Адам Блейк
Измамата Мъртво море (52)

51.

От толкова близо посред бял ден нямаше никакво съмнение каква е тази жена. Под изгарянията кожата й беше също така мъртвешки бледа като на останалите убийци от Лутън и онези, които Тилмън уби в „Гълъбарника“.

Кенеди бе на открито, невъоръжена и знаеше, че няма шанс. Отстъпи назад и настрани от жената. Колебаеше се, чувстваше се несигурна, сякаш се заблуждаваше, че може да избяга. Всъщност се приближи до колата.

Жената се разсмя. Наистина й беше забавно. Вдигна ръка и нещо сребристо проблесна. Този път не беше монета, а ключовете на бискейна, които Гейл бе оставил на таблото, защото кой, по дяволите, би ги откраднал тук? Тя ги подхвърли, понечи да ги хване, но в последния миг ги остави да паднат на земята и ги настъпи с тока на обувката си.

— Няма къде да бягаш — каза тя. — Не съм глупава. Но виж сега как ще направя нещо глупаво.

Наведе пистолета, обърна го и удари с длан долната част на дръжката. Пълнителят се плъзна в ръката й. Тя го извади и го хвърли в пясъка. След това метна небрежно оръжието през рамо. Погледна към Кенеди и сви театрално рамене. „Ето, видя ли?“

Кенеди реагира незабавно по инстинкт, но погрешно и много добре го знаеше, още докато го правеше. Затича с всички сили към бледата като корем на риба жена, която стоеше със спуснати ръце и я гледаше как бяга към нея. След това изпищя и замахна към хладното й надменно лице. Юмрукът й щеше да се стовари наполовина върху шията й, ако бе успял да я достигне.

Жената я хвана за китката и я хвърли — движение, което изглеждаше почти невъзможно, но бе изпълнено бързо, като стрелване на змийски език. Кенеди излетя, описа къса траектория, падна върху Дядо Коледа и го разби на трески. След това се заби в стената и се стовари тежко на земята.

Понечи да се изправи отново, но не успя. Жената я яхна, сграбчи с дясната длан и долната половина на лявата си ръка гърлото й в желязна хватка и леко повдигна главата й. В същото време коляното й се заби между лопатките на Кенеди и притисна здраво торса й към земята.

— Ще боли много повече, отколкото си представяш — промълви жената близо до ухото й. — И ще продължи много по-дълго, отколкото си представяш. Приятелят ти ще умре от кръвозагуба, докато приключа с теб. А другата ти приятелка, журналистката, вече е мъртва. И оръжието, с което убих и двамата, ще бъде намерено в ръката ти. А ножът, с който ще убия теб, ще е в дланта на шерифа. Бори се. Съпротивлявай се, мръсна погубена гад. Нека те пречупя още малко. Давам в дар на Бог твоята болка, а той обожава болката.

Удари силно главата на Кенеди в дъските на верандата. Ушите й писнаха и тя се опита да се изтърколи странично, което се оказа изненадващо лесно, защото жената вече я нямаше — беше станала и се бе отдалечила от нея.

Кенеди едвам се изправи на крака. Жената я изчака да го направи и след това я ритна в стомаха с унищожителна сила. Кенеди се прегъна на две и видя към нея да лети едно кроше, което нямаше как да избегне и което я хвърли назад. Този път прелетя направо през вратата на къщата и разби и нея на парчета.

Жената мина през дупката във вратата, прекрачи Кенеди и отново я яхна още докато се опитваше да махне треските от себе си. Беше толкова бърза!

Кенеди се опита да я блокира, но жената я хвана за ръката под и над лакътя и леко се наведе от кръста. Кенеди усети непоносима болка в горната част на ръката си. Чу как костта й изхрущя, когато не издържа на напрежението. Отвори уста, за да изпищи, но жената я удари от долу нагоре и затвори челюстта й, след което се чу само как зъбите й щракнаха през езика и тя преглътна вика си.

— Търпение — каза жестоко жената. — Не бързай.

Върху Кенеди заваляха удари, всеки от който я избутваше леко назад, докато се удари в отсрещната стена. Не, беше твърда греда, която разтърси всяка кост от тялото й. Зрението й се замъгли и тя видя как жената се приготвя за нова атака. Хвърли се настрани и ритникът премина през празното пространство, в което беше преди миг. Дебелата цяла педя греда се счупи като клонка.

Това имаше две положителни страни според Кенеди. Първата — че не вратът й се счупи по този начин. Втората — че покривът се срути върху двете. Дървените му подпори останаха съединени и паднаха под ъгъл като гигантска мухотрепачка. Под удара й първо попадна жената, просто защото беше права, и макар че не успя да я убие, той се оказа достатъчно силен, за да я нарани и разсее. Кенеди имаше около секунда да види какво става. Претърколи се въпреки ужасната болка в счупената лява ръка, върху която легна цялата тежест на тялото й. Покривът вече се срутваше като топящ се ледник и ги засипа с дъжд от дъски и ураган от прах. Кенеди се примъкна на лакти и колене наляво — използваше двете си колене и единия лакът, а лявата й ръка се влачеше безпомощно. Стигна до страничната стена, след това се изправи и побягна към отворената врата, която едвам видя през мръсотията, талаша и боклуците.

Замалко да успее.

