Гордън Корман
Императорският шифър (13)

Глава 13

— Жестоко! Вие сте ми фенове — каза Джона на Ли Вучен.

Главният монах го изгледа неодобрително.

— Чакахме толкова дълго, а кланът ни праща някакъв малък глупак.

— Кланът ли? — повтори Джона. После зашепна. — Говориш ми за… Джанъс ли?

— Ние не сме фенове на противния ти шум. Да, от клана Джанъс сме — истинските наследници на рода Кахил в Азия. Посрещнахме те като сина на Кора Уизард. — Ли Вучен премести поглед към бащата на Джона. — И на нейния съпруг, който не е от клана Джанъс.

Сякаш някой вдигна завеса. Нямаше нищо чудно в това, че водачът на клана във Венеция е изпратил тук Джона! Като представители на Джанъс монасите от Шаолин вероятно щяха да помогнат с намирането на някой от ключовете към загадката в тази част на света.

— Тя, жена ми де, наистина има чувство за хумор — промърмори малко обиден Бродерик. Палците му потрепваха — без смартфона той усещаше ръцете си празни. — Можеше да ни каже, че туземците са приятели на клана Джанъс.

— Споко, татко — отвърна синът му. — Пратила ни е където трябва, какво толкова.

Съвсем в стила на Кора Уизард. Ръководеше клана така, както организираше пърформансите си: даваше на актьорите ограничена информация и после се отдръпваше да погледа как хвърчат искри. Така постъпваха всички в клана Джанъс, макар че Джона не беше очаквал майка му да го направи и с родния си син.

Главният монах ги отведе в малко преддверие с грубо издялана кръгла маса. Вратата се затвори с нещо като всмукване и те видяха, че са в тайно помещение.

— Да караме поред — нареди Ли Вучен. — Кое е това момче и защо е с вас?

— Казва се Дан Кахил — отвърна бащата на Джона.

— Кахил. — Както седеше на стола, главният монах се наведе напред. — От клана Джанъс ли е?

Джона сви рамене.

— Никой не знае. Внук е на Грейс Кахил.

Това направи силно впечатление на Ли Вучен.

— А, Грейс Кахил. Добро потекло. Опасна жена. Малцина са се доближили повече от нея до разбулването на неразгадаемите трийсет и девет загадки.

— По-кротко с излиянията — отсече твърдо Джона. — Грейс забърка голяма каша, но мама я усети навреме. Според мен точно заради това ни събра с вас. Венеция е на път да възстанови формулата на Джанъс, липсва само една съставка.

Главният монах скочи на крака и изкрещя развълнуван нещо на китайски.

— Извинете ме за несдържаната радост — добави той смутен, след като седна отново. — Ние от клана Джанъс в Азия живяхме твърде дълго в сянката на онези тъпанари от клана Томас с техните големи мускули и малки умове.

— Добре казано — съгласи се Джона и си представи семейство Холт.

— От тук нататък можете да смятате, че всичко, с което разполага Шаолинският орден, е изцяло на ваше разположение. Кажете ни сега, каква е липсващата съставка?

— Тъкмо бях стигнал до нея — увери го Джона. — Мама е убедена, че тя е тук, в Китай, ние обаче не знаем какво представлява и къде да я намерим. Затова мъкнем със себе си и малкия Кахил.

Ли Вучен се свъси.

— Това момченце едва ли знае повече от клана Джанъс.

— Не го подценявай — настоя Джона. — Изглежда глупавичък, но двамата със сестра му направиха доста чудеса. Може би защото са потомци на Грейс, знае ли човек!

— Разумно е да не се изпуска нито една възможност — съгласи се без особено желание главният монах. — Може би това да представляваш клана Джанъс не изключва да се появиш и на корицата на „Тайгър Бийт“. Стига да подходим хитро, можем да превърнем потомъка на Грейс в ценно преимущество.

— Хм… благодаря. Това комплимент ли беше?

— Майка ти има всички основания да търси в Китай липсващата съставка — каза му Ли Вучен. — Векове наред императорите от династията Цин са си поставяли за цел да създадат отново серума на Джанъс. И точно заради тази обсебеност — а не заради възхитителната си отдаденост на изкуството — са пренебрегвали народа.

— Но свършили ли са работа? — поинтересува се Джона. — Някой от тези императори възстановил ли е формулата?

— Смятаме, че отговорът е „да“.

Намеси се и Бродерик.

— Как така смятате? Не сте ли сигурни?

Главният монах даде отговора на този въпрос на Джона, а не на баща му:

— Според преданието, съхранило се през десетилетията, последният император Пу Ий е наел частен учител на име Реджиналд Флеминг Джонстън, учен от клана Джанъс, родом от Британските острови. Двамата са получили серума в тайна лаборатория в Забранения град.

От смръщеното лице на баща си Джона разбра, че не му е никак приятно да го пренебрегват. Но темата на разговора беше по-важна от нараненото му честолюбие.

— И какво е станало със серума? — попита нетърпеливо бащата.

— Получило се е много неприятно. Било е 1924 година. Пу Ий е усещал, че скоро ще бъде пратен в изгнание. Естествено се е притеснявал най-вече за сигурността на серума. Джонстън е познавал един свой сънародник от рода Кахил с уникални заложби, позволили му да скрие формулата на място, където тя да се съхранява неограничено. Твърди се, че никой от хората по онова време не е бил в състояние да се справи със задачата.

— Но къде я е скрил? — почти изкрещя Бродерик.

Ли Вучен поклати глава.

