Ричард Кондън
Фамилията Прици (50)

Петдесета глава

Към шест без петнадесет Поп влезе в офиса на Чарли в Пералнята и му предложи да го закара до вечерното училище.

— Благодаря, тате. Моят пикап е отвън.

— Ще ми бъде приятно да отидем заедно.

— Как ще се прибера у дома?

— Водопроводчика ще ти докара колата до училище.

— О’кей.

Качиха се в очукания буик на Поп и тръгнаха по Флатбуш авеню към Мидуд.

— Трябва да говорим, Чарли.

— Проблем ли има?

— По-лошо отколкото мислиш. Мей дойде при мене снощи. Като че беше леко пийнала и малко истерична. Не знам как сте го докарали чак дотам, но тя е пуснала хора по следите ти. Показа ми докладите.

— Знам, Поп, същото беше и в Маями.

— Бил съм с Прици повече от четиридесет години. Никога не забравяй, че тя е една от тях — може би най-истинската след дон Корадо. Тя не се предава. Не приема нещата такива, каквито са.

— Какво да направя, тате?

— Чарли, слушай, желая ти само добро. Последното нещо, което искам да направя, е да се меся в живота ти. Разбирам какво чувствуваш към Мардел. Харесвам я и ако всичко беше нормално, щях да ти кажа — щом я обичаш, ожени се за нея.

— Тате, какво да правя? Още не е оздравяла. Прави се на силна и затова се обади на Померанц за работа. Не иска да вземе пари от мен. Никога не би го направила. Той я ангажирал в Нюарк, а тя няма достатъчно сили. Не мога да я зарежа ей така. Тя има нужда от мен.

— Не казвам да я зарежеш. Но трябва да разбереш, че са ти останали само няколко дни.

Чарли въздъхна безнадеждно.

— Казвам ти, че каквото решиш да правиш си е само твоя работа. Искам да кажа сега, в момента. Мейроуз можеше да излезе извън кожата си от яд, но играта все още е по правилата. Но след годежа в „Градините на Палермо“, когато ти застанеш до Мей и приемеш поздравленията на хората от големите фамилии и от партньорите на Едуардо, а дон Корадо и Винсънт те гледат усмихнати — играта свършва, Чарли. Ти — говоря точно за твоето положение — може би си въобразяваш погрешно, че Мей не може да има претенции към теб, докато не се ожените. Ти знаеш по-добре, Чарли. Когато Корадо Прици хвърля луди пари, за да докара толкова хора чак в Бруклин да отпразнуват твоя годеж с неговата внучка — то това е краят, що се отнася до Мардел.

— Тате, за бога! Това е двадесети век. Живеем в свободна страна.

— Чарли, какъв си ти? Американец ли? Ти си сицилианец, това е кръвта ти. Знаеш как мислят Прици, защото те са два пъти сицилианци, и ако ти не скъсаш с Мардел след годежа — Господи, Чарли, можеш ли да си представиш как ще опозориш дон Корадо и Винсънт, цялото семейство, когато им се наложи да върнат петстотин подаръка и шестстайния апартамент от кмета, който и без това играе двойна игра в незаконния бизнес? Няма да говоря за дон Корадо — сам можеш да си представиш — но Винсънт ще иска да те очисти, знаеш. Не се оплаквам, но помежду ви оставам аз. На чия страна да съм? На твоя страна — срещу дон Корадо и Винсънт, и да тегля чертата на четиридесетгодишно приятелство. А кой друг ми остава? Ще кисна сам у дома, докато умра.

— Тая Мей е жестока жена — каза Чарли. Беше хванал корема си с две ръце. — Никой не разбира. Не става въпрос за съперничество между две жени. Уважавам много Мейроуз, но имам задължения към Мардел. Мей е богата, силна и здрава. Наистина и тя може да бъде наранена, но не както Мардел. Не знам, тате. Просто не знам. Не знам какво да правя.

— Остави това, силна и здрава. Разбери, че Мей смята, че си струва да се бори за теб. За нея ти си по-важен от всичко друго. Тя е горда жена. Мислиш ли, че й беше лесно да дойде и да ми каже всичко?

— Мардел е с много крехка психика, тате. Мей, дон Корадо, Винсънт — не се предават. Забравили са какво значи да се огънеш. Звучи откачено, но имам чувството, че ако оставя Мардел… — той сви рамене безнадеждно и не можа да довърши изречението.

— Какво?

— Може да се самоубие.

— Не искам да опростявам нещата, Чарли. Но трябва да вземеш лист хартия и да го разделиш на две с една линия. От едната страна напиши името на Мардел, а после сложи семейство Прици, Мей, дон Корадо и мен на другата, заедно с Винсънт и риска. Погледни го и ще видиш, че ние сме твоят живот. За теб няма нищо друго. Какво ще правиш? Ще отидеш в Англия и ще се установиш в родния й град със семейството й?

— Мейроуз ли ти каза да говориш с мен?

— Разговаря с мен по такъв начин, че няма как да не ти съобщя. Знаеш ли какво е направила?

— Какво?

— Стояла пред дома на Мардел в продължение на два дни. Следила я навсякъде, в бакалията, в банката, на репетиции.

Чакала е да види как влизаш в дома й или как Мардел отива на среща с теб.

— А… ах, мамка й!

— Мардел я забелязала. Разговаряли и знаеш ли какво — да видиш колко е сериозно всичко това — какво казала на Мардел?

— Какво?

— Че си гангстер и работиш за Прици.

— Мейроуз?

— Така че не само Мардел е с крехка психика.