Ричард Кондън
Фамилията Прици (9)

Девета глава

След като Уили се отърва от жена си, той се намести в първите редици на тълпата, откъдето се виждаше чудесно входът на сградата. Забеляза, че Хенли излиза отвътре. Уили подушваше някакъв заговор. Убеден беше, че гласят нещо, защото видя бойците от спецкомандата. Той почти видимо подскочи, когато зърна в срещуположния край на сградата Чарли Партана, пробиващ си път през множеството към западния вход. Щом той хлътна навътре, Уили прозря каква ще е развръзката. Реши да изчака и да види дали Вито ще излезе с краката напред. Ако стане така, значи Чарли си е свършил работата. Уили се захили. Тогава вече можеше да набута Анджело в капана.

Когато Чарли се скри от погледите, отразяващите събитието телевизионни репортери, заредени от Галахър с нужната информация, съобщиха, че е пристигнал сержант Джордж Феърънз, детектив, чиято задача е да убеди заподозрения да се предаде. По-късно зрителите бяха осведомени, че той заема тридесет и първо място в професионалната класация на страната, и че принадлежи към новото поколение полицаи-психолози. Той щеше да застане с голи ръце пред заподозрения убиец, разчитайки само на своите познания за човешките мотиви, за да накара един преследван човек да се предаде. Сега той или ще изведе пленника с белезници, или щяха да направят последен опит да се справят с Деспиза силом. Последва кратко прекъсване за реклами.

Чарли взе автомата от Дейви Хенли, който го чакаше заедно със сержант Мънгър вътре в сградата. Уели Мънгър, командващ корпуса за специални задачи, неотдавна беше понижен от чин капитан, защото проснал други двама офицери. Това се бе случило след деветнадесет часа нечовешки усилия да свалят една жена от най-високите стоманени въжета на Вашингтонския мост.

— Е, к’во, искаш ли кратка инструкция за оръжието? — попита той Чарли.

Чарли поклати глава отрицателно. Започваше да се вкисва. Двадесет години бе с Вито по улиците, а сега трябваше той, а не друг, да му пръсне черепа. Взе оръжието и го претегли с ръка. Никой не може да се спаси от него.

— Изключителна вещ — каза Мънгър. — Десет изстрела в секунда, и всеки куршум със скорост 2300 фута в секунда. Умна красавица — да кажем, че ако прострелям рамото, куршумът може да излезе през бедрото, а при десет изстрела в целта за секунда само Господ може да каже откъде ще излети. — Имаш тридесет в пълнителя, Чарли — каза Хенли. — Достатъчно са — Чарли се качи с шумния асансьор до етажа на Вито. Докато се возеше нагоре, си спомни, че някога бе прочел статия за имагинерната връзка между минало и настояще. В тази статия голям учен задаваше въпрос, сякаш направо на Чарли: как може да се говори за настояще, щом всяка секунда мигновено се превръща в минало? Обърнеше ли поглед назад, той щеше да си спомни всички страхотни неща, които бяха преживели заедно, но както се казваше в статията, онези души не съществуват повече, те са били жива действителност само когато са протичали самите неща. Приятелят на Вито от изминалите години не е същия Чарли Партана, който сега ще го пречука. А този Вито, на когото щеше да види сметката, не беше Вито от хубавите спомени. Вито се бе преобразявал стотици пъти, както и Чарли, образи, нанизани като мъниста на огърлица в паметта им, подредени като самостоятелни кадри от филм, следващи един след друг безспир. Тази лента никога нямаше да се навие отново. Дори никога не бе срещал онзи Вито, когото щеше да очисти.

Чарли не се залепи до стената. Той натисна звънеца на вратата, възхищавайки се от чистия и подреден коридор, точно както му харесваше.

— Дейви? — извика Вито проницателно.

— Чарли е.

— Чарли Партана?

— Че кой друг?

— Къде е Дейви?

— Изпраща ме Анджело. Говорил е с дона.

— Как така?

— Едуардо беше се погрижил за всичко. Щяха да те прикриват войници от националната гвардия и да държат над главата ти щит, дебел два инча. Ченгетата нямаше да могат с пръст да те пипнат. Кметът щеше да те остави да изчезнеш за две години, докато Едуардо намери нужния съдия.

— А сега к’во пречи?

— Ти се осра, Вито. Едуардо всичко беше уредил, а ти да земеш и да кажеш на Дейви, че ще им изпееш операцията с „говната“.

— Що говориш, че съм се осрал. Не съм мърдал оттук.

— Нали си говорил с Дейви Хенли, а?

— Ъхъ.

— А на кого мислиш, че се е обадил Хенли, щом е излязъл от тук, на майка си ли?

— Ама че проклетия, така е, осрах се.

— Тъй си е.

— Умората ме свали. Не трябваше да забърсвам с колата онова ченге, но Теди Игън беше пощръклял…

— А?

— Ела да пийнем по едно кафе.

— Добре.

— Имам само нес.

— Става.

— Ей, да не забравя, моля те да им съобщиш името от ринга, нали знаеш, името, с което се бих. Чу ли? Разбра ли ме?

— Напълно.

Вито провери затвора и предпазителя на оръжието. Бе готов за стрелба още със свалянето на веригата и трите болта на ключалката. Какво толкова, да го вземат дяволите, налагаше се да го направи, или Чарли щеше да го направи, или той самият. Вито отритна вратата встрани, стреля и куршумът се заби в тавана, защото Вито бе хвърлен толкова далеч навътре и толкова бързо от мощта на сипещите се по него изстрели, и се гърчеше в див танц, сякаш високоволтови стоманени жици го разпъваха в различни посоки.

Чарли нагласи пушката за автоматична стрелба. Държеше я на височината на кръста си. Вито излетя и прехвърли коридора, трясна се в мебелите чак на другия край в дневната. Чарли влезе в жилището и доизпразни пълнителя във Вито. Повика „Вито?“, но не последва отговор.

После се върна на площадката, Хенли и Мънгър го чакаха.

— Не ми се вярва, че вече е покойник.

— Аха.

— Ти ли ще доведеш операторите? — обърна се Мънгър към Дейви.

— Ама това е следващият номер в програмата, нали?

— Слушай, Дейви — започна Чарли — обещах му, трябваше, че вие момчетата ще кажете името, с което излизаше на ринга — Димпълз Танкреди.

— По дяволите! — възкликна Мънгър — Да не искаш да кажеш, че онова вътре е Димпълз Танкреди, прочутият боксьор?

Спецкомандата под ръководството на сержант Мънгър, който според телевизионните предавания бил храбър швейцарец, роден в Шафхузен, нетипичен за Военното ведомство екземпляр, се втурна в апартамента на непотвърдения още убиец, само една крачка преди екипа на Ен Би Си. Със святкащи автомати обезвреди и уби заподозрения на мига, като поднесе зрелище нямащо равно на себе си, което даже осем месеца по-късно една телевизионна компания използува в три пълнометражни и три късометражни серии на полицейски филми. Мънгър украси гърдите си с орден за храброст и след време можеше да стане отново капитан, въпреки че както се разбрало по-късно, това така или иначе щяло да се случи, щяло да стане поради провежданата от кмета политика в момента. Полицейският трилър, наречен надзор над заподозряно лице, беше повтарян с всичките му решителни мигове и обрати и така целият народ имаше възможността да го проследи, а три дни по-късно бе заменен с друг: сериен убиец, тероризиращ столицата, който на свой ред беше изместен от похищението в Ориент експрес, извършено от фанатизирана близкоизточна секта. Световната телевизионна мрежа предаде всичко, свързано с тези събития.