Адам Блейк
Измамата Мъртво море (18)

17.

Кенеди заспа и сънува Юда. Не беше много щастлив. Седеше насред полето под дърво без листа, от което висеше примка, така че тя разбра кой момент от живота му вижда: малко преди самоубийството. Обаче изглеждаше погълнат от броенето на парите в дланта си.

После и той я забеляза. Вдигна глава, срещна погледа й със своите тъжни тъмни очи и й показа монетите. Трийсет сребърника.

— Знам — каза Кенеди. — Знам, че е сериозно.

Беше стих от песента на „Смитс“ — „Момиче в кома“, и й се прииска да се извини за него. Но Юда вече висеше от дървото и се поклащаше бавно напред-назад като най-грозната камбана на света.

Беше изпуснала момента.