Ричард Кондън
Фамилията Прици (23)

Двадесет и трета глава

Мейроуз имаше вид на човек, който наблюдава през прозореца на канцеларията си приятната гледка, откриваща се зад солидното каменно здание в Търтъл Бей, седалище на компанията й. Лицето — безизразно застинало, очите изстрелваха поток искрящи лъчи: приличаше на героиня от рисувано филмче, току-що цапардосана от подлия живот. Тя не можа да повярва. Бе се обадила по телефона в Маями Бийч, в хотела, притежаван от Прици, и бе помолила за Чарлз А. Партана, а се бе обадила жена. Най-напред бе изпитала досада, обвинявайки глупавата телефонистка за грешката. После разбра. Гласът, много британски, поиска да узнае кой търси Чарли, а тя се беше раздразнила наистина, защото коя, по дяволите, можеше да си позволи такъв въпрос, и то с такъв тон, като че нямаше право да говори с г-н Партана, където и да се намираше той.

— Нека дойде на телефона.

— Г-н Партана не е тук.

— Къде е?

— В канцеларията си е.

Беше свръх превзет глас на надута безцветна англичанка.

— Вие коя сте?

— Госпожа Партана.

Думите се забиха във вътрешностите й като ледени остриета.

— Госпожа Партана? И от кога ТОВА?

— С кого разговарям?

— Аз съм госпожица Мейроуз Прици. Моля да запомните добре името ми, за да не го сбъркате, когато кажете на господин Партана, ме съм го търсила. Аз съм годеницата му.

Сега беше ред на кучката да изпита удара.

Задиша тежко. Пое дълбоко въздух. „Годеница!“

— Как се казвате?

— Мардел ла Тур.

— Слушайте, госпожице ла Тур. Обаждам се от Ню Йорк, иначе бих дошла веднага, за да счупим по един стол в главата на този кучи син.

— Къде живеете?

— В… в Ню Йорк.

— Къде точно?

— Двадесет и трета, западен район, номер 148.

— Кога се връщате?

— Струва ми се, в понеделник. Но, вижте, госпожице Прици…

— Двете ще си поговорим малко. Ще ви се обадя.

Мейроуз все още се тресеше от разговора с жената в хотелската стая в Маями. След като сложи слушалката, изпрати детективи в Маями и Ню Йорк и беше сигурна, че ще се върнат с неопровержимо доказателство, че Чарли през цялото време я е мамил, срещайки се и с двете. Ще му счупи врата. На него трябваше да му е ясно, че щом си е позволил подобно нещо с нея, тя ще го унищожи.

Тъй като често подпитваше баща си, бе научила, че в Маями Чарли има работа с един от доставчиците им, но казал на жената, че „отива в офиса“. Не че не можел да й каже истината, но важното беше, че тя не е от тяхната среда, иначе щеше да знае, че хора като Чарли не ходят в канцеларии, когато са в Маями. Ама как ли можеше да бъде от обкръжението им с тая приказка! Говореше като С. Обри Смит.

Може би Чарли е подбрал някоя тамошна красавица или хората на Каско Фидел се бяха погрижили за него. С това можеше да се примири. Това е нещо нормално, както казват, за мъжете, когато са на път. Но да поведе друга със себе си от Ню Йорк, когато нея не бе поканил да го придружи, дори само от учтивост, защото знаеше, че не може да зареже дела си, работата си. Не, това няма да му се размине, горчиво преглъщаше тя, ще трябва да намери кой и как да се справи с него.

Знаеше, че можеше да го направи. Заплахите, отправени към него в съзнанието й, я поуспокоиха малко, но допуснеше ли Чарли да бъде „обработен“ по обичайния начин, тя щеше да стане като баща си, а всичко друго би било за предпочитане.

Чарли й трябваше. Всичките й планове зависеха от него. Сега, когато откри, че той е с друга в Маями, чувствата се изостриха, сякаш я раздираха отвътре. Той бе пъклено изчадие, кучият му син, а какво да прави тя? Една Прици. Никой на света не знаеше по-добре от него какво значи това, и все пак не се беше възпрял.

Тя бе уверена, че Анджело Партана знаеше със сигурност коя е жената, защото той научаваше за намеренията на сина си преди самия Чарли, но как да попита, без да разрови вонята?

В едно нещо бе сигурна. Чарли трябваше да бъде позорно разпнат. Така той ще разбере, първо, че не може нито да мърда, нито да избира, и второ, колко глупаво е да се мотаеш с жена, която не се нарича Прици. Трябваше да му стане ясно, че се е обвързал безвъзвратно с една Прици, че е сгоден за една Прици, за която ще се жени, дори да не са обявили годежа официално само защото тя не го бе поискала, а не защото той не го бе потвърдил. Веднъж завинаги трябваше да осъзнае, за бога, че не му е позволено да се мотае из страната с всяка кучка, която му се ще да опипва, като че живееха в Китай. Но те са в Маями. Имаше ли някой, който да не го познава? Пропуск беше, че хората не знаеха за дадената дума на внучката на Корадо Прици. Ще го прикове, но не към разпятието, а към земята, защото там му е мястото, та всички да разберат на кого принадлежи той, защото ще обяви годежа им. Трябва да съобщи на баща си и дядо си. Изпита обаче известен страх, защото ако Чарли продължеше с жените, както досега, не след дълго щеше да легне в каменното ложе.

Освен всичко друго, нарушаваше се графикът й. Искаше й се предприятието във Вашингтон да тръгне бързо напред, като това в Ню Йорк, за да може при обявяване на годежа й с Чарли, в най-най-върховния момент, в самата точка на кипене, да помоли дядо си да съобщи на чичо й, че той трябва да я вземе в службата си, и тя, от своя страна, ще може да му продаде преуспяващия си бизнес за вътрешно оформление срещу прилична купчинка пари. След това дългосрочните й решения предвиждаха да се заеме сериозно с изучаването на всички тънкости около Едуардовите операции, да подкопае авторитета му в семейството и като крайна цел — да седне на мястото му.