Ножът я удари в дясната половина на гърба и се заби дълбоко. Отначало беше като удар с юмрук, но после по цялото й тяло се разля ужасен студ. Не беше болка, а тихо предвестие за нея, малко след което се появи и ужасната агония.

Кенеди продължи да се движи единствено по инерция. Направи крачка, после още една и излезе през прага в чистия, но горещ въздух, после се свлече на колене и падна по очи от верандата в пясъка.

Чу как жената пристъпи зад нея, след това сянката й падна върху нея.

— Няма отрова — каза тя с дрезгав и задъхан глас. Изкашля се веднъж, после втори път. Добре! Поне проклетият прах я бе накарал да страда. — Няма отрова по острието. Нищо, което да свърже смъртта ти с тази на другите. И този път ще е по-бавно. Ще си бъдем само двете и ще чакаме. Може да попея, докато умираш.

Кенеди се опита да изпълзи на една ръка, като заби пети в пясъка, но стъпалата и десният лакът не успяха да я вдигнат. Опита отново, придвижи се малко напред, отново падна по корем и задиша тежко. Вече не й беше студено. Раната й пулсираше в неравен огнен ритъм. Не се осмели да погледне, не искаше да знае колко кръв е изгубила.

Жената започна да си събира нещата — взе пистолета и пълнителя, ключовете. Връзката ключове беше на около пет метра и тя се наведе, за да я вземе, заставайки за миг с гръб към Кенеди.

Кенеди заряза опитите да се изправи и се придвижи много по-бързо по корем към падналия Гейл. Жената се обърна, видя я и тъкмо се канеше да се усмихне хладно, когато осъзна какво прави противничката й. Кенеди стигна до шерифа, жената пъхна с трясък пълнителя в полуавтоматичното оръжие, прицели се и стреля. Направи всичко много умело и бързо. Дори прекалено бързо, защото пълнителят не влезе докрай и пистолетът засече.

Тя го хвърли и се втурна към Кенеди.

Кенеди разкопча кобура на шерифа и извади пистолета FN 5.7 от него. Нямаше време да види дали Гейл е още жив и дали диша. Докато се претъркаляше по гръб, освободи предпазителя. Това ли беше предпазителят? Беше там, където тя очакваше да намери точно това — отзад, вляво на дръжката, но може пък и да беше освободила пълнителя.

Оръжието беше много леко, чувстваше го в ръката си като детска пластмасова играчка. Слънцето светеше в очите й, но тялото на жената го закри, когато се хвърли към нея. Това, заедно с близкото разстояние щеше да компенсира нескопосаната й хватка с една ръка и замъгленото зрение. Тя вдигна ръка пред себе си и стреля.

Хората, които харесват FN 5.7, се впечатляват от мощта му. А тези, които го мразят, се отвращават от огъня, който излиза понякога през дулото. Все едно ти навират прожектор в окото. Кенеди видя същия този огън на равни пулсиращи интервали, докато дърпаше отново и отново спусъка и местеше всеки път ръката си по малко вляво и дясно, за да е сигурна, че ще улучи.

Накрая пистолетът се изпразни и спусъкът вече нищо не пускаше. Тя го остави да падне от ръката й.

Когато отново успя да помръдне, първото нещо, което направи — дори преди да разкъса ризата си с дясната ръка и зъбите, за да си направи турникет — бе да провери какво е състоянието на жената. Само два куршума бяха попаднали в нея, единият й беше причинил повърхностна рана на прасеца.

Другият бе преминал през лявата половина на гърдите й и от звуците, които тя издаваше, беше ясно, че е пробил белия й дроб.

Кенеди не можеше да направи нищо за нея. При всички положения Гейл беше по-важен. Да притисне раната на шерифа със здравата си дясна ръка, докато костите на лявата се трият една в друга всеки път, щом помръдне, беше като да жонглира с триони в ръкавици от бодлива тел. Отне й много време, но когато приключи, кръвта от собствената й рана течеше вече по-бавно и бе почнала да се съсирва. Не се осмели да извади ножа, за да не рукне отново, а не можеше и да се превърже, докато в раната все още бе забито желязо, затова просто я остави както си е.

Съобщи за инцидента по радиостанцията в бискейна. Вероятно бе звучала напълно несвързано, защото главата й се замайваше.

Кони — булдогът от диспечерския пункт — извика:

— Уеб добре ли е? Уеб добре ли е? — Повтаряше го непрекъснато. След това смени плочата: — Анстратър. Анстратър идва.

И млъкна.

В тишината се чу как жената хърка и се дави. Кенеди отиде до нея. Хубавото й обгоряло лице беше като на холивудска индианка — и заради раните, и заради петната от кръв.

Гейл беше оставил якето си на задната седалка на бискейна. Кенеди го сгъна и го сложи под главата и раменете на жената, като се надяваше така да прочисти дихателните й пътища поне малко. Но не успя.

Жената все още се опитваше да каже нещо — отначало на някакъв чужд език, пълен с носови гласни (които звучаха много грозно, примесени с кръв) и гърлени звуци. Но после премина на английски и накрая на някакво скимтене от епохата преди появата на езиците. Преди да умре, тъмните й очи се впиха в лицето на Кенеди с животинска ярост и тя й прошепна тайна.

Изглежда, че се почувства доволна, когато Кенеди я чу и заплака.