Адам Блейк
Измамата Мъртво море (72)

71.

— Писмо за теб, Уеб. Главата на кралицата е върху него, затова предполагам, че е от Англия. Кого познаваш в Англия?

Кони подаде писмото през бюрото на шериф Гейл и продължи да се навърта наоколо с вид на човек, който има още нещо за вършене и то не търпи отлагане.

— Благодаря, Кони — каза Гейл.

— О, за нищо — отвърна му тя. Но той не понечи да отвори писмото, дори го бутна настрани небрежно, така че най-накрая Кони се отказа и си тръгна.

Веднага щом тя излезе, той взе отново плика, разкъса го с кутрето си и извади писмото. Беше от Хедър Кенеди, както вече бе предположил, защото тя беше единствената британка, която познаваше.

„Скъпи Уеб,

Толкова съжалявам, че не можах да дойда на погребението на Айлин. Истината е, че се измъкнах от Мексико на косъм и се боях, че ако се върна в Аризона, може повече да не ме пуснат да си тръгна. Знам, че първоначалните обвинения са свалени, но пък се сещаш колко поразии свърши Тилмън, докато ме освобождаваше, а после и в Мексико се случиха разни неща, които са дори още по-откачени.

Затова ти пиша. Смятам, че имаш право да знаеш как завърши всичко. Ти загуби повече от мен в тази битка и твоята загуба никога няма да бъде компенсирана, затова мога да ти дам само истината. Както и най-искрените си благодарности за всичко, което направи за мен.“

Гейл продължи да чете още цял час. Спря само когато Кони му донесе кафе и се повъртя още малко около него. Но след като отново я изчака да си тръгне, се върна там, където бе спрял.

Наистина беше откачено, точно както Кенеди го бе предупредила. Нямаше да му е трудно да пази тайната, тъй като никой нямаше да му повярва. Може би това бе опазило и тези потомци на Юда: бяха толкова нелепи, че някой можеше да се блъсне в тях и изобщо да не повярва какво вижда. Наистина трудно за вярване — прекалено глупаво, дивашко и абсурдно!

Но пък каква статия би написала за това Могс! Как щеше да я боядиса в златно и оцвети с хром, да й сложи крилце и джуфки.

Чак когато стигна до края, до последната страница, осъзна всичко. Промени мнението си за много неща. Изобщо нямаше да е лесно да опази тайната. Както нямаше да е лесно и за Кенеди, която познаваше този Тилмън и му дължеше живота си. А Могс дори нямаше да успее да разкаже историята, защото не беше достатъчно жестока за това.

„Върнах се на превода на Гасан, пишеше Кенеди. И се загледах в някои от дребните детайли. Започнаха да ми говорят много повече, след като вече бях посетила мястото. Децата на Келим запазват имената си, които са им дадени при раждането, стига тези имена да са избрани от майката. Ако бащата ги е избрал, те се прекръщават.

Мисля, че с децата на Ребека случаят е следният: Бранд е искал да изтрие възможно най-много от миналото им. Не е имало нещо нередно в имената, които вече били получили, но той им дал нови въпреки всичко. И знам какви са били те. Жената, която замалко да ни убие в Дядо Коледа, ми ги каза, докато умираше.

Грейс, момичето, е била прекръстена на Табе.

Момчетата — Озия и Цефас — са умрели в «Гълъбарника».“

Гейл сгъна писмото и го прибра в чекмеджето на бюрото си. След това помисли още малко и го пусна през машината за раздробяване. После му хрумна дори по-добра идея — запали със запалката на Анстратър парченцата и от писмото не остана нищо. От другата страна на стъклото го гледаше Кони. Тя страдаше, че току-що бе изгоряла сочна клюка, която вече никога не би могла да докопа.