Ричард Кондън
Фамилията Прици (34)

Тридесет и четвърта глава

В един хубав неделен следобед на „Овчата поляна“ в Централния парк Дж. Ф. Мелън черпеше 43 900 (според полицейската сводка) свои най-горещи привърженици с хамбургери и бира, дарявайки ги с щастието да зърнат изгряващата звезда — губернатора на Калифорния. Духова музика от 219 медни инструмента покачваше патриотичния градус. Присъствуващите музиканти бяха прехвърлени от първото по рода си курортно селище в Америка, проектирано специално за нуждите на християнското семейство — комплекс на стойност 150 милиона долара, разположен в Май Бъртраиг, САЩ, появил се благодарение на дълбокото религиозно чувство на Мелън и на пророческия му сън.

Какво видение му се присъни само! Грандиозно — 2760 служители, които си разпределят 30 милиона във вид на заплати като свидетелство за силата на Божието слово. Добрият народ надойде главно поради усилията на участвуващите в телевизионните служби пастори от Голям Ню Йорк, Ню Джърси, Кънектикът и Ню Орлиънс и членовете на организации като „Памет“, „Народно опълчение“, „Християнска ратническа лига“ и „Клана“ от Средния Запад и Юга. Всички те имаха благочестиви основания да поддържат пламенно Джордж Ф. Мелън, защото той бе изтъкнал, че ако доброволно дарят имуществото си на Електронната църква, то не само ще избегнат облагането с различни данъци и такси, но и няма да бъдат преследвани за незаконно притежание на оръжие. Те всички бяха белички като Уейн, онзи Джон Уейн, който така усилено се труди, за да съгради крепостта на американската мъдрост и да напои пустинята за християнското служение пред телевизора, подкрепено и одобрявано от разни маниаци.

Кандидатът запрати думите си в морето от християнски образи пред себе си, включително и онези, които гледаха на телевизионните екрани по домовете си, 138 на брой: „Градът тъне в порок. Хазарт, проституция, наркомания, рекет, изнудване и широкомащабна корупция разяждат самото му сърце и стават част от ежедневието, а конците се дърпат от чернокожи градоначалници и босовете на католическата мафия, в зловещ съюз с еврейската администрация на града.“

Последва напрегната пауза, изпълнена с драматизъм. Той говореше бавно, но много ясно, гласът му буреносно гърмеше от високоговорителите, поставени на всички дървета и стълбове сред тълпата, и най-вече около сектора непосредствено до подиума, където бяха седящите места за представителите на медиите. „Утре вечер в седем часа ще разбера името на професионалния главорез, мафиоз, нает от кмета на този град за премахването на Вито Деспиза, гангстера, който бе убит преди пет седмици по време на полицейска акция в Бруклин. Този човек, за когото утре ще чуете да се говори от амвоните на трите местни телецентрали, избяга и сега се крие, защото моето разследване го заплашва с изобличаване а предаване в ръцете на правосъдието. Макар че е жесток и долен убиец, той е само маша в ръцете на кмета и полицията тук, в нашия град. Убийството е поръчано от кмета на град Ню Йорк. Повтарям, от кмета на Ню Йорк, който в стремежа си да предпази от удари своята наркоимперия е заповядал Вито да изчезне. Ще направя разкрития и ще предявя конкретни обвинения от екрана утре вечер, когато ще възтържествува справедливостта и гласоподавателите ще могат да направят верния избор. А дотогава Бог да ви закриля от червените, евреите, черните и католиците. Бог да ви благослови!“

Той наведе глава и ръцете му смирено се изопнаха покрай тялото. Чуха се възторжените възгласи на множеството, а после полека-лека цялата „Овча поляна“ поде „Напред бойци христови“, подкрепени от духовата музика. Хиляди хора се споглеждаха недоумяващо, защото не се виждаха приготовления за започване на волните пожертвувания. Но това ненормално положение скоро се изясни — всеки, който иска да спечели допълнителни точки за своето вечно спасение, може да изпрати чек на следния адрес: „Май Бъртраиг“ САЩ, Джордж Ф. Мелън — „Бъдещност“.