при вас основният конфликт, основните сцени, фабулата? Опишете в общи линии фабулата на нов лист хартия.

Сверете черновата с фабулата. Отбележете вашите основни герои и основните сцени. Дали героите не са прекалено много? Обединете ги в по-малък брой. Дали ключовите сцени не са прекалено много? Можете ли да ги обедините в по-малък брой? Това е най-вече етап на мислене. Решете кои ще са основни сцени и ги опишете накратко.

Цел: Да намерите разказа във вашата чернова.

3. Работете от вашата хартиена чернова и общото описание на фабулата, вместо от запаметената първа чернова (изтрийте черновата). Това ще ви принуди да препишете разказа си поне веднъж, вместо просто да добавяте, изваждате и пренареждате елементи от черновата. Предимството е, че ще работите, тръгвайки от силните страни в черновата, вместо от слабостите. Дори няма да трябва да заличавате това, което изглежда, че не помага за разбирането на основните събития.

Просто печатайте частите, които помагат, и в хода на печатането ги променяйте. Сега препишете най-голямата си сцена. Разширете я. На този етап не се занимавайте с обща информация. Ще ни осведомите по-късно.

Цел: Допълнително изясняване на героите и какво очаквате от тях да направят — или по-скоро, какво те искат да направят — и да бъдат оставени те да го направят. Основните сцени трябва да са динамични, драматични, завладяващи.

4. Разпечатайте това, което имате, седнете с тази чернова и молив и свържете основните си сцени. Нуждаете ли се от второстепенни сцени, за да покажете как конфликтът нараства? Или за да изобразите основните си герои? Отбележете местата, където можете да направите това. Къде можете да опишете обстановката? Може ли това да стане при въвеждането на героите? По време на паузите в диалозите? В преходите между сцените? Седнете на компютъра и направете необходимото. Разгърнете предварителната схема на фабулата и включете второстепенните сцени и диалозите. Когато приключите, запаметете черновата си два пъти: за да имате и резервно копие, и работно копие. Вероятно резервното копие няма да ви е необходимо, но нека да го имате за всеки случай.

Цел: Да се даде на читателя — и на вас самите — всичко, което трябва да се знае. Повечето сполучливи разкази са направени като разкрития. Разкрийте и покажете какво става — кой го е направил, как, къде, кога и защо?

5. Писателят-преподавател Джон Късън казва: „Разкажете повествованието си на някого“. (Макар че разказването на глас на повествованието ви на етапа на работа по черновата може да разпилее енергията ви, след като сте направили черновата и първата преработка, преразказването ще концентрира енергията ви.) След като преразкажете повествованието, ще знаете кои части са ви необходими и кои не. Върнете се към разказа си и го приведете в съответствие с това ново разбиране. Препишете го наново, ако е необходимо. Стремежът ви е да напишете разказ, с който да може да се работи.

Цел: Да установите дали творението ви може да служи като основа за разказ.

Когато трябва да задържите интереса на слушателя си, малко вероятно е да правите пространни отклонения. Вероятно ще установите, че премествате цялата си информация към кулминацията или развръзката. Вероятно е също да установите, че нещо трябва да се случи в разказа. Кой ще слуша разказ, в който нищо не се случва?

6. Разпечатайте най-новия вариант на разказа си. За тази цел Ани Дилард използва заседателна маса — тя нарежда десетки страници и ги разглежда, за да види как се съотнасят. Тази гледна точка не е възможна на екрана, в който влизаме като през ключалка. Ключалката, разбира се, има предимството да предлага концентрация и това ще ви е от полза при микропреработката. (Ако ви е по-удобно да работите на екрана, ще трябва да държите голяма част от разказа в съзнанието си, разчитайки на краткосрочната памет.)

Сега отново прочетете разказа си изцяло. Отбележете местата, които смятате за неубедителни. Проверете ги внимателно. Какво липсва? Подробности? Диалог? Редактирайте. Погледнете пак. Ако все още не сте убедени, може би проблемът идва от нещо по-съществено — убедителни мотиви? Направете поведението на всяко действащо лице достатъчно мотивирано (било то от страх или желание). За да покажете мотивацията, може да трябва да разширите допълнителните сцени и разказвателните пасажи. Може би това ще доведе до друга голяма сцена. Може би ще трябва да преструктурирате разказа. Не се колебайте да го направите. Върнете се към Упражнение 2 и променете общото описание на фабулата. Но се надяваме следващия път, когато стигнете Упражнение 6, да сте достатъчно доволни, за да преминете към преработката на микрониво — работата с подробностите — вместо първата преработка (на фабулата и героите).