Но напоследък бе започнала да изпитва съмнения за изпълнението на програмата си, защото бе изградена върху едно събитие — годежът й с Чарли. Досега той нито веднъж не я бе поканил да излезе с него. Тя беше тази, която го търсеше. Нито веднъж не се бе опитал да я примами в леглото си. Колкото пъти й се бе случвало да се окаже с него, толкова сложни ситуации бе измисляла и грижливо подготвяла всичко. Но знаеше, че рано или късно изобретателността й щеше да се изчерпи и тогава щеше просто да му каже — сваляй дрехите, вратата е заключена. Сълзи рукнаха от красивите, тъмни дълбини на очите й. Не можеше да се откаже от него. Това би погубило всичките й кроежи някой ден да се добере до мястото, откъдето щеше да управлява цялото семейство Прици. След всяка тяхна среща частица от него ставаше нейна. И бе съвсем сигурна, че след още десет или дванадесет, той щеше да е настъпателният. Щеше да я кани да вечерят навън, той щеше да хитрува, да я ласкае и прави мили очи, за да я отведе в леглото. Залогът, който бе сложен на масата, огромна власт и пари, ги правеше предопределени един за друг.

Заради всички тези причини, и още много други, Чарли бе неотменима брънка в живота й. Те щяха да бъдат новото гориво за новия мощен двигател. И ако сега той бе само заместник на баща й, то когато настъпеше нейното време да катурне чичо си Едуардо от мястото му начело на законните предприятия на Прици (баща й вече щеше да бъде свършен човек — или починал, или оттеглил се от работа), нали не друг, а Чарли щеше да поеме в ръцете си черноборсаджийството, щеше да стане боса на уличните незаконни сделки. Той щеше да бъде нейният решаващ клинч в борбата с чичо й Едуардо, когато дойдеше времето да му „отреже главата“.

Вдигна слушалката на телефона и набра.

— Лельо Амалия? Мейроуз е. Моля те, уреди ми среща с него днес следобед.

— К’во се случи, Ме — гласът на Амалия бе натежал от тревога.

— Искам да му кажа, че ще се оженя за Чарли Партана.

— Ме, Ме! Това е чудесно! Ще го направиш толкова щастлив!

— Искам той да научи пръв. И баща ми още не знае.

— Но Чарли ще каже на Анджело…

— Чарли няма да си отвори устата. Ще ми уредиш ли среща, лельо Амалия?

— Намини в четири и половина. Най-щастливият ден в живота ми е днешният.

Мейроуз облече рокля, зеленикав туид, сплетен от багрите на Лавът^[1] в Шотландия, зелен пуловер, зелени вълнени чорапи. Обу ниски обувки и почти не си сложи грим, като незряло девойче. Беше съвсем готова, когато изведнъж реши да се преоблече. Знаеше и друг начин да изглежда малка в очите на дядо си. Смени роклята с шотландска пола — зелено каре, шотландски пуловер — също зелен, преметна наметалото — част от шотландския народен костюм, сложи широката барета с пухкавия пискюл на върха и подбрадника. Застана пред огледалото. Зачуди се как ли се обличат травеститите в тази страна Шотландия.

От грамофона долиташе музика на Винченцо Белини — операта „La Pirata“, една сицилианска история. Точно по средата на разтапящата душата кантилена „Pietosa al Padre“ Амалия въведе Мейроуз. Дядо й се усмихна и я поздрави с навеждане на глава, но направи знак с ръка да не говори, докато арията свърши. Мейроуз седна срещу него — краката чинно залепени един до друг.

Подредбата на стаята повтаряше спалнята на херцога, която Корадо Прици носеше в сърцето си още от детството. Стената бе почти изцяло покрита с картини от деветнадесети век, акватини в барокови рамки. Мебелите бяха тъмни, тромави, тумбести и по всичко наоколо, с изключение на дон Корадо, имаше ресни.

Арията свърши. Донът стана и разпери ръце. Мейроуз изтича да се хвърли в прегръдката му, но предпазливо — та той бе толкова мъничък и крехък!

— Красавицата ми! — каза дон Корадо. — Ела, седни и си вземи, сладка, скъпа моя.

Седнаха редом, делеше ги само масичка, от двете страни на табуретка, върху която се виждаше купчина сицилиански сладкиши и бисквити.

— Колко е хубаво, че те виждам — каза Донът.

— Исках ти пръв да научиш новината, дядо. Даже баща ми още не знае.

— Новина? — отвърна Донът вежливо.

— Ще се омъжа за Чарли Партана.

— О, каква прекрасна новина.

Той плесна и сключи ръце пред пилешките си гърдички и белна очи към небесата.

— Моите две най-съвършени същества — сватба!

— Дойдох за благословията ти, дядо.

— Хиляди пъти ще ти я дам, стига да си сигурна, че наистина я искаш, и че сватба ще има.

— О, да, сигурни сме, дядо.

— Тогава новината трябва да се чуе на голямо тържество. И тъй като е за тебе, моя най-любима внучке, ще бъде грандиозно, каквото отдавна не сме имали. Ще го направим в „Старите градини на Палермо“. След около четири седмици, добре ли е?

Той протегна ръка, тя се наведе, целуна я. Тръгна си с овлажнели очи. От грамофона долетя квинтетът, последван от секстета, а скоро се намесиха и гласовете от хора. Прелестен миг, и примката около врата на Чарли се стегна…