Адам Блейк
Измамата Мъртво море (59)

58.

Ако се погледне безпристрастно отстрани, процесът на мапканах прилича доста на оттичане на вода в канала. Набиране, клокочене, постепенно превръщане на хаотичната турбуленция в мощен насочен поток, който завладява и неумолимо повлича всичко.

Куутма се чувстваше като коркова тапа, която изскача на повърхността на този поток, прекалено лека, за да бъде потопена от него. Той наблюдаваше как народът му си събира не собствените вещи — които бяха опаковани и складирани отдавна — а цялата инфраструктура на своя свят. Все още мокрите и капещи вани от оранжериите се спускаха на земята, където специални екипи от хора ги товареха в контейнерите. Вол опъваше врат и теглеше на платформа стан от текстилната фабрика. Човекът, който го водеше, му шепнеше успокоително в ухото:

— Само още три, момчето ми, а след това започваме с дараците, които са много по-леки.

Най-сюрреалистичната гледка беше един едър мъж, понесъл резбования дървен подиум от Кад Сима. Потното му лице сияеше от безкрайна гордост, сякаш мъкнеше самия символ на вярата.

Градът си събираше багажа. Сгъваше се веднъж, после още веднъж, докато изчезне напълно.

Междувременно Куутма трябваше да бъде обучен в новите си отговорности. Той отиде до помпената станция и докладва на отговорника за водата, жена на име Селаа, която бе по-млада с цяло десетилетие от него. Тя беше червенокоса, суома’ка. Това бе рецесивна черта у техния народ, срещаше се много рядко и тези, които я притежаваха, непрекъснато чуваха зад гърба си шушукания. За Куутма, който все носеше мантията на външния свят, този факт не заслужаваше ни най-малко внимание.

— Аз съм Куутма — каза той, като знаеше, че вече са й казали какво да прави.

Тя бе делова и очевидно много заета с демонтирането на пречиствателната станция, която вече нямаше да им трябва тук. Филтрите, измервателните уреди, двете големи помпи — всичко трябваше да се събере. Въпреки това тя се поклони почтително на Куутма и докосна рамото му.

— Ха ана машадр — каза тя. — Познаваш ли оборудването, Куутма? Знам, че много хора са били на стаж за по един сезон в помпената станция като тийнейджъри, за да научат основното за нея.

— Тази практика се появи, след като пораснах — отвърна Куутма. — Разбирам най-общо от машини и съм теоретично запознат с това, което правите.

— Разбира се — кимна тя. — Доколкото ми е известно, единствените машини, които ще трябва да управлявате утре, ще бъдат шлюзовете.

Показа му къде са и как работят. Бяха четири, два от тях теглеха вода от резервоарите на Куцамала, а два направо от водоносния хоризонт под града, което беше всичко, останало от езерото Текскоко. Селаа много се гордееше със системата, и то с пълно право.

— През последните десетилетия — похвали се тя — градът непрекъснато страдаше от недостиг на вода. Той потъва в леглото на езерото с около осем сантиметра на година, Куутма. Знаеш ли това? Ето колко бързо Мексико Сити изразходва водните си ресурси. Но нашият воден поток никога не е пресъхвал. Налягането му никога не е спадало. Народът ни си взима това, от което има нужда, по волята на Бог.

Куутма я върна на по-практични теми.

— Един от тези шлюзове е бил променен, доколкото знам — каза й той. — Кой и как работи сега?

— Не е шлюзът — отвърна тя. — А един от пречиствателните резервоари, който ще се излива през шлюза, когато достигне третата подстанция. Ето така се контролира. Водата влиза в първата подстанция, преминава през акведукта под Ем Хадерек и излиза през тези разклоняващи се канали. Но след като си тръгнем, всички канали ще бъдат затворени. Водата вече ще тече направо и ще се връща в Куцамала и във водоснабдяването на Мексико Сити. Трябва само да отвориш шлюза с този лост и когато си готов, да хвърлиш концентрата от резервоара във водата.

И тя направи знака с примката. Куутма повдигна вежда.

— Съжалявам — каза жената малко уплашено. — Натъжава ме дори смъртта на толкова много животни.

— Но няма да молиш Бог да благослови труповете им.

— Не. Предполагам, че няма.

— Благодаря ти, отговорник по водата. Мисля, че ще стане лесно. Няма ли контролен механизъм, който се нарича гласът на Потопа?

Селаа изглеждаше озадачена.

— Гласът на Потопа? Това е защитен механизъм, Куутма. Но няма да остане нищо, което да се нуждае от защита.

— Знам. Просто съм любопитен. Моля, покажи ми го.

— След като се свалят най-големите помпи, той спира да работи. Или поне няма да действа така, както е проектиран. Но ето какво представлява: шлюзовете се подчиняват на този лост, а каналите се отклоняват през десетте вади ето тук.

— А тези контролни механизми ще работят ли утре?

Селаа кимна.

— Електричеството захранва всичко едновременно — каза тя. — Не мога да изключа само част от станцията. Никой не е сметнал за нужно да я проектира така.

— Не, разбира се. Благодаря отново за отделеното време. Сигурно си много заета. Май трябва да ми дадеш и ключове.

Тя му даде своята връзка, която откачи от колана си.

— Имам резервен комплект в кабинета си — каза тя. — Но с тези трябва да заключим вратите за последен път. Те са ми дадени от Чанина, отговорника по водата преди мен. Моля те да ги запазиш, когато приключиш, Куутма. С радост ти ги давам. Освен ако подобен сувенир ти се струва ненужен.

— Ще ги пазя до края на живота си — обеща й той. Сведе официално глава и се оттегли.

Натъжава ме дори смъртта на толкова много животни. Беше сантиментална мисъл, а той не бе виждал много сантименталност в Гинат Дания. Приличаше му на слабост, каквато малобройният му народ не можеше да си позволи. Ами неговите слабости? Дупките в собствената му броня, предизвикани от подобни недопустими емоции?

Щеше да убие двайсет милиона. А мислеше само за един човек.

Нитхадаш чим ах^[1], Боже. Помогни ми да дишам само заради теб.