— Тук легендата свършва.

— Разкажи ми за важния играч, когото са наели да укрие стоката — настоя Джона. — Как се е казвал?

— Никой не знае и това. След като е напуснал Забранения град, Пу Ий не е предприел нищо. Някои твърдят, че преди да умре, е ходил на Великата китайска стена, но това не е потвърдено. Единственото му голямо постижение е, че е създал серума по формулата на Джанъс. С него не може да се сравнява дори краткото му царуване на Небесния престол. От тук нататък животът на Хенри Пу Ий — като марионетка, затворник, най-обикновен библиотекар — не прави чест на човек от клана Джанъс. — Главният монах стрелна с очи бащата на Джона, после пак се извърна към звездата. — Така би могъл да живее обикновен простосмъртен, дори император. Но не и потомък на Джейн Кахил.

Вратата на помещението се отвори и вътре нахълта друг монах — много развълнуван. Държеше между палеца и показалеца си смартфона на Бродерик така, сякаш очакваше той да избухне всеки момент. Устройството светеше като коледна елха.

Бащата на Джона скочи на крака.

— Търсят ме във връзка с Джанъс… кодът за най-важните съобщения!

Превъзбуденият монах беше страшно щастлив да му го подаде и да се изниже.

Чак след като обезопасената врата се затвори, Джона попита:

— От мама ли е?

Баща му се смръщи.

— Не, не е от майка ти.

Той вдигна смартфона. Малкият екран беше запълнен с китайски йероглифи.

Ли Вучен извади очила.

— Странно. Поредица от цифри. Едно, трийсет и осем, петдесет и три.

Бродерик Уизард направи гримаса.

— Съобщението е от сървър, осъществяващ защитната стена. Не мога да разбера кой го е пратил. — Той започна да натиска отчаян клавиатурата. — Защо трябва да се закодира безсмислено съобщение?

— Защото не е безсмислено, татко — възрази ликуващо Джона. — Първи сектор, трийсет и осми ред, петдесет и трето място — съобщението съдържа информация за място на стадион!

— Но този месец нямаме по програма други концерти — напомни баща му.

— Може би точно това е важното — продължи да упорства звездата. — Ще организираме един… например в Шанхай, и който е пратил съобщението, знае, че трябва да се яви на това място. Единственото, което трябва да направим, е да сложим до него наш човек.

— Опасно е — заяви умислен Бродерик.

— Какво му е опасното? Аз ще бъда на сцената с микрофон в ръка. Ако нещата загрубеят, мога да насъскам срещу този тип петдесет хиляди крещящи фенове. Дори в клана Лусиан нямат такъв здрав тил.

Той се усмихна така, че се видяха всичките му трийсет и два съвършени зъба. Искаше му се майка му да узнае някак за неговия план.

— Много умно, звезда от „Кой иска да е гангстер?“ — каза му Ли Бучен. — Но уви, грешиш.

Джона се обиди.

— Ти грешиш!

Главният монах го погледна неодобрително.

— Монасите в Шаолин не грешат.

— Не че проявявам неуважение — побърза да заяви Джона. — Просто… я ми кажи тогава какво означава съобщението.

— С удоволствие — съгласи се главният монах. — Знаете ли за глинената армия в гробниците в Сиан?

Бродерик сбърчи чело.

— Съобщението от армията ли е?

— Всъщност армията не е истинска — обясни с уморена въздишка Ли Вучен. — Глинените войници се смятат за осмото чудо на Древния свят. Ако за миг забравите за смехотворната кариера на сина си, може би ще се сдобиете с известна мъдрост, която да не се свежда до жълти вестници от рода на „Ентъртейнмънт Тунайт“.

— Хайде да не се палим толкова — предложи Джона, забелязал, че баща му е почервенял.

Само това оставаше — Бродерик да се изпокара с майстор на бойните изкуства от Шаолин. Първо, колкото и дребен и нисък да бе, Ли Вучен вероятно можеше да унищожи цял град. И второ — ако майката на Джона разбереше, го чакаше чудовищно наказание.

Момчето се извърна към главния монах.

— Не сме искали да се отнасяме с неуважение към древното ви чудо. Най-почтително молим за повече информация за тази невероятна армия.

Тук явно много държаха на почитта.

— Точно край град Сиан се намира гробницата на Цин Шъхуан, първия император на обединен Китай. Тя е защитавана от огромна заровена под земята армия от глинени статуи на воини.

— Това ли представлява армията? — учуди се Джона. — Статуи?

— Те са хиляди на брой, по-големи от човешки ръст и изваяни с невероятно внимание към подробностите. Дори сега всеки месец от земята вадят неоткрити батальони.

Бащата на Джона беше скептично настроен.

— Но защо си толкова сигурен, че съобщението е именно за това място?

— В него се посочва съвсем конкретна глинена фигура — обясни Ли Вучен. — Петдесет и третият войник в трийсет и осмата редица в първия трап на археологическите разкопки.

— Ами ако е капан? — добави Бродерик.

— Няма страшно — рече весело Джона. — И да е капан, и да не е капан, съм помислил за всичко.

Монахът го погледна с разширени очи.

— Дори ти не можеш да бъдеш толкова безразсъден! Синът на Кора Уизард ще бъде добра плячка за съперниците ни от другите кланове.

Джона не се смути ни най-малко.

— Няма да ходя на огневата линия — отново грейна усмивката, украсила кориците на толкова списания. — Знаех си аз, че няма да е зле малкият Кахил да ми е под ръка.