Гордън Корман
Императорският шифър (24)

Глава 24

Вертолетът спря да се издига и се разклати силно.

— Каква е тази повреда? — кресна пилотът.

Айзенхауър Холт ревна от усилието и продължи да натиска надолу ротора, за да попречи на хеликоптера да полети.

— Не е повреда, Холт е! — отвърна Дан. — Не спирайте! И да не иска, ще се пусне!

— Много е тежък за тази височина — настоя французинът. — Хаби ни горивото! Ако изобщо искаме да се приберем здрави и невредими, трябва да тръгнем незабавно!

Както се беше хванал с една ръка за ротора, Айзенхауър замахна с пикела, който стискаше в другата ръка, и направи дълбока вдлъбнатина в уплътнението по вратата на кабината. После започна да натиска с цялата сила, която му беше останала, докато плексигласът се отвори. След стотна от секундата точно над тях изникна огромната му заскрежена глава с очи, които гледаха обезумяло.

— Ключът! — ревна Айзенхауър.

Докато Ейми седеше, вцепенена от страх, нейният братовчед от семейство Холт грабна от безчувствените й пръсти стъкленицата. После се отдръпна назад и пусна хеликоптера.

Отдалечи се на три крачки. От ледения шлейф изскочиха четирима шерпи, които го сграбчиха по двама за всяка ръка. Изникна и пети силует — Иън Кабра в космическия скафандър — вървеше срещу вятъра и след като дойде при тях, изтръгна шишенцето от ръкавицата на Айзенхауър.

Онова, което се разигра след това, щеше да се вреже в паметта на всички. Изви се бурен вятър, който понесе хеликоптера, завъртя го и го наклони на една страна. Дан падна от седалката и си удари главата в плексигласовата врата. Ейми отхвърча и се приземи право върху снега. Опашката на хеликоптера се завъртя по върха на земята, удари с все сила Иън по гърба и го събори от скалата.

Той размаха ръце, за да се хване за нещо, и заби ръкавите на скафандъра в един снежен корниз. Разпищя се от ужас и след като се вкопчи в ръба, увисна над склона на масива Каншун — ако паднеше от него, щеше да се приземи чак на три хиляди и триста метра долу.

Ейми посегна да го хване за ръката, но видя, че стиска не Иън, а шишенцето със серума на Джанъс.

Първо я обзе усещане за триумф.

„Върнах си го!“

Но след това погледна ужасеното лице на тийнейджъра под космическия шлем.

Не щеш ли, ръбът втвърден сняг, на който Иън се крепеше, поддаде под тежестта му.

Под него на цели три километра нямаше нищо.