Адам Блейк
Измамата Мъртво море (41)

40.

— Значи все пак е евангелие? — попита развълнувана Кенеди.

— Да.

— Тоест преводната част все пак е евангелие? Барлоу е събрал екип, пропилял е години и накрая е пожертвал и живота си, за да преведе евангелие?

Емил Гасан сви рамене малко нетърпеливо. Все още седяха в голата мрачна стая. Четири маси, осем стола, боядисани в тъмнозелено стени, каквито има само във викторианските сгради, превърнати в болници, полицейски участъци или лудници. На стената — плакат, пропагандиращ безопасния секс с карикатура на еднорог с кондом на рога си. Гасан бе положил дясната си ръка върху тънка тетрадка с черна подвързия, сякаш се кълнеше в нея.

Беше десет дни след събитията в „Гълъбарника“. Десет дни след пожара и смъртта на Коумс. Девет дни и няколко часа, след като изпрати копията от дисковете на Гасан и го помоли да й разтълкува записаното на тях. Той не се пазари дълго, поиска шоколад, няколко бутилки хубаво френско мерсо и последните три броя на списание „Частен детектив“. За да си припомнел света, от който бил откъснат, чак тогава щял да разплете загадката. Като чу трепета в гласа му, тя си даде сметка, че дори да му бе отказала всичко поискано, той пак щеше да се съгласи.

— Да, сержант — каза Гасан заядливо. — Той е превел евангелие и е получил друго евангелие. Но очевидно не съм се изразил ясно. Направеното от Стюарт е… забележително. Направо не е за вярване. И ако сред страничните ефекти не беше и евентуалната ми смърт, а не просто заточение в град Кру, сега с цялото си сърце бих съжалявал, че не се съгласих, когато той ме покани в проекта си. Ако не бяха тези странични ефекти, щях да се обадя на всички издания, чиито координати имам в бележника си, и да им кажа да запазят първа страница възможно най-бързо. Не че имам достъп до бележника си в това забутано място. Или пък до телефон.

Май се надяваше, че като се оплаче от строгата охрана, някой може временно да я вдигне. Гасан стана, отиде до вратата и я отвори. Едрият полицай пред нея му кимна любезно и той затвори отново, без да каже и дума.

— Може би щеше да е по-добре да съм мъртъв — промърмори после под носа си. — Мъртъв, прочут и адекватен. Може би това е за предпочитане пред арест за неопределено време? Не знам. Не знам.

— Професоре — каза Кенеди, — разбирам, че ви е трудно. Но както вече знаете, все още разследваме случая. Колкото повече ми кажете, толкова по-големи ще станат шансовете ни да приключим всичко бързо и да ви върнем към нормалния ви живот.

Гасан я удостои с изпълнен с презрение поглед.

— Това щеше да е огромно успокоение — каза той с отровен тон, — ако не беше колосална глупост. Тези хора идват и си отиват, както си пожелаят, и убиват когото си поискат. Единствената причина да съм жив е, че отказах на Барлоу, когато все още имаше значение. И те са си отбелязали на големите каменни плочи, че е безопасно да ме оставят на мира. Бог да ми е на помощ, ако размислят.

— Те не са всесилни — каза Кенеди. Фатализмът му я ядоса, дори малко я отврати, но тя се опита да се държи и да говори неутрално.

— Може и да са. Оцелял ли е някой, когото са искали да убият?

— Аз. Мисля, че искаха да ме убият.

И Тилмън, разбира се, но нямаше да го намесва в този разговор.

— Моите уважения, но те убиват свръхинтелигентни хора. Които знаят и разбират. Занимават се с такива като вас само ако случайно им се изпречите на пътя.

— Което смятам да направя отново — отвърна му мрачно Кенеди. — И ви повтарям, че колкото повече ми кажете, толкова по-големи шансове ще имаме да ги намерим и да ги накажем.

Смяташе да спре дотук. Но продължи нарочно, да му го върне. Беше се жегнала, когато Гасан очерта ясно границата между умните хора и тъпите скучни ченгета.

