Адам Блейк
Измамата Мъртво море (46)

45.

Гейл остави Кенеди пред хотела й. Имаше си задължения, за които трябваше да се погрижи, затова й каза, че известно време ще трябва да се справя сама, но по-късно през деня ще й се обади и пак ще бъде неин шофьор, ако се налага. Кенеди се качи в стаята си, включи лаптопа и изпрати нов имейл на Тилмън. След това за по-сигурно му се обади, макар да знаеше, че той няма да й вдигне, и му остави съобщение на гласовата поща.

— Лио, трябва да ти кажа нещо. Наистина е важно. Променя всичко и може да означава, че следата ти не се е изгубила. Обади ми се. Или отговори на имейла ми. Дай ми някакъв знак, че думите ми са стигнали до теб. Защото нямам намерение да си говоря сама и ти много добре го знаеш. Обади се. Моля те.

След това възнамеряваше да се отдаде на сериозно проучване, но половин час крачи из стаята, защото не можеше да се съсредоточи. Занимаваше се с глупости, подреждаше малкото неща, които беше донесла със себе си.

Накрая отново набра номера на Тилмън.

— Пак съм аз — каза тя. — Лио, Майкъл Бранд, който е загинал в самолета, не е на същата възраст. Бил е между 25 и 30 години, което значи, че когато Ребека е изчезнала, е бил дете. Няма как да отговаря на описанието, което са ти дали тогава за него. Друг човек е. Мисля, че винаги е бил различен човек. Най-вероятно Майкъл Бранд изобщо не съществува. Това е просто име, което използват, когато изпълняват мисия. Имат хора, които се наричат Предвестници. Може би всичките им Предвестници са Майкъл Бранд. За бога, ще вдигнеш ли някога? Ако не ми се обадиш, поне прочети шибаните ми имейли. Имам нужда от теб!

Поне й олекна. Върна се при лаптопа и се захвана за работа. Намери няколко карти на щата Аризона. Имаше цели сайтове, които предлагаха най-различни видове карти — топографски, икономически, географски, политически. Намери и сайт, позволяващ превключване между обикновена карта и сателитни снимки, който я погълна за цели два часа. Проследи маршрута на полет 124 по двата края на Калифорнийския залив, след това през мексиканската и аризонската пустиня на север до Лейк Хавасу.

Не смееше да си признае какво точно търси, но така или иначе не намери нищо необичайно. Нищо загадъчно, неустановено или противоречиво. Абсолютно нищо, което да подсказва за таен анклав на побъркани убийци, които се крият от света насред пустошта. Но може би търсеше в погрешната пустош? Защо група религиозни изгнаници от древна Юдея ще живеят в съвременна Аризона?

Може би им харесваше сухата жега.

Или пък вървяха след властта. Вероятно са живели в Близкия изток, докато той е бил център на нещо, а след това са се пръснали на запад към Европа, когато нещата са започнали да се случват там, и накрая са се озовали в Новия свят по време на предсмъртната агония на колониализма.

Това ли бих направила, почуди се Кенеди, ако бях луд атентатор, който е сключил специална сделка с Бога? Трудно й беше да прецени при тези обстоятелства.

Опита по друг начин. Пробва през множество търсачки да научи повече за Южна Аризона. Кои са най-големите й забележителности, къде има най-голямо струпване на хора, кои са най-отдалечените й точки и места с аномалии в микроклимата? Научи доста или поне прегледа доста информация, но не достигна до никакво прозрение или вдъхновение. Теренът беше суров, части от него бяха недостъпни и не можеше да се каже, че е гъсто населен: със своите около двайсет души на квадратен километър Аризона се нареждаше на 33-то място по този показател от всичките 50 щата. Повечето от жителите й бяха струпани в няколко основни центъра. Но щатът имаше добри пътища, през него преминаваха много самолетни маршрути, сателитите го наблюдаваха 24 часа в денонощието. Кенеди си представи следния сценарий. Полет 124 тръгва от Мексико Сити. Някой поглежда през прозореца и вижда нещо, което не би трябвало да види, нещо, което разкрива съществуването на хората на Юда. Някъде се включва аларма и изпращат Майкъл Бранд — или един от всичките с това име. Не може да навреди на самолета, докато той е във въздуха, затова трябва да стигне до Лос Анджелис и да се качи там, което той успява да направи на косъм. След това намира начин да свали самолета, което за неговата уникална комбинация от бойни умения и чиста лудост си е фасулска работа. Но колкото повече Кенеди обмисляше тази възможност, толкова по-малко й харесваше. Тя се крепеше единствено на хипотезата, че има нещо, което пътниците са видели. И то толкова голямо, че се забелязва от височина на самолетен полет (от около 8000 метра, както я беше уверил Гейл), и то не просто се забелязва, а се вижда достатъчно ясно, за да се разбере какво е. Като в същото време вероятно е било нещо временно, което е можело да се види само тогава. Иначе от небето на Южна Аризона и Мексико щяха да валят самолети като при градушка.

Но Кенеди изобщо не можеше да си представи какво може да е това нещо. А не успяваше да измисли и алтернативна хипотеза. Накрая стигна до очевидното заключение, че не може да го направи, докато си стои в хотелската стая.

Гейл й се обади към 3 часа след обяд и тя му разказа плана си.

— Искам да отида да огледам мястото, над което е прелетял самолетът. Или поне част от него.

Гейл беше изненадан и се отнесе предпазливо към идеята й.

— Това е доста площ — отбеляза той. — Откъде смятате да започнете?

— Не знам. От щатската граница, предполагам. Частта, която минава над Аризона, е най-достъпна оттук.

— Разбира се.

Гейл далеч не звучеше убеден.

— Разстоянието от Мексико Сити до Лос Анджелис е над 2000 километра. Може и 2500 да е. И само една десета от него попада в Аризона. Не знам какво ще постигнете с това.

— Е, поне ще опозная терена — каза Кенеди. — Колко далеч са едно от друго тези места и къде се намират по отношение едно към друго. В главата ми може да се родят някакви идеи.

Докато говореше, пресмяташе наум или поне се опитваше. Две хиляди километра. От височина 8000 метра полезрението беше, доколкото тя можеше да си го представи, триъгълник със страна 8000 метра. От самолета човек има ясна видимост на километър в широчина и от двете страни. Така че в най-добрия случай трябваше да претърси 8000 квадратни километра. Щеше да й отнеме дни да премине цялото разстояние по земя, а и какво ли можеше да забележи така?

— Не знам — каза тя мрачно. — Просто не ми се стои на едно място и не мога да измисля нищо по-добро за правене.

След кратко мълчание Гейл измисли следното:

— Качете се на самолет — каза той.