Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фамилията Прици (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prizzi’s Family, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
atoslove (2014)
Разпознаване и корекция
3Mag (2014)

Издание:

Ричард Кондън. Фамилията Прици

Американска. Първо издание

ИК „Иван Вазов“, София, 1993

Редактор: Стилиян Данов

Контролен редактор: Мария Арабаджиева

Технически редактор: Ясен Панов

Коректор: Таня Саева

Художник: Александър Алексиев

Художествен редактор: Ясен Панов

ISBN: 954-604-002-9

 

Предпечатна подготовка „КОМПЮТЪР АРТ — Бояджиев“

Печат „ПОЛИГРАФЮГ“ ООД, Хасково

История

  1. — Добавяне

Тридесет и шеста глава

Арестуван е синът на нюйоркския кандидат за кмет, обвинен в наркотърговия и изнасилване

„Марвин Мелън, тридесет и една годишен, син на Джордж Ф. Мелън, кандидат на Реформаторската партия за кмет на град Ню Йорк, снощи бил арестуван в стая на хотел «Нова Иберия» и обвинен в незаконно проникване, развращаване и тежък побой над малолетна, ексхибиционизъм, незаконно притежание на огнестрелно оръжие и две унции[1] хероин.

Полицията съобщава, че пребил жестоко петнадесетгодишната Лавърн Тоуби от Палестина, Тексас, в желанието си да я принуди към развратен полов контакт.

Мелън твърди, че госпожица Тоуби и майка й били в неговата стая, но според регистратурата в хотела той бил настанен в единична стая, два етажа под тази на Тоуби, в срещуположното крило на хотела.

Полицията подозира, че Мелън е пласьор. Характеристиката на оръжието, намерено у него, е същата като на револвера, с който е бил убит крупният наркотърговец Джулиус — Литъл Джули Мингъл — в Бейтън Руж миналата седмица. Бащата на заподозрения, който проведе вчера в Ню Йорк «протестна» молитва, където се събраха почти 100 хиляди души начело с религиозните водачи от цялата страна, нарече обвиненията «невъзможни» и «нелепи».

Марвин Мелън заяви, че отговаря за осъществяването на връзката с другите религиозни групи и деноминации и няма полицейско досие — нито в градските, нито в щатските и федерални архиви. Очаква се арестът да повлияе изключително неблагоприятно върху кандидатурата на Мелън Старши.“

Предвиденото за понеделник в седем часа телевизионно предаване с участието на Мелън бе анулирано от неговия предизборен щаб. Кандидатът не направи никакви изявления. Мелън и помощниците му заседаваха, но най-вече се налагаше да бъде успокояван от тях. Оставаха само осем дни до изборите и кметът Хелър му бе предложил всестранна помощ и сътрудничество от страна на градската администрация, за да се осигури безпрепятствен информационен поток между кандидата и полицията в Ню Орлиънс, съобщиха средствата за масово осведомяване. Много благороден жест от страна на Хелър, ако вземем предвид обявените вече намерения на кандидата.

Рано сутринта в понеделник Чарли се обади по телефона в Пералнята — на Водопроводчика.

— Ал? Кажи на Поп да ми телефонира.

Той си поръча закуска. След малко Поп звънна.

— Как е тя?

— Вече седи.

— Аз си мислех, че болните от пневмония седят поначало, за да не им се задръстват дробовете.

— Искам да кажа, че седи на стол. Видях я снощи. Пита за теб.

— За мен ли?

— Искаше да знае кога ще се върнеш.

— Така ли?

— Оная история се разчу и тук.

— Надявам се, че Мелън е в течение.

— Да.

— Съсипан ли е?

— Направо е свършен, както и реформаторските фъшкии. Страхотна услуга направихме на всички, Чарли: на ченгетата, на съдиите, политиците и милионите хорица, които обичат да залагат по малко, да се забавляват, да смъркат и да се боцкат по малко. Този начин на живот беше заплашен и ти го спаси като препъна мръсниците.

— Значи си идвам?

— Щом поискаш. Но знам от Винсънт, че Мейроуз заминава натам. И на твое място нямаше да се затичам ПРАВО у дома.

— Да, знам тате, какво да правя с нея?

— Доколкото разбирам от тия работи, мисля че иска мир, след като тя идва при теб. Ако искаше война, щеше да те накара ти да отидеш при нея.

— Смяташ ли?

— Така надушвам.

Чарли се облече и прочете вестникарската версия още веднъж. Колата пристигна и той тръгна към летището, където щеше да разбере дали Поп беше прав.

Бележки

[1] 57 грама — Бел.пр.