Ричард Кондън
Фамилията Прици (11)

Единадесета глава

Уили Деспиза не само бе приел omerta^[1], но и бе натрупал купища пари от Прици, а да не говорим, че се бе покрил с осемдесет хиляди в джоба си. Така че имаше да плаща на Прици повече от една сметка. Ако беше казал, че е потърсил опеката на Програмата за защита на свидетелите, за да избегне възмездие за делата си, това да, би било разбираемо, но да се оправдае със страх, след случката с Вито!

След като Уили свърши да „пее“ пред прокурора, той поиска среща с Джордж Мелън, опозиционния кандидат-кмет, чийто щурм към властта вървеше на провал. Ето защо не би отказал разговорка с никого.

Гласовитият Уили заведе федералната полиция до четиринадесет ключови фигури в наркооперацията — от Бостън до Маями, а федералната прокуратура предяви обвинение към една от най-големите банки на източното крайбрежие за пране на наркопари. Обвинението, призоваването в съда и самият процес, профучаха като бърз влак. Уили и Джоуи се явиха в съдебната зала, заобиколени от съдебни изпълнители. Двамата свидетелствуваха срещу четиринадесетте човека на Прици, Джоуи се труди като троянски кон, за да го даде като мъж, но „захаросаната фея“ го подвеждаше от време на време — в крайна сметка най-вероятно всички обвиняеми ще бъдат осъдени и всички, без изключение, съдията ще направи на пух и прах.

Уили и Джоуи се намираха под строгата охрана на екип съдебни заседатели в апартамент на хотел, намиращ се извън Бродуей, където щяха да останат до момента, когато станеше възможно правителството да ги придвижи по-нататък към козметичните хирурзи и нова самоличност в джобчето, към новите къщи и занимания. А докато чакаха, Мелън дойде да послуша какво би имало да му кажат.

Джордж Ф. Мелън бе мултимилионер с глава от железобетон, или както сам говореше за себе си „типичен твърдоглав бизнесмен“. Състоянието си бе натрупал от строителство на храмови комплекси, които освен основната сграда включваха спални помещения, електронни студия, компютърни мрежи, спортни и молитвени зали, крила за съответните служби, подземни преходи и хранилище, огнеупорни каси за многобройното телевизионно евангелско войнство в САЩ. Проповедниците напътствуваха нацията по въпросите за Върховния съд и Конституцията, вътрешната и външната политика, апартейда, демокрацията във Филипините и Никарагуа, звездните войни, социалното осигуряване и битуващите като язва отгоре му паразити на обществото, наркотестове за целокупния американски народ, прокарване на първа поправка към конституцията, свързана с конституционното право на цигарените компании да рекламират стоката си, абортите, избирателен подход към дипломатическите изяви в Китай, необходимостта от молитви в училище, дори и да останат абортите.

Мелън се зае с изграждането на тези безброй свети градове, обезпечавайки средства за строителство само срещу железни гаранции за възвращаемост на инвестициите и процент от печалбите, идващи от „сладкодумния“ телевизионен символ. Още с първото излъчване бе станало ясно, че операцията е печеливша. Делът му от постъпленията в резултат на акциите за спасението на човеците го бе извел на едно от първите места в списъка на най-богатите, публикуван във „Форбс“.

Той бе мършав човечец, косата му — с цвят на пясък, а тънките устни — от ухо до ухо. Нещо се е случило при изваждането му с форцепс. Главата завършваше с такова острие, че върху й бе невъзможно да се закрепи шапка, освен ако не е замислена от д-р Зюс. Той вървеше срещу всичко, което нюйоркчани не биха отхвърлили недвусмислено: корупция, хазарт, проституция, наркомания, скъпи луксозни жилища и расизъм. За първи път нагазваше в политиката, но имаше преимуществото да вижда как отракани оператори се преструваха на фермерски синове и под дебел слой грим, и с много притворство, скрито зад простодушие, стремглаво се изкачваха от телевизионните амвони до държавническите висини, призовавайки кресливо милионното невидимо паство за Господната слава и дарение с пощенско клеймо. Той знаеше какво могат парите в политиката и имаше принципното съгласие на някои от по-влиятелните електронни клерикали, че ако се случеше неговите хора да вземат връх в обществените институции, то братството ще има грижата да осигури и славата, и парите, но не бе отчел факта, че златоносният механизъм, така добре сработен в туптящото сърце на Америка, може да се окаже непостижим в условията на Гомора.

Вървеше като осил срещу човешките пристрастия и навици, но имайки за съмишленик борбената стръв на евангелисткото войнство, той крякаше срещу абортите и в полза на молитвите в училищата, самозалъгвайки се, че гласоподавателите могат да се заемат с изкореняването на онова, което така дълго и търпеливо са отглеждали: корупцията, хазарта, най-фино пречистените наркотици, луксозните жилища и расизма. Изглежда, че тези страсти на избирателите и Мелъновата праведност и решимост бяха като бялото и черното и затова той се оказваше на опашката във всяко допитване до общественото мнение.