Цел: Да се направи разказът убедителен; да се постигне правдивост на всичко, което се случва.

7. Проверете метафорите във вашия разказ. Можете ли да ги групирате около една тема? Тази тема съвпада ли с явната тема? Ако не, опитайте се да я включите във фабулата. Поправете още веднъж вашия разказ!

Цел: Да се изведе вашето интуитивно разбиране за разказа. Метафорите могат да изразяват дълбоките ви чувства, подсъзнателното ви разбиране за разказа. Съчетайте всички равнища на вашето разбиране. Ако изглежда, че метафорите ви противоречат на прякото ви разбиране за разказа, добре — внесете дихотомия в основния конфликт. В крайна сметка, колкото по-интензивен е конфликтът, толкова е по-голяма вероятността той да стане увлекателен.

8. Марк Твен съветва: „Зачеркнете всички прилагателни и наречия от вашия разказ. Прочетете и вижте дали нещо сте изгубили. Възстановете само прилагателните, които са ви абсолютно необходими“.

Цел: Да се преосмислят прилагателните и наречията. Предлагам да оставите някои възстановени прилагателни както са, и да облечете други с конкретни подробности. Изберете едно или две, които да бъдат разширени в минисцени.

9. От Упражнение 8, където сте описали нещо с прилагателни („зловещо, мрачно подземие“), добавете още едно изречение с подробности, които да обосноват намерението, което сте изразили с прилагателното.

Цел: Подробностите трябва да изглеждат достоверни; читателят трябва сам да се убеди в това, което вие му казвате.

10. Намерете думи, които означават чувства; създай те от тих конкретни образи, а от няколко — кратки сцени. Ако героинята се е разгневила, нека направи нещо, с което да ни убеди в гнева си.

Цел: Да бъдете подпомогнати в придаването на повече убедителност на героите и мотивите им.

11. Минете през контролния списък за микропреработка от тази глава и сверете разказа си с него. След това приложете двата въпроса за „последна проверка“ от текста, а именно: „Какво може да съкратите, без да влошите разказа?“ Направете го. И: „Лесно ли е да се следва повествованието?“ Дайте на някого да прочете разказа и го разпитайте какво е разбрал. Ако не сте предали основния сюжет, опростете и кажете по-ясно това, което не е било разбрано.

Цел: Да не забравяте и за миг най-важното — че в разказа не трябва да има ненужни неща и че той трябва да е четивен.

12. Ако имате време за това упражнение, направете го рано или късно с поне един от вашите разкази. Съставете пет до шест варианта на разказ, съсредоточен около едно събитие. Може да го напишете от трето лице, след това от първо лице. Най-напред го напишете като обяснение на събитието, връщайки се при необходимост за изясняване на мотивите; направете разказа да звучи като убедителен аргумент. След това го напишете хронологично, от първото събитие към последното. След това го напишете отзад напред — от последното събитие към първото. След това вземете интересен, но маловажен персонаж и пишете от негова гледна точка. Направете го главен герой. След това променете развръзката — оставете разказа да тече в съвсем друга посока, която по-рано сте обмисляли, но сте отхвърлили. Или изобретете изцяло нова насока. Измислете всякакви други възможности. Ако не разработите всяка чернова сериозно, както ако тя би била крайният вариант, няма да знаете пълния потенциал на разказа.

Проверете всеки вариант с въпросите за макропреработка от тази глава, съсредоточавайки се върху най-съществените елементи за вашия разказ.

Накрая, изберете най-успешния си вариант и изгорете останалите. Шегувам се. Запазете всички варианти, които изглеждат сполучливи. Възможно е повече от един да е такъв.

Цел: Да се проучат възможностите на вашия разказ. Дайте му възможност да се разгърне изцяло. Това ще бъде изключително полезно за изясняването на възможностите ви като разказвач, когато пишете други разкази. Мисля, че всеки писател трябва изцяло да пренаписва поне един разказ. Може би изглежда, че това ще изисква твърде много време от вас и е извън обхвата на тази книга. Добре! Все пак оттук нататък ще разчитате на своите сили и няма по-добър начин да го направите, освен като започнете с голям проект. Можем да помислим за следващ курс по творческо писане в рамките на един семестър, основан на създаване на вариации по тема — това ще е много полезно.