Джек Лондон
Лунната долина (53)

Глава XIX

Мисис Мортимър пристигна и им донесе каталози за семена и фермерски ръководства. Тя завари Саксън, потънала в четене на книгите, взети от Едмънд. Саксън я разведе наоколо и мисис Мортимър остана възхитена от всичко, включително и от условията на договора за наем и предвиденото в него право на покупка.

— А сега — каза тя — да видим какво трябва да се направи. Седнете и двамата. Това е военен съвет и аз съм най-подходящият човек на този свят, който може да ви научи какво да направите. И трябва да е така. Този, който е преустроил голяма градска библиотека и е съставил наново всички каталози, би трябвало да е в състояние да ви вкара вас, младите хора, в релсите в най-късо време.

Тя спря, за да поеме дъх и да помисли.

— Първо, Мадроновото ранчо е отлична сделка. Разбирам от почва, разбирам от красота, разбирам и от климат. Мадроновото ранчо е златна мина. Вашата ливада е цяло състояние! Обработването на земята… Но за това ще говорим по-късно. Първо, имате земя. Второ, какво ще правите с нея? Ще си изкарвате прехраната от нея? Да. Зеленчуците? Разбира се. Какво ще правите с тях, след като ги произведете? Ще ги продавате. Къде?… Слушайте сега. Трябва да направите това, което направих аз. Никакви посредници! Продавайте направо на потребителя. Сами си създайте пазар. Знаете ли какво видях от прозорците на вагона, когато идвах насам, само на няколко мили оттук? Хотели, минерални извори, летни курорти, зимни курорти народ, гърла, следователно пазар. Как се снабдява тоя пазар? Напразно гледах покрай пътя за зеленчукови градини… Били, впрегнете конете и бъдете готов веднага след обеда да ни закарате със Саксън. Няма значение, че имате друга работа. Оставете всичко. Какъв смисъл има да тръгнеш за някъде, когато не знаеш адреса? Този следобед ние ще научим адреса. Тогава ще знаем точно на какво можем да разчитаме… — каза тя, като се усмихна на Били.

Но Саксън не ги придружи. Имаше твърде много работа около почистването на отдавна изоставената къща, а трябваше да се приготви и стаята за мисис Мортимър.

Времето за вечеря беше отдавна минало, когато мисис Мортимър и Били се върнаха.

— На вас ви върви, много ви върви, мили деца — започна веднага тя. — Тази долина сега почва да се пробужда. Ето ви и вашия пазар. Нямате нито един конкурент в долината. Веднага разбрах, че всички тия курорти са нови — Калиенте, Бойс Хот Спрингс, Ел Верано и всички други по линията. После в Глен Елън има три малки хотела — те са просто под носа ви. О, аз говорих с всички собственици и управители.

— Страшно я бива — възхищаваше се Били. — Тя и до господ би отишла с предложение за доставка. Да беше я видяла само!

Мисис Мортимър прие комплимента и продължи:

— Откъде, мислите, си доставят всички зеленчуци? Докарват им ги с коли от дванайсет-петнайсет мили, от Санта Роза и горе от Сонома. Това са най-близките зеленчукови градини и когато те не могат да задоволят растящите им нужди, а това, както ми казаха, често се случва, управителите трябва да си доставят бързо зеленчук чак от Сан Франциско. Аз им представих Били. Те веднага се съгласиха да поддържат местното производство. А това е добре дошло и за тях. Ще им доставяте не по-лош зеленчук и на същите цени. А вие трябва да се постараете зеленчукът ви да бъде още по-добър и по-пресен. И не забравяйте, че на вас доставката ще ви струва по-евтино по простата причина, че сте по-близо.

Тук никой не се е сетил за яйца от един ден, нито пък за сладка и желета. На терасата вие имате много място, на което не можете да отглеждате зеленчуци. Утре сутринта ще ви помогна да подредите курниците и двора около тях. Освен това не забравяйте, че в Сан Франциско има чудесен пазар за угоени петли. Ще почнете от малко. Отначало така — между другото. Ще ви разкажа и за това и ще ви пратя литература. Но трябва да влагате ум. Нека други да работят за вас. Това трябва да разберете много добре. Трудът на ръководителите е винаги по-скъпо платен, отколкото този на работниците. Трябва да водите счетоводство, да знаете винаги положението на нещата, кое е изгодно и кое не е, и кое носи най-голям доход. Вашите счетоводни книги ще ви покажат това. Аз ще ви науча, когато му дойде времето.

— И като си помисли човек, всичко това на два акра! — промърмори Били.

Мисис Мортимър го погледна строго.

