Ричард Кондън
Фамилията Прици (55)

Петдесет и пета глава

Тържеството приключи набързо. Хората от почетната маса седяха по местата си така, сякаш нищо особено не беше станало. В единадесет часа семейство Фустино се сбогува с всички, а Едуардо и Бейби си тръгнаха веднага след тях. Донът, който обикновено напускаше всички тържества в десет и половина, сега в дванадесет без петнадесет, след като всички гости му бяха пожелали лека нощ, все още беше на мястото си. Никой не спомена Мейроуз. Никой не се загрижи за Чарли. Когато в залата останаха само чистачите, дон Корадо стана.

— Чарли, утре искам да говоря с теб. Ела при мен в пет часа. Всички излязоха. Дон Корадо, Амалия и отец Пасананте се качиха в лимузината на дон Корадо. Зинго се беше върнал от летището и чакаше Винсънт. Чарли и Поп седнаха в очукания шевролет на Поп и тръгнаха на юг към Бенсънхърст.

— Е, — каза Поп — тя реши проблема.

— Да.

— Страхотна жена.

— Да.

— Истината е, че се гордея с вас. Бяхте на ниво. Държахте се както трябва. Мардел отстъпи. Ти се примири с реалността. А Мей направи така, че да има изход за всеки.

— Какво ще стане с нея сега?

— Тя знаеше какво ще последва. Скочи от самолета без парашут, това е. Какво толкоз, Чарли, и без това Бруклин беше тесен за Мей. Тя е модерна жена и мястото й е там, в широкия свят.

Поп остави Чарли пред високия блок на крайбрежната улица. Той тъкмо влезе в апартамента си и телефонът иззвъня. Беше Винсънт.

— Чарли, защо стана така? Не искам да говоря за нея. Повече няма да произнасям името й. Но искам обяснение или ще… е, просто искам да знам защо.

— И аз не съм сигурен, Винсънт. Не съм го проумял още.

— Да не сте се скарали?

— Не.

— Тогава… какво? Да не е полудяла?

— Трябва да помисля.

— Кой беше онзи?

— Никога не съм го виждал.

— Дяволски си услужлив, Чарли! Ти трябваше да се ожениш за нея. А какво знаеш за нея? Нищо!

— Точно така. Ти си й баща и също не знаеш нищо. Мислех, че я познавам, но съм сгрешил. Нищо не знам за нея.

— Забравила е и чест, и достойнство. Загубила е вярата си.

— Някой ден може и да разбереш дали е така, а може и никога да не научиш — каза Чарли и затвори.

Чарли се преоблече, качи се в комбито, отправи се към Ню Йорк и успя да намери място за паркиране пред блока на Мардел. Позвъни на вратата. Отвътре се чу щракане и дрънчене на резета и вериги. Тя го дръпна в апартамента така, сякаш по стълбите го гонеха убийци, затвори и бързо заключи.

— Тържеството не беше ли тази вечер? — попита тя ококорена.

— Откъде знаеш?

— Получих покана.

— Ами?! — той беше смаян.

Тя кимна сериозно.

Чарли объркано поклати глава.

— Свършен съм, бебчо. Трябва да поспя.

Прекоси антрето преди нея и сви в ляво към спалнята.

— Тук ли ще останеш?

Чарли си смъкна ризата.

— Утре ще говорим.

— Имам репетиция в девет. А вечерта е първото шоу в Нюарк.

— О’кей. Ще те взема след представлението.

След това легна и заспа.

Когато се събуди, Мардел беше тръгнала за репетиции. Облече се, направи си закуска и се обади в Пералнята да каже, че до два часа няма да бъде в офиса, за да не се засекат с Винсънт. Нека той планира деня без него. Бяха довели Луис Пало от Вегас, за да разработят подробностите около капана за Уили и Джоуи. Чарли се обади в хотела и отиде да го види. Тъкмо като пристигна, две уличници излизаха от стаята на Луис. Едната беше китайка, а другата можеше да мине и за извънземно. Луис толкова се стремеше да се прави на мъжага, та чак бе почнал да се изражда.

Чарли представи плана си.

— Знаеш ли къде е голямата лаборатория на 42-ра улица и Пето авеню?

— Ще я намеря.

— Там има телефонни указатели на всички градове. Отиди и намери указателя на Якима. В него намери имената на всички агенти за недвижимо имущество.

— Якима?

— Това е град в щата Вашингтон. Запиши си имената. После, когато отидеш там, обади се на някой от агентите — първо го проучи, за да си сигурен, че е най-големият — после му кажи, че искаш да наемеш къща с три спални някъде в предградията. Ясно ли е?

— Да.

— След като я наемеш, отиди да се видиш с Уили в неговата мебелна компания и му кажи, че искаш съвет за вътрешно обзавеждане и декорация. Джоуи е по декорацията. Докато те занимават с това, ми се обади в хотел „Олимпик“ в Сиатъл. Аз ще дойда и ще свърша работата. Ясно?

— Ти ли ще донесеш инструментите? — попита Луис.

— С изключение на един. Вземи една хубава секира от местната железария и я остави в мазето на наетата къща.

— Секира?

— Донът е обещал палците на Уили, ще ги дадем на жена му.

В четири и петнадесет Чарли се качи на комбито и тръгна към къщата на дона. Чудеше се със свито сърце какво ще предприеме семейството спрямо Мей. Той трябваше да покаже, че не знае нищо повече от другите за мотивите й, защото тя го направи, за да убеди всички, че го е зарязала, да покаже, че вече не го иска. Ако тръгне да разнищва работата, тя ще затъне в лайна до гуша. Беше изпипала всичко, до последната подробност, даже измъкна отнякъде и онзи младеж, за да бъде по-убедителна. Тя направи такова грандиозно представление, че Чарли не би могъл да й отнеме лаврите.

Амалия го заведе до стаята на дон Корадо на горния етаж. В цялата къща беше топло, но в стаята на дона беше горещо. Той седеше на стола и слушаше музика. На Чарли му се стори, че това е „Симоне Боканегра“ от Верди, любимата опера на баща му. Звучеше арията на Фиеско „Il lacerato spirito“^[1] — израз на благородна, сдържана горест.

— Чарли. Добре — каза дон Корадо. — Сядай. Искаш ли чаша гроздова? Пура?

Дон Корадо говореше на италиански, диалекта от Agrigento^[2]. Амалия излезе и затвори вратата.

— Не, благодаря, padrino^[3].

— Беше тежка нощ, Чарли.

— Да.

— Но тя постъпи правилно. Не мислиш ли?

— Как така правилно?

— Тя не беше щастлива, защото знаеше, че и ти не си щастлив. Искаше да сложи край на тази история. Отиде твърде далеч, но искаше да сложи край.

Чарли погледна малките, студени очи на дон Корадо, но не отговори.

— Какво ще стане с нея?

— Не трябва да забравяме баща й. Публично опозорен.

Семейството беше опозорено. Той ще я върне тук и ще я изгони от семейството. А ти си част от семейството, Чарли.

— Какво казваш, падрино?

— Между вас двамата с Мей е свършено. Нищо не може да се направи… Нищо няма да й липсва, но ще бъде прокудена от Бруклин. Искам да те помоля да разбереш, че е прокудена и от семейството, а ти си част от него. Значи — прокудена е и от теб. Сама си го избра. Тя избяга от теб по своя воля.

— Разбирам, padrino.

— Вземи си сладка, Чарли. Почакай, Амалия ще ти донесе едно хубаво кафе. Разкажи ми, как смяташ да се справиш с Уили Деспиза.