— Единствената ви друга алтернатива, професоре, е да прекарате остатъка от живота си на такива мизерни места и да се криете от несъществуващо възмездие. Като Салман Рушди или Роберто Савиано. Само че това, което те са написали, е отекнало по целия свят, а вие няма да имате дори тази утеха.

Тя млъкна. Гасан се взря в нея втрещен. За миг й се стори, че ще избяга от стаята, ще се затвори в себе си, както бе направил вече Тилмън (но с много по-основателни причини) и ще я остави сама да си блъска главата.

Вместо това професорът кимна. А след това със смирение и спокойствие, които я впечатлиха много повече от капризите му, седна срещу нея.

— Права сте — каза той. — Сам се поставих в това неуместно положение. Нямам право да се оплаквам. И накрая все пак станах част от процеса, нали така? Най-малкото, което мога да направя, е да довърша работата на Стюарт Барлоу, след като отказах по-бляскавата роля, докато още ми я предлагаше. Давайте, сержант Кенеди. Разпитайте ме. Свалете ми показания. Притискайте ме и ме респектирайте. Ако трябва, дори ме набийте. Това поне ще е оригинално. Да. Барлоу е превел евангелие и така е стигнал до друго евангелие. След като петстотин години никой друг учен не е успял да го направи.

Кенеди въздъхна.

— И това ново евангелие, до което е стигнал, след като е разкодирал Скоросмъртницата, е онова, неизвестното?

— Точно така. Това е уникално. Неоткрито досега евангелие, датиращо вероятно от първи век след Христа.

— Така ли? Но Скоросмъртницата е от Средновековието.

— Скоросмъртницата е само превод, както вече знаете. Когато Стюарт е тръгнал да търси оригиналния документ, от който е направен преводът, се е насочил право към най-ранните кодекси и свитъци точно отпреди него — онези от Наг Хамади и папирусите от библиотеката „Джон Райландс“^[1], дори находките от Мъртво море, макар поне на теория те да са части от Стария завет. Ето. Виждали ли сте това някога преди?

Той отвори тетрадката си и прелисти няколко страници, след това се обърна с лице към Кенеди. Тя прочете кратък списък.

„Р52

Р75

NH II-1, III-1, IV-1

Eg2

В66, 75

С45“

— Да — каза. — Виждала съм го и преди. Беше написано на обратната страна на снимката, която Стюарт Барлоу държеше под плоча на пода в кабинета си. Какво означава?

Гасан затвори тетрадката, сякаш се притесняваше някой друг, освен него да не прочете написаното, макар че бе обещал да каже всичко, което знае.

— Всички тези букви и цифри са съкращения — каза той. — Обозначения на определени свитъци и кодекси на определени места. „Р“ означава Папируса от „Райландс“. „В“ е Бодмер^[2], а „С“ е колекцията „Нестър Бийти“^[3]. „NH“ разбира се е Наг Хамади. Сигурно вече се досещате какво е общото между всички тези документи. Или съм ви надценил?

Кенеди се замисли за Скоросмъртницата.

— Това са ранни копия на Евангелието на Йоан — предположи тя.

— Точно така. Евангелието на Йоан, или в някои случаи Апокрифон на Йоан — свързан текст. Някои са цели, други частични, а трети само фрагменти. Но всички са от Йоан. Не знаем кой от документите, които Барлоу е прегледал, е източникът за Скоросмъртницата, но можем да предположим, че е бил пълно или почти пълно копие от Евангелието на Йоан от края на I в. пр.Хр. или началото на II век.

— И тук се обърках — призна си Кенеди. — Как от Евангелието на Йоан стигаме до този другия текст?

— Чрез шифър, разбира се.

Отговорът беше кратък и неясен, назоваваше очевидното.

— Това е бил целият смисъл на работата на Барлоу и същността на откритието му.