Да проследява развоя на кандидат-кметската епопея на господин Мелън бе нормално, дори рутинно задължение на Анджело Партана. Той надзираваше неговата кампания отвътре, така да се каже: солидни суми в съюз със силата на влиятелните многовалентни политически връзки на Едуардо Прици правеха възможно внедряването на свои хора в организацията на Мелън, за да се държи под око и ухо не само кандидат-кметът и замислите му, но и членовете на неговото семейство, което имаше по-далечна цел — ако потрябва, да се окаже натиск върху Мелън да промени решението си за едно или друго, сега или в бъдеще.

Мелън седна срещу Джоуи Лабриола и се вгледа в очите му.

— Вие ли сте искали да говорите с мен?

— Той — посочи Джоуи.

Джордж Ф. Мелън се обърна към Уили, който си почиваше изтегнат на леглото.

— Какво искате да ми казвате? — изрече думите колкото може по-безцеремонно той, но колко от грубата мъжка сила можеше да се събере в метър и шестдесет. В неговия случай тя бе впечатляваща.

— Щом ш’а говориш с мен, разкарай го оттук — посочи той към представителя на закона.

— Моля, ако нямате нищо против, да ни оставите сами — каза Мелън.

— Тия двамата не трябва да ги изпускам от поглед — заповед на прокурора.

Мелън погледна Уили, повдигна леко вежди, но отсечено сви рамене: законът си е закон.

Уили се извърна и метна крака на пода. Сега гледаше Мелън в упор.

— Онази нощ, когато видяха сметката на брат ми, гледа ли телевизия, видя ли кмета?

Мелън кимна.

— А видя ли лейтенант Хенли да излиза два пъти и да му докладва?

Мелън пак кимна.

— И ти вярваш, че ченгетата са свършили мръсната работа? — Мелън кимна отново.

— Няма начин да е така. Семейство Прици очистиха брат ми пред очите на кмета.

Мелън се вкамени недоумяващ.

— А защо ще позволи полицията такова нещо? Брат ви беше обграден от почти двеста полицаи.

— Те не искаха да загубят никой от техните. Защо да се охарчват за пенсии и застраховки след това.

— Това е абсурд!

— Само бизнес.

— Бизнес ли?

— Брат ми сигурно е искал да се спогоди с полицаите, ето така — той им пошушва за „говната“, а те го измъкват.

— Какви говна?

— Това, което вие предпочитате вестниците да наричат лекарствени вещества под контрол. Чаткаш ли?

— Дрога? Наркотици!

— Единствено с полицаите брат ми е можел да пробва пазарлък. Опитал е с Хенли, от полицейското в Бруклин, но и той си пълни гушата, така че брат ми си е изкопал гроба.

— Как си е изкопал гроба? — попита Мелън ужасено. Джоуи се изхили.

— Ами Прици изпратиха Чарли Партана да претрепе брат ми — каза Уили.

— Как да го претрепе?

— Партана уби брат ми.

— Замесен ли е кметът?

— Та той беше там през цялото време, нали? Хенли му докладва, нали? Пак Хенли влезе вътре в сградата с Чарли Партана, нали?

— А как ще го докажете?

— АЗ? Не аз, а вие! Притисни Хенли, накарай го да проговори. Същото важи и за Мънгър, сержанта от спецотряда, които нахълта в апартамента пръв, преди камерите. Разпитайте момчетата от телевизията. Интересно дали Вито все още е бил на двата си крака, когато те са пристигнали, кой друг може да каже? После, щом си изплетеш кошницата, прибери Чарли Партана на топло. Чарли пречука брат ми по заръка на Прици.

Когато Уили свърши с показанията си пред главния прокурор, ФБР сложи ръка върху „неприкосновените запаси“ на семейство Прици на стойност 200 000 долара по тяхната номинална стойност, а не тази в улично обръщение. По този начин Уили си разчисти сметките с Прици и си плати за влизането под чадъра на Програмата за защита на свидетелите. Беше се разплатил и с Анджело Партана, заради обидните думи по адрес на Джоуи, и сега те двамата можеха спокойно да изчезнат под прикритието на Програмата — с нови лица, нови отпечатъци от пръсти, нови документи. Щяха да се изпарят яко дим преди някой да успее да мигне. И вероятно сега търгуват с недвижими имоти или буици, някъде из Небраска, двама почтени протестанти от Епископалната църква на приелите ново кръщение, винаги готови да ви разкажат някоя забавна история от ирландския фолклор.