Гордън Корман
Императорският шифър (21)

Глава 21

Плисна го сляпа паника. Той застана с усилие на колене и натисна с все сила капака.

Изведнъж се чу трясък и капакът поддаде. Дан изхвърча като изстрелян с ракетоносител от ковчега. Приземи се върху един чувал с ориз, едновременно подпрян на капака на ковчега.

Момчето се опита да се засмее. Но не беше смешно.

Огледа се. Кучето го нямаше. Край на кучешките бисквити. На мястото на клетката за домашни любимци имаше три високи гюма от неръждаема стомана. Вътре в тях се плискаше нещо. Дан реши да го изпие, стига да не е сярна киселина.

Отвори един от гюмовете. Вътре имаше мляко. Вероятно козе, а може би и от як. Определено непастьоризирано. Супер.

Той не беше опитвал през живота си нищо по-вкусно.

* * *

Със своите осем хиляди седемстотин и седемдесет метра Южното седло се извисяваше над почти всички планини по света. Тази брулена от халите гола скалиста площадка в небето се бе образувала на мястото, където Еверест се съединява със съседния връх Лхотце и представляваше най-високата, най-студената и най-негостоприемната долина върху лицето на Земята.

Нощта беше като всички останали на Южното седло — двайсет и седем градуса под нулата с умерени ветрове, които навсякъде другаде щяха да се смятат за ураганни.

— Красиво е, нали, Хам? — ревна Айзенхауър Холт, за да надвика халите. — Такъв вятър ще събори от планината всеки от клана Екатерина или Лусиан! Най-после издирването на ключовете да ни отведе при нещо, в което ние, семейство Холт, сме добри!

След малко щяха да тръгнат нагоре към върха. Алпинистите се отправяха към Еверест посред нощ, за да го изкачат някъде по обяд и да разполагат с достатъчно време, за да се върнат, преди да се е мръкнало.

Семейство Холт очакваха изкачването с радостта на истински спортисти, предчувстващи огромно физическо предизвикателство. Почти през цялата надпревара другите съперници излизаха пред тях благодарение на хитри маневри и ум. В клана Томас обаче отдавна знаеха, че когато през 1924 година легендарният алпинист Джордж Малори е изчезнал на Еверест, той е работел съвместно с император Пу Ий. Никой от тези умници в другите кланове така и не се беше досетил, че частният учител на Пу Ий Реджиналд Флеминг Джонстън е бил не само учен от клана Джанъс, но и хитър шпионин на клана Томас. Прекалено хитър — така и не беше разкрил на никого, дори на хората в клана Томас, за които работеше, какво е отнесъл Малори на върха. Наложи се семейство Холт да прибегне до типичните за него доводи, за да накара внука на Джонстън да изплюе камъчето. Наградата беше предостатъчна, за да изстреля Холт на първо място в издирването на ключовете.

— Вече не ме свърта! — ревна Хамилтън и бащата и синът си надянаха алпинистките каски. — Рейгън! — извика той към палатката.

Включи електрическото фенерче и светна с него през отвора. Сестра му Рейгън — и тя почти толкова едра и мускулеста като него — изпълзя на Южното седло и вдигна ципа на грейката.

— Хайде да вървим! — каза весело тя и веднага се задави. — Съжалявам само, че клетата Мадисън не може тази нощ да е с нас.

— Друг път съжаляваш — избоботи Айзенхауър. — Умираш си от радост, че сестра ти не издържа на височината, и сега ще й го натякваш през цялото време!

— Не е умряла — започна да се оправдава Рейгън. — Ще полежи два-три дни в хипербарична камера и ще бъде като нова.

— Стига си дърдорила — посъветва я баща й. — Няма да ти остане въздух. Наричат това място тук Зоната на смъртта. На височина седем хиляди и петстотин метра умираш бавно… клетка по клетка.

При тези думи синът и дъщеря му извикаха весело. Всички в семейство Холт обичаха да живеят на ръба, беше им в кръвта! А едва ли имаше по-страшен ръб от Южното седло: ако стъпиш накриво, ще се озовеш на километър-два по-надолу.

— Кислород!

Тримата си сложиха на носовете и устата маските и тръгнаха към извисилата се пирамида на Еверест, като дращеха с алпинистките котки на обувките си по голата скала.

Горе ги чакаше величие. Леденият вятър беше невъобразим, от височината всяка крачка беше съпроводена с мъчително усилие и задъхване. Но Айзенхауър сякаш вървеше с танцова стъпка през градина със зюмбюли. Вече не се чувстваше унизен, че са го изритали от Уест Пойнт. Беше се разсеял и митът, че всички в семейство Холт са глупави и не могат да се мерят с другите в знаменития род. Тази нощ те се пресягаха към небето. И никой — бил той от рода Кахил или друг — не стоеше между тях и най-високата точка на света.