Кенеди се опитваше да формулира същия въпрос по друг начин. Знаеше, че става дума за шифър. Но искаше да разбере каква е механиката му, същността на кодирането.

Гасан видя колебанието й и въздъхна.

— Много добре — каза той. — Отначало. Сержант Кенеди, мисля, че ви обясних още първия път, когато разговаряхме, че кодексът е текст с много части.

— Казахте, че два или три отделни документа могат да се окажат в един и същ кодекс — потвърди тя.

— Точно така. В древния свят не са имали понятие за целостта и самостоятелността на посланието. Папирусите са били редки и скъпи, затова хората ползвали каквото имали подръка. Така се получавали странни съседства — диалог на Платон се озовавал до библейски трактат — и всичко това се случвало без особени притеснения от страна на съставителите. Дори не започвали новия документ на нова страница, просто продължавали директно оттам, където свършвал предишният. Това са видели учените и в Скоросмъртницата. В нея е цялото Евангелие на Йоан и седем реда от друго, различно евангелие. Сторило им се съвсем естествено да приемат, че някой е започнал превод на кодекс от арамейски, тръгнал е от началото му и е спрял, когато по някаква причина са го прекъснали.

— Така.

— Но да предположим, че тези два текста или единият и малък откъс от втория са събрани заедно по други причини. Ако разгадавате анаграма, размествате буквите, докато стигнете до нова дума. Така „картоф“ става „фактор“. Или „пропаст“ става „паспорт“. Ако някой се натъкне на кодирано послание, може да запише заедно с него шифъра, за да успее после да го разгадае.

— Значи Евангелието на Йоан е кодът?

— Определено копие на Евангелието на Йоан е кодът. Както вече казах, не съм успял да определя кое. Авторът на Скоросмъртницата е намерил тази версия, този писмен вариант на Евангелието на Йоан, и е получил указания как работи шифърът или пък го е разгадал сам. Той — най-вероятно е бил мъж — е записал кодираното съдържание, а след това е започнал да го дешифрира и да записва скритото му съдържание. Но му се е сторило трудно. Макар да е знаел тайната, е успял да разгадае само седем реда и се е отказал. Или — също толкова вероятно — е продължил на друг лист. И тъй като не е записал ключа към кода, останалото се е изгубило.

— Разбрах — каза Кенеди.

— Радвам се. И така векове наред положението остава непроменено. Докато не се появява Стюарт Барлоу, който е видял някаква подсказка или е стигнал до отговора по чиста логика или интуиция. Взрял се е наистина внимателно в текстовете от Наг Хамади и онези други древни документи. Намерил е съответната версия на Евангелието на Йоан. И е открил в самия папирус някакъв заместващ код, който зависи от тънки, почти незабележими разлики във формата на буквите. Открил е второ послание, закодирано в същите символи: ново евангелие, скрито в очевидното.

Гасан млъкна внезапно, стана и се отдалечи, но този път към прозореца. Погледна тревожно навън, макар че нямаше нищо за гледане: прозорецът бе обърнат към вътрешен двор, който приличаше на квадратна тухлена шахта със страна от около три метра. Кенеди изчака минута-две, после стана и отиде до него. Разбираше колко страда той от принудителната си изолация, а също и какъв ужас изпитва, че докато разсъждава по Скоросмъртницата, нейното проклятие може да го застигне. Искаше й се да му вдъхне увереност, но единственото утешение, което можеше да му предложи, се основаваше на отчаянието: след като „Гълъбарникът“ бе изтрит от лицето на земята и Джош Коумс се опече в пожара, Майкъл Бранд бе изпълзял обратно в дупката си. Засега всички бяха в безопасност, просто защото не го заплашваха с нищо.

Кенеди застана до Гасан и се взря заедно с него в нищото.

— Значи всяка буква, всеки символ на папируса, е всъщност две букви? — попита го тя.

— В общи линии — да. Във всеки случай, всяка буква има стандартна стойност и кодирана стойност.

