Ричард Кондън
Фамилията Прици (33)

Тридесет и трета глава

На връщане от работа Мейроуз се отби в една цветарница и купи малък букет гладиоли, в който сложи визитната си картичка и като добави най-отдолу: „годеница на Чарли Партана“ го изпрати на жената в болницата.

След като откри истината за Чарли и жената, тя каза на баща си, че има работа във Вашингтон. Отиде в апартамента си на Тридесет и седма улица в Ню Йорк и се запи. Разбираше, че трябва да плесне Чарли през ръцете, за да се знае кой е шеф и кой ще бъде докато са живи. Но трябваше да го направи предпазливо, много предпазливо, защото ако баща й и дядо й научат, че я мами с двутонната шоугърла, ще се развихри буря. А ако на Винсънт му се загнезди в главата мисълта, че Чарли е посегнал на честта й, тогава може да се стигне до „сбогом, Чарли“. Баща й е истински звяр, щом стане дума за накърнена чест!

Трябва да действува хладнокръвно, ако иска хем да постигне целта си, хем да предпази Чарли от семейството си. А момичето е лесно, ще я купи. Първо ще я върне в Ню Йорк, ще седне до нея, ще й напише чек за 1500, хайде, нека са 2000 долара, и ще гледа как онази сменя ключалките на вратите. Засега не беше припряло толкова. Всяко нещо с времето си. Най-напред ще се заеме с Чарли, той се нуждае от превъзпитание, но нищо не бива да му попречи да седне на мястото на баща й като бос на фамилията. Така с магическата пръчка на властта, която Чарли ще сложи в ръцете й, ще притисне чичо си Едуардо и все някога той ще се предаде, а неговите операции ще станат нейни. Ще й бъде много трудно, защото е жена, но тя не е просто жена, а Прици.

Отпиваше шампанско глътка но глътка и недоумяваше какво й липсва на нея, та Чарли се прехласва по другата. Отиде в Маями, за да очисти някого, но взе със себе си оная, а не нея, значи той я поставя по-високо. С какво беше по-добра? Сигурно не ще да е в леглото. Твърде едричка е, за да се мери с Чарли. Трябва да си лъвица под чаршафите, не за да си повече от Чарли, а наравно с него.

Докато посръбваше шампанското си, пасиансът се нареди пред очите й по единствения възможен начин — Чарли, такъв какъвто е, не може да сложи друга над една Прици. Не е важно дали той осъзнава този факт или не. Неговите чувства към нея, тя не се съмняваше в това, са най-истински, 122 карата, но случилото се слагаше отпечатък върху тях, както и върху взаимоотношенията с баща й при съвместната им работа. А отмъстителността на Винсънт е всеизвестна, и можеше да се стигне чак до върха — как ще погледне дядо й на Чарли, ако я зареже заради някоя друга. Както и да е, ясно е, че Чарли не може да постъпи така. Той си е неин, а оная е само временно явление.

Отпи още глътка от шампанското. Ами ако е дошла сляпата неделя за Чарли? Ами ако той я вижда като ЖЕНАТА от филмите и книгите, та дори и в операта! Ами ако е решил, че нищо на света не може да го отклони от тази кучка? Той не се страхува от Винсънт, с него може да се справи всеки миг и да поеме неговите операции, когато си поиска, но… за това ще му трябва Анджело — къртицата. Чарли изпитва дълбоко уважение към дядо й, но това е култова почит, формална, която би могла да бъде заличена от силния порив на любовта му към онази, така че да забрави за чест, достойнство и уважение към дядо й. Тя знаеше, че ако Чарли реши да тръгне след другата, нищо не може да го спре. Не познаваше друг мъж, който така упорито да търси истината и вярното решение, но щом според него ги е намерил, повече не се обръщаше назад.

Той премахна най-добрия си приятел, защото застана зад семейството и тръгна против себе си, но за да усети със сърцето си, че Вито е обречен. И ако сега реши да застане зад онази, усетил със сърцето си, че тя се нуждае от неговата подкрепа, защото някак си е влязла такава муха в главата му, че тя, Мейроуз, е силната и може да се оправя сама в живота, то той непременно ще я зареже, за да защити слабата. В един миг осъзна, че подходът й беше погрешен от самото начало. Тя го обвиняваше, нападаше, искаше да изцеди и последната капчица вина, която той вероятно изпитваше. Но какво е вината за Чарли? Той не познава такова чувство. Никога не е изпитвал подобно нещо, защото Чарли просто винаги постъпваше правилно, правилно според него, а щом е направил каквото трябва, за какво да изпитва угризения? Той никога за нищо не е виновен.

Отпи още глътка шампанско. Вярно, Чарли беше наемник, но от 1800-те бойци на дядо й само петнадесет-двадесет човека изпълняваха подобни задачи, но каква огромна разлика имаше! Тя познаваше някои от тези, които вършеха същата работа, но какво всъщност правеха те? Убиваха, за да се прехранват. Всички те бяха посредствени мърлячи, които затриваха хората за пари, и тъй като им плащаха за това, съвестта им беше гузна, а чувството им за вина ги превръщаше в звероподобни същества. О, Чарли беше нещо съвсем различно! Той не получаваше и половин цент за услугите. Чарли притежаваше два процента от уличните операции на Прици плюс сметка в швейцарска банка, сметка в Панама. Чарли работеше по дълбоко вътрешно убеждение, безрезервно вярваше, че правото е на страната на Прици и именно това налагаше да подхване работата по друг начин.

Погледна в бележника си и позвъни на леля си Бърди в Ню Орлиънс. Как можа да постъпи така глупаво с него! Да не би да си мислеше, че прави нещо кой знае какво, като му изтърси, че ще отиде при него в Ню Орлиънс? Като че той е принцът — просяк, на когото тя можеше да покрещи, а след това да се разпорежда. Но новината за пътуването на Чарли с другата беше толкова зашеметяваща, че я лиши от здрав разум.

— Лельо Бърди? Мейроуз.

— Ей, каква приятна изненада!

— Какво ще кажеш да ти погостувам няколко дена?

— Надали би могла да ни зарадваш повече! На какво дължим тази висока чест?

— Чарли е при вас Ние сме… сгодени… — произнасяше думите стеснително и скромно, като истинска дама. — Искам да го изненадам.

— Сгодени? Ти и Чарли! Не мога да повярвам! Това е умопомрачително. Корадо знае ли?

— Да. Получих неговата благословия. Гласът на Бърди стана строг:

— Слушай, остави изненадите. С мъжете не бива да се постъпва така, за да не ти го върнат тъпкано, както обикновено става. Мори ги самота, когато са на път. Не казвам, че случаят с Чарли е такъв, но може и да се почувствува самотен, затова, я по-добре не го изненадвай. Кога идваш?

— Утре.

— Вземи самолета на „Ийстърн“, с който пътуват нашите куриери всеки ден. Ще ти направят резервация в Ню Йорк.

— О, ама бива си те като организатор, лельо Бърди!

— Почакай само да видиш какъв обяд ще организирам утре, за теб и Чарли. Донеси ни много новини, всичко до което се добереш.