Гордън Корман
Императорският шифър (26)

Глава 26

Джона Уизард слезе от лимузината в подземния паркинг на хотел „Бел Тауър“ в Сиан, Китай, точно когато двама униформени работници качваха на камион двуметрова глинена фигура на войник.

— Ей, откъде го взехте?…

Тъкмо го каза, когато работниците донесоха внимателно втори войник — този път под зоркия поглед на Кора Уизард.

— Мамо… откъде се появиха тези войници?

— Ние сме от клана Джанъс — напомни тя. — Нима наистина смяташ, че не е по силите ни да намерим няколко статуи и да заменим с тях онези, които ти счупи? Внимателно — подвикна жената, когато един от носачите закачи с хълбок колоната. — Би трябвало да изглежда на две хиляди, а не на два милиона години! — Тя се извърна отново към сина си. — Помислих върху молбата ти да те освободим от отговорността в издирването на ключовете.

— Е, и? — попита той нетърпеливо.

В отговор майка му замахна и го шляпна през лицето толкова силно, че Джона се просна на земята. Той скочи на крака.

— Какво те прихваща, а?

— Не ми викай „а“! — изсъска през зъби Кора Уизард. — Аз съм тази, която оглавява клана, а той е по-голям от теб, от мен, от Моцарт и дори от самата Джейн Кахил, нали така? Бъдещето на клана, като се започне от Спилбърг и се стигне до най-изпадналия палячо в цирка, зависи от трийсет и деветте ключа и няма да допусна синът ми или който и да е друг да извади Джанъс от надпреварата за наградата. Особено пък сега, след като разбрахме, че в нея участват и Мадригалите.

— Сигурна ли си? — попита предизвикателно Джона. — Ами ако хлапето само ни хвърляше прах в очите?

— Трябваше да се досетя още преди години — каза майка му с укор към самата себе си. — Нищо чудно, че Грейс и съвършената й дъщеричка отказваха да се съюзят с някой от клановете. Всички смятахме, че просто се държат високомерно… мислеха се за нещо повече от другите, никога не си мърсяха ръцете. А се оказва, че през цялото време са били по-ниско и от най-ниските.

— Не съм създаден за издирването на ключовете. Нямам качества, мамо — замоли се момчето. — Не ставам за тази работа.

— Ти си от клана Джанъс — отсече твърдо майка му. — По-талантлив и умен си от всички в клана Лусиан, Томас и от онези троглодити от клана Екатерина, взети заедно. Векове наред свирим втора цигулка заради касапите от клана Лусиан. Човек да си каже, че не притежаваме никакви качества. И искаш ли да знаеш защо?

Той я гледаше напълно объркан.

— Защото в клана Лусиан не се спират пред нищо, само и само да постигнат целите си. Лъжат, мамят, крадат. — Сякаш насочвани с лазер, очите й се впиха в Джона. — И убиват.

Цял живот Джона Уизард беше служил на клана Джанъс, по чиито указания беше станал рапър, телевизионна звезда и световен магнат.

Не се и съмняваше какво се очаква от него от тук нататък.

Есента беше отминала, алпинистите се бяха разотишли и Тингри не беше чак такава туристическа забележителност. Затова хотелът беше изцяло на разположение на Ейми, Дан и Нели. Те седяха край камината в кухнята, бяха капнали от умора, но толкова развълнувани, че не им се спеше. Саладин не страдаше от такива проблеми. Беше се свил на кравай край огъня и от часове не се беше помръднал.

— Направо приказка! — прошепна доволна Нели. — Топъл огън, студен сух въздух. Защо някой не направи в Тингри курорт? Дори димът е с по-наситена миризма — като на пръст. Може би е от височината.

Дан се засмя не особено весело.

— Или от торта на якове. Тук се отопляват с него.

— И готвят с него? — попита притеснена Ейми.

Тя отмести чашата сладък дъхав чай.

Цяла вечер си бяха разказвали кой какви премеждия е изживял из Китай и не можеха да се начудят, че двата съвсем различни маршрута са ги довели почти едновременно в подножието на Еверест.

Дан се запревива радостно от смях, когато сестра му описа как Саладин се е метнал от Великата китайска стена. Тя се смя не по-малко, когато Дан се опита да я убеди, че братовчед им Джона не е чак толкова лош.

— Наистина — настоя той, — как да не съжалиш човек, който се опитва да достигне по слава хора като Моцарт и Рембранд. Ами майка му! Той и трилион компактдиска да продаде, тя пак няма да е доволна. Прилича на кръстоска между леля Биатрис и Медуза. Ужас, направо щеше да си глътне главата, когато й казах, че сме Мадригали.

Ейми ахна.

— Това ли си й казал?

— Не се сдържах. Бях бесен.

Сестра му кимна.

— Чух. Но знаеш какво мислят за Мадригалите всички от рода Кахил. Другите отбори ще се настроят два пъти повече срещу нас. Нямаме представа къде да търсим следващия ключ към загадката. И занапред кой от драгите ни братовчеди ще пожелае да размени с нас информация? Никой няма да се съюзи с Мадригали.

Дан се умърлуши, после най-неочаквано скочи на крака.

— Я чакай малко! Може би не всичко е изгубено. Помниш ли Брадатия Буда в къщата на Грейс? Е, истинският е на планината Суншан. В една пещера отзад намерих допотопно обгоряло лабораторно оборудване. Нали лабораторията на Гидиън Кахил е била унищожена от пожар?

Заинтригувана, Ейми кимна.

— И къде е сега всичко това?

— Нещата бяха много, не можех да ги взема със себе си, затова ги скрих отново. Но имаше една вещ, която не можех да оставя.

Той бръкна в джоба на дънките си и извади рисуваната миниатюра със златна рамка. Ейми направо онемя.

— Портрет на мама?

— Вгледай се по-добре. Облеклото, прическата. Не е мама. Портретът е стар. Може би на няколко века.

Сестра му взе миниатюрата, за да я разгледа по-внимателно.

— Значи жената е от нашите предци.

— От предците на рода Кахил — поправи я брат й. — А когато си имаме работа с някой Кахил…

— Той обикновено е замесен в издирването на трийсет и деветте ключа.

Ейми извади внимателно от рамката овалната миниатюра. Под портрета нямаше дата и подпис. Но от вътрешната страна на рамката беше гравирано: „НА АН БОНИ“.

— Ан Бони! — повтори момичето. — Била е пиратка в Карибско море… най-прочутата пиратка на света! И тя ли е от рода Кахил?

— Има само един начин да разберем — отвърна Дан. — Както личи, заминаваме за Бахамските острови.

Нели беше задрямала, но при тези думи изправи гръб на стола.

— Някой май каза Бахамските острови?

— Следващият ключ към загадката май е там — потвърди Ейми. — Купонът наближава!

— Ето това вече е работа! — възкликна Нели. — Плажно масло със защитен фактор номер трийсет и пет, бански, плаж, напитки, поднесени в кокосови орехи… умирам си за всичко това!

Навън над тях се беше надвесила мрачната грамада на Еверест — тайните, които той пазеше, бяха станали с една по-малко.