— Как така два акра? — рязко запита тя. — Пет акра. И пак няма да стигнат да задоволите вашия пазар. А щом паднат първите дъждове, вие, моето момче, с конете си едва ще смогнете да пресушите тази ливада. Утре ще разработим плановете. А тази тераса е подходящо място за малини и тям подобни. Тук ще отглеждате на асми най-хубавото десертно грозде — за него дават луди цени. Ще засадите и къпини от сорта на Бурбанк — при това той живее в Санта Роза, — малини Логанов сорт, а също и от едрите бели малини. С ягоди не се залавяйте. Ще ви отнемат много време. Те не са храсти, както знаете… Аз огледах и овощната ви градина. Основата е добра. С подрязването и присаждането ще се занимаем по-късно.

— Но Били искаше да вземе три акра от ливадата — обясни Саксън, когато й се удаде възможност да вземе думата.

— За какво му са?

— Да засее разни кръмни треви за храна на конете, които ще отглежда.

— Нека по-добре купува храна от доходите на тия три акра — незабавно реши мисис Мортимър.

Били преглътна; той още веднъж трябваше да се откаже от своята мечта.

— Добре — каза той храбро, като се помъчи да изглежда весел. — Нека тъй да бъде. Да живее зеленчукът!

През време на няколкодневния престой на мисис Мортимър Били остави двете жени да се разпореждат както намерят за добре. Оукланд бе навлязъл в период на стопанско оживление и той получи писмо, в което се настояваше да изпрати бързо още коне за конюшнята на Западен Оукланд. Затова той от сутрин до вечер обикаляше околностите, да търси млади работни животни. По този начин още от самото начало опозна много добре цялата долина. Освен това конюшните на Западен Оукланд искаха да се избавят от кобилите, които си биха повредили краката по градския паваж, и предлагаха на Били да направи пръв подбора си измежду тях, и то на много ниски цени. Това бяха добри животни. Били го знаеше от времето, когато бе работил там. Те щяха бързо да се възстановят на меката селска земя — трябваше само да се оставят на почивка по пасищата, като им се махнат подковите. За града с твърдата настилка по улиците те никога вече нямаше да бъдат годни, но още много години можеха да работят на полето. При това можеха да бъдат използвани за разплод. Но Били не се решаваше на такава покупка. Той издържа тази вътрешна борба сам, без нищо да каже на Саксън.

Вечер той седеше в кухнята, пушеше и слушаше какво са направили двете жени през деня и какви са новите им планове. Трудно се набавяха нови коне и както той казваше, да накараш един фермер да се раздели с коня си, е все едно да му извадиш зъб, макар на Били да му бе дадено правото да повишава покупната цена до петдесет долара. Въпреки автомобилите, цената на тежките товарни животни продължаваше да расте. Откакто Били помнеше, цената на едрите работните коне непрестанно се повишаваше. След голямото земетресение цената им бе скочила и оттогава никога не бе спаднала.

— Вие, Били, печелите много повече, като търгувате с коне, отколкото бихте спечелили като обикновен земеделски работник, нали? — запита мисис Мортимър. — Отлично тогава. Няма смисъл да дренирате ливадата, да я орете и тъй нататък. Вие продължавайте търговията си с коне. Работете с вашия ум. Но от печалбите си моля да плащате надницата на един работник за зеленчуковата градина на Саксън. Това е добро вложение, което бързо ще ви даде доход.

— Разбира се — съгласи се той. — Затова хората наемат други, за да печелят от тях. Но съвсем не разбирам как Саксън само с още един човек ще се справи с работата на тези пет акра, когато мистър Хейл казва, че ние двамата не бихме могли да направим всичко, което е нужно на два акра.

— Саксън няма да работи — отсече мисис Мортимър. Нима сте ме видели да работя в Сан Хозе? Саксън ще работи с ума си. Крайно време е да разберете това. Хората, които не работят с ума си, печелят долар и половина на ден. А нея долар и половина няма да я задоволи. Слушайте сега: днес следобед имах дълъг разговор с мистър Хейл. Той смята, че е почти невъзможно да се намерят добри наемни селскостопански работници из долината.

— Знам това — вметна Били. — Добрите работници отиват в града, само лошите остават. А ония от добрите, които остават, не работят на чуждо.

— Това, което казвате, е съвършено вярно. Сега слушайте, деца. Аз го знаех и говорих с мистър Хейл. Той е готов да ви помогне. Той познава въпроса, а има връзка и с началника на затвора. С една дума, вие ще вземете под ваше поръчителство двама затворници с добро поведение от „Сен Куентин“. Те ще работят във вашата градина. Там има много италианци и китайци. А те повече от всички други умеят да отглеждат зеленчук. С един куршум ще убиете два заека: ще помогнете на бедните затворници, ще помогнете и на себе си.

