Ричард Кондън
Фамилията Прици (19)

Деветнадесета глава

Чарли отиваше в Балтимор, за да сплаши трима чиновници от Социалното осигуряване, пристигнали от Вашингтон за срещата, вече обработени и подкупени от Поп.

От малък още Чарли се учеше да всява страх. Първоначално не си даваше сметка какво прави, но по-късно това се превърна в обикновено умение, неотделима част от поведението. Хората, които не се държат по правилата, щом почувствуват страх, влизат в релсите. Страхът ги караше да ценят сериозното отношение на Чарли към неговата работа и затова го уважаваха. Баща му ясно му беше дал да разбере, че този, от когото се страхуват, никога не е предизвикан да брани честта си, освен това защитният екран на страха отблъскваше всеки смелчак, дръзнал да го доближи. И така, щом Чарли разбра, че силата на страха спестява време и подобрява резултатите, той усъвършенствува техниката и започна да насърчава създаването на собствен страховит образ. С техника или не, Чарли вдъхваше страх дори и без да полага специални усилия, може би само жените правеха изключение. Работата му в Балтимор беше сплашване на трима служители от Социалното осигуряване, така че да не отварят уста, ако нещо се обърка, но тъй като Поп беше се погрижил, едва ли нещо щеше да се случи.

Поп им беше въздействувал на хората от осигуряването през последните четири месеца и сега бяха готови за действие.

Дон Корадо искаше Чарли да поговори с тези хора и добре да ги попритисне, за да разберат с цялата си душа, че ако оплескат сделката, те ще бъдат жертвите.

Проведоха срещата в „Джон Аръндел хотел“ — Балтимор, където Чарли яде супа от костенурки за пръв път в живота си. Момчетата от Социалното осигуряване бяха поласкани. Американско национално ястие, казаха те. Чарли остана много изненадан, винаги беше смятал хамбургерите за американското национално ястие.

— Ами какво са готовите замразени храни — попита той, — щом супата от костенурки е националното ястие на американците?

По време на срещата човекът на Релиджо разработи подробностите с двамата от техническия състав, докато Чарли уговаряше с третия доставката на 19 556 чека от Социалното осигуряване, всеки приблизително 530 долара, за да бъдат сверени, сортирани и доставени на местоназначението след отпечатването им. При самото отпечатване компютрите щяха да изключат и пак да се включат след излизането на серията. А когато пристигнеха оплаквания заради закъснението на месечните чекове, държавните служители щяха да проследят веригата, но всичко, което можеха да открият, беше как компютърът е блокирал и сред милионите чекове е пропуснал да впише точно тези 19 556 чека. Малко повече късмет и щяха да решат, че серията не е отпечатана изобщо. Следователно, ще ги отпечатат наново и ще ги разпратят.

Участниците в комбинацията трябваше да се размърдат и да осребрят чековете преди някой да е усетил измамата, щом подписаните чекове започнат да пристигат. Тримата трябваше да се потрудят, за да впишат грабежа в графата „производствени загуби“, но в действителност нещата се развиха без усложнения.

Чековете бяха превозени на държавни разноски като вторични суровини до уговореното от Поп място в Ню Джърси. Оттам бяха изпратени по градовете до партньорите на Прици в цялата страна и осребрени в 819 банки. Печалбата на Прици възлизаше общо на 10 335 000 долара, което не беше лошо, вземайки предвид, че изплатиха само 33 843 долара за сътрудничеството и услугите на тримата от Социалното осигуряване. Но това бяха трохи в сравнение с печалбите, реализирани от укриването на данъци и от бизнеса за освобождаване от данъци, развиван през годините и донесъл близо 600–700 милиона, а това постигнаха, като успяха да внушат на политиците, че не е почтено да облагат с данък парите, спечелени по нечестен път от гражданите. Чарли нямаше думи да изкаже възхищението си. Хитрият план беше замислен лично от дон Корадо.

Когато отново се завърна в Пералнята, Чарли разказа на Винсънт и Водопроводчика за супата от костенурки, но те не му повярваха.