Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фамилията Прици (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prizzi’s Family, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
atoslove (2014)
Разпознаване и корекция
3Mag (2014)

Издание:

Ричард Кондън. Фамилията Прици

Американска. Първо издание

ИК „Иван Вазов“, София, 1993

Редактор: Стилиян Данов

Контролен редактор: Мария Арабаджиева

Технически редактор: Ясен Панов

Коректор: Таня Саева

Художник: Александър Алексиев

Художествен редактор: Ясен Панов

ISBN: 954-604-002-9

 

Предпечатна подготовка „КОМПЮТЪР АРТ — Бояджиев“

Печат „ПОЛИГРАФЮГ“ ООД, Хасково

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Анджело Партана уведоми дона за всичко научено.

— Деспиза е постъпил така със собственото си семейство? — реторично попита той.

— Издал е четиринадесет човека, подхвърлил им е една от банките, която ще изгърми с няколко милиона от глоби за изпиране на мръсни пари, което си е истинска infamita[1], но е предал и Чарли на Джордж Ф. Мелън като premio di consolazione[2].

— Той не може да пипне Чарли с пръст. Няма никакви доказателства. Кой ще потвърди неговото бръщолевене? Хенли? Ченгето от спецотряда? Никога! Но за да сме съвсем спокойни, нека ги пооблажим още.

Анджело кимна в знак на съгласие.

— Ти ще разбереш, ако Мелън се докопа до нещо сериозно, Чарли тогава веднага изчезва от града. За да спечели изборите, Мелън се нуждае от главата на кмета и затова търси как да спипа Чарли. Минат ли изборите, Чарли е в безопасност. Ще помислим как да остане чист.

— Поолекна ми, Корадо.

— Но защо Уили постъпва така? Не му вярвам на приказките, че се е уплашил след случката с Вито. Та какво общо има той с брат си?

— Виждал ли си Джоуи Лабриола?

— Помощникът на Уили?

— Да, той е finnochio.

Ченето на дона увисна от удивление.

— Сицилианец?

— Дясната ръка на Уили, Джоуи Лабриола — finocchio?

— Аха. Виждал съм го много пъти, няма как да сгрешиш. Говорих с жената на Уили, след като хванаха Вито. Не може да се побере в кожата си, че Уили я зарязал заради мъж. Дори и нейните приказки проверих, всичко съвпада. Джоуи казал на една фризьорка, която работи за нас, че те с Уили са като женени.

— Откога?

— Какво откога?

— Кога научи.

— Отдавна.

— Защо не ми каза?

— Носеха добри пари. Трябва ли да ти разправям разни мръсни истории?

— Така че случаят с брата на Уили е повод да се отърват от жената.

— Аха, така е.

— Тогава, край с тях! — гласът на дона се извиси, а малкият му юмрук се стовари върху облегалката на креслото с такава сила, не наруши хармонията от леещите се звуци на Вердиевия „Аролдо“.

Дон Корадо остана безмълвен за известно време, сякаш се вслушваше в съветите на някой мъдрец.

— Виж се с Едуардо. Кажи му да издири Уили от Програмата за защита на свидетелите. Ако нещо не му е ясно, да дойде при мен.

— Добре, Корадо.

— Съпругата на Уили сицилианка ли е?

— Да.

— След като приключим с Уили, ми я доведи. Ще й дам доказателство, че е отмъстена. Палците на Уили. С тия двамата е свършено.

Бележки

[1] Подлост (ит.) — Бел.ред.

[2] Утешителна награда (ит.) — Бел.ред.