Саксън беше смутена и се колебаеше, но Били сериозно обмисляше въпроса.

— Вие познавате Джон — продължи мисис Мортимър, — човекът, който работи у Хейл. Как ви харесва?

— О, точно днес си мислех колко хубаво би било да намерим човек като него — с жар отвърна Саксън. — Той е толкова мил и предан. Мисис Хейл ми разказа много хубави неща за него.

— Но има едно нещо, което не ви е казала — усмихна се мисис Мортимър. — Джон е затворник, взет под тяхно поръчителство. Преди двайсет и осем години в крайна възбуда той убил един човек при някаква караница за шейсет и пет цента. И ето вече три години е вън от затвора и живее у Хейл. А помните ли Луис, стария французин, който работи при мене? Тон също е затворник. И така, решено. Когато вашите работници пристигнат, вие, разбира се, ще им плащате, колкото им се полага; трябва само да осигурим и двамата да бъдат от една и съща националност — или китайци, или италианци. И така, когато дойдат, Джон с тяхна помощ и под ръководството на мистър Хейл ще направи една малка колиба, в която ще живеят. Ще изберем мястото. Но въпреки това, когато вашето стопанство тръгне в пълен ход, ще ви трябва допълнителна работна ръка. Така че отваряйте си очите, Били, когато се развявате насам-натам из долината.

На следната вечер Били не се върна и към десет часа от Глен Елън пристигна на кон едно момче с телеграма. Били я бе изпратил от Лейк Каунти, където отишъл да търси коне за Оукландските конюшни.

Той се върна в къщи едва на третия ден вечерта капнал от умора, но с чувство на гордост, което не успяваше да прикрие.

— Я кажете какво правихте тия три дни? — запита мисис Мортимър.

— Работих с ума си — спокойно се похвали Били. — Постарах се да убия два заека с един куршум. И повярвайте ми, убих не два, а много повече! Уф! Узнах нещо за това, когато бях в Лондейл. И трябва да ви кажа, че здравата бяха изморени Хейзл и Хети, когато ги оставих в конюшнята на Калистога и продължих с дилижанса до Сейнт Келена. Пристигнах там точно навреме и успях да взема осем едри тежкотоварни коня — всичките, които водеше един колар от планините. Млади животни, здрави като долар, най-лекият от тях тежи повече от хиляда и петстотин фунта. Снощи ги изпратих от Калистога… Да, но това не е всичко. Преди това, първия ден, в Лондейл, срещнах един момък, който прекарва по договор камъни за паваж от каменоломните. Той коне не продаваше, а искаше да купи моите; страшно му се искаше да ги купи. Каза, че е готов дори да вземе коне под наем.

— И ти му продаде осемте, които купи! — прекъсна го Саксън.

— Не позна! Осемте купих с пари от Оукланд и ги пратих в Оукланд. Но аз се уговорих с момъка от Лондейл за в бъдеще и той се съгласи да ми плаща наем половин долар на ден за всеки товарен кон; трябват му пет-шест коня. Тогава телеграфирах на шефа да ми изпрати шест кобили от тия с болните крака — Бъд Стродърс да ги избере, — като прихванат цената им от моите комисиони. Бъд знае какво ми трябва. Щом пристигнат, махам им подковите, две седмици по пасищата и са готови за Лондейл. Там ще могат да вършат работа ще превозват камъни надолу до гарата по мекия селски път. Половин долар наем за всеки кон — това прави три долара на ден за шест работни дни от седмицата. И няма да ги храня, нито да ги подковавам или каквото и да е друго; само ще следя да ги гледат добре. Три доларчета на ден, а? Мисля, че това ще стигне за двама работници на Саксън по долар и половина на ден, освен ако ги кара да работят и в неделя. Да! Ето това е Лунната долина! Та ние скоро ще почнем и диаманти да носим! Дявол да го вземе! Човек може и хиляда години да живее в града и никога да не му се удадат такива случаи. Това надминава и китайската лотария.

Той стана.

— Отивам да напоя Хейзл и Хети, трябва да ги нахраня и подредя за през нощта. Ще вечерям, като се върна. — Двете жени се гледаха със сияещи очи и точно щяха да поговорят, когато Били се върна и подаде главата си през вратата:

— Може би има едно нещо, което още не сте проумели. Аз ще печеля от тях три долара на ден. Но главното е, че тия шест кобили са мои. Те са моя собственост. Те са мои! Разбирате ли?