Още не бяха излезли при склона на върха с формата на пирамида, когато ги подмина друга група алпинисти, напредващи бързо по Южното седло. Четирима от тях бяха шерпи, яки водачи хималайци, които живееха в долината Кхумбу, областта около Еверест откъм страната на Непал. Придружаваха човек в нещо като космически скафандър.

Придружаваха ли? Направо си го носеха! Когато тръгнаха по склона, го сграбчиха под мишниците и продължиха нататък. Високотехнологичният му костюм се захранваше с кислород и поддържаше атмосферно налягане като на равнището на морето. Без него всеки, несвикнал с редкия въздух на Еверест, щеше да умре за броени минути.

Алпинистът с космическия костюм се обърна и махна с ръка на изумените Холтови. Лицето му се видя ясно през плексигласа на каската.

Иън Кабра.

* * *

Летището в Лхаса беше съвсем мъничко в сравнение с пекинското и със сигурност не беше последна дума на техниката. Бе много по-малко дори от летището в Ченгду, където Ейми и Нели бяха прекарали нощта в нещастни опити да поспят върху редиците пейки, докато чакат да им издадат разрешително за Тибет.

Нямаше ръкав, по който да слязат от самолета. Пътниците минаха направо по пистата. Докато влязат в летището, Нели вече едвам си поемаше въздух, задъхана от усилието да носи раницата и клетката на Саладин.

— Ужас, щом надпреварата приключи, на всяка цена трябва да се върна във физкултурния салон. Излязла съм от форма!

— Не е от това — възрази Ейми — и тя леко задъхана. — От височината е. Лхаса е на три хиляди триста и шейсет метра. А Тингри е още по-високо. Не е убийствено като Еверест, но пак ще го усетим.

Нели изглеждаше разтревожена.

— А няма ли… да се разболеем наистина?

— Надявам се да не стоим там дълго и това да не се случи. Според пътеводителя е хубаво да се пие много вода. Едно от най-опасните неща е обезводняването.

— Ще се постарая — заяви раздразнена Нели. — Но я да те видя как ще го обясниш на Саладин. И без това е вкиснат. Сега сигурно съвсем ще излезе от кожата си.

Спряха само на телефонния автомат — от Дан нямаше съобщения — после отидоха унило при наредените на опашка таксита, за да попитат дали ще ги закарат до необикновеното място.

Ейми се притесняваше, че никой няма да се съгласи да ги качи до село Тингри, което беше на близо три часа път. Но около летището имаше много таксита, които търсеха клиенти. Когато Нели предложи за пътуването триста щатски долара, между водачите се разгоря ценова война, при която сумата беше смъкната до двеста двайсет и пет долара.

Не след дълго те вече пътуваха с шофьора, предложил най-ниска сума, вечно ухилен младеж, който поназнайваше английски. Според картата за самоличност върху светлинното табло името му беше дълго трийсет и една букви. Той обаче се представи като Чип.

— Тингри. Ама разбира се. При Чомолунгма. Вие му викате Еверест. Ще го катерите ли?

— Надявам се, че не — промърмори разпалено Нели. Тя се извърна към Ейми. — Сигурно имаш план. Нали няма да ходим чак на Еверест, колкото да го погледаме отдолу, без да се качим при ключовете?

— Няма да е никак лесно.

— Ето какво не исках да чувам — вметна гувернантката.

— Една от причините Еверест да е толкова опасен е, че планината като цяло е много висока и спасителните хеликоптери не могат да стигнат дотам. Въздухът е рядък и витлото не може да се завърти и да издигне машината. Но през 2005 година французите разработиха свръхлек вертолет, „А Стар“, който за няколко минути кацна на върха. Намира се на пистата край Тингри.

Нели я изгледа с нещо средно между възхищение и изумление.

— Ти си луда… дори за човек от рода Кахил. Кой ще я управлява тази чудесия?

— Ти имаш пилотско разрешително. Реших, че двете все ще се справим.

— Управлявам самолети, а не експериментални хеликоптери като от „Междузвездни войни“, с които да се качвам на връх Еверест! — избухна Нели.

— Знам, че звучи налудничаво, но според мен се предвижда да се случи точно това — помоли се другото момиче. — През 2005 година, когато французите кацнаха с вертолета на върха, Грейс говореше само за тази машина. Взе ни с Дан за края на седмицата и през цялото време обсъждахме хеликоптера, четяхме за него, гледахме клиповете по YouTube. Грейс е знаела, че един ден вероятно ще ни се наложи да летим с него. А когато става дума за трийсет и деветте ключа към загадката, Грейс не е грешала никога.

— Освен веднъж — поправи я мрачно Нели. — Мислела е, че ще живее по-дълго и няма да се налага вие, клетите деца да преживеете сами всичко това.