Той не се обърна към нея, докато говореше, но тонът му, отначало вял, се оживи, докато й обясняваше техническите подробности.

— Кодът се основава на комбинация от две характеристики на изписването на буквите. Например арамейската буква „хех“ — и той я нарисува на запотения прозорец — типично се изписва с едно движение под остър ъгъл и с ченгелче, а след това още едно допълнително движение. Две движения на четката или писеца, виждате ли? Но е възможно писарят да вдигне два пъти писеца от листа. Или веднъж. Или пък да го изпише с едно движение, без да вдига писеца. Така получаваме три варианта на буквата. Освен това при първото движение той може да натисне, за да се получи леко удебеляване на линията. Така получаваме шест варианта, два пъти по три. Другите особености са сравнителната дължина на линиите в рамките на буквата, там също са възможни вариации — най-грубо казано, те може да са дълги, средни и къси. „Хех“ обикновено се изписва първо с едно движение надолу, а не се започва с по-сложната част от другата страна. Но тази линия може да свърши до завоя на другата или изобщо да не я допре. Така вече имаме поне осемнайсет варианта на буквата, а може и да са повече, защото освен дължината на линиите могат да се вземат предвид и разстоянията между компонентите й, както и между съседните букви.

Кенеди се замисли върху тази възможност и й се зави свят, докато се опитваше да я проумее.

— И всичко това… означава, както казахте…

— Кореспондира в рамките на кода с различен символ. Затова „хех“ може да стане „гамал“ или „далет“ или „заин“. Пак ще се чете като „хех“ в първия текст, но в дешифрирания ще е нещо съвсем друго.

— И защо някой ще прави това? — попита Кенеди. — Нали евангелието цели да разпространява религията? Ако го криеш, си губи значението.

Гасан изсумтя.

— Има много криптирани текстове със скрити послания от онзи период, сержант. Раннохристиянските секти са воювали помежду си, а често и с властта, под чиято юрисдикция са попадали. Имали са много основателни причини да крият посланията си.

— Но да скриеш едно християнско послание зад друго…

— … предполага, че е било предназначено за християни или може би определен вид християни, нали? С такъв код можеш хем да разпространяваш евангелието си, хем да го скриеш. И читателите ти ще предават посланието от място на място, без да се налага да се озъртат за опасности. На пръв поглед това е просто Евангелието на Йоан: канонично, непредизвикващо възражения.

— А скритото послание е ерес?

— Бихме могли да твърдим с голяма доза сигурност, сержант, че скритото послание е възможно най-голямата и спираща дъха ерес, която можем да си представим.

— И каква, по дяволите, е тя?

— Не прочетохте ли? — Гасан най-накрая се извърна от прозореца и изгледа Кенеди възмутено и ужасено.

— Прочетох частите, които вече бяха преведени. Не ми се сториха нищо особено. Исус говори на учениците си. Не успях да прегледам файловете, защото са много и всичките са стотици страници дълги.

Гасан се поколеба. Неодобрението му, че го карат да прави сбит преразказ, се бореше с желанието му да се качи на подиума и да произнесе реч. Кенеди щеше да разбере важното.

— Значи преследвате тези хора? — попита той. — Искате да хванете убийците на Барлоу и Катрин Хърт?

— Да.

— Тогава трябва да знаете с кого си имате работа. Ще изгубите битката. Може би трябва да ви го кажа от самото начало.

— Благодаря за оказаното доверие, професоре.

— Повярвайте ми, сержант, ще ми се да не е така. Ако можете да ги победите, аз бих се върнал към нормалния си живот. Но пък ако можете да ги победите…

Той се върна към центъра на стаята, докосна корицата на черната тетрадка, след това и масата, за да е сигурен, че светът не се е променил междувременно.

— Какво, ако можем да ги победим?

Той се огледа с пълни с отчаяние очи.

— Ами тогава нямаше да ги има, нали? Не и след толкова векове. Ако бяха уязвими по някакъв начин, досега някой вече да ги е победил.