Адам Блейк
Измамата Мъртво море (50)

49.

В известен смисъл след това всичко стана лесно. Бонвил не се беше качил в Лос Анджелис. Той бе взел полет 124 от началната му точка: международното летище „Бениго Хуарес“ в Мексико Сити. Кенеди помоли шериф Гейл — въпреки проблемите с правомощията му, които Могс вече бе споменала — да се обади на началника на Бонвил, жена на име Луси Милър-Молой, в Нюйоркската служба по благоустройството и да попита какво е правил той в Мексико. А също и с какво се е занимавал, каква е била работата му в отдела, каква е била компетентността му.

Краткият отговор беше — прокарване на електропроводи. А по-дългият — Бонвил е бил уважаван специалист в разрастващата се област на спестяването на енергия в пикови периоди. Милър-Молой знаеше прекалено много по въпроса, за да го обясни просто на аматьори, но каза на Гейл достатъчно и той успя да го систематизира смислено пред Кенеди и Могс.

— Да речем, че управлявате град и осигурявате електричеството му с генератор. Понякога имате нужда от много ток, друг път — не толкова. Затова използвате по-спокойните периоди, за да зареждате помощни генератори или пък да изпомпвате вода в язовир на водна централа. И когато стигнете пиково потребление, имате допълнителна електроенергия — като спестени пари в банка, с които подпомагате системата.

Оказваше се, че това спестяване може да се прави по много начини, някои от тях бяха толкова евтини, че сами се изплащаха. Работата на Бонвил била да оглежда електропреносните системи и да казва: „Тук можете да направите това, това и това, ще ви струва толкова и толкова“.

Благоустройственият отдел на Ню Йорк известно време използвал Бонвил като външен консултант, но после го взели там на заплата, като приятната екстра била, че можели да печелят допълнително от него, като го пращат да съветва други общини срещу заплащане. Последната му такава служебна командировка била в Мексико Сити.

— Ходил е до там, за да им каже как да си икономисват енергията — обобщи Гейл, след като обясни на Могс и Кенеди какво е работил загиналият. — Трябвало е да прегледа потреблението им на електричество. След това да им каже как да увеличат капацитета на системата си и как да я използват.

Вече пиеха четвъртата си кана кафе, минаваше обяд и Гейл отпусна строгите правила относно бърбъна. Пийваше си от него от малка стъклена чаша с надпис „Подарък от Тихуана“. Силуетите на сомбреро и кактус под буквите допълнително удостоверяваха истинността на твърдението.

— Не виждам как това се вмества в твоята хипотеза — каза Могс на Кенеди, докато преглеждаше записките си за Бонвил, които бе допълвала през цялата сутрин. — Тези твои потомци на Юда убиват всеки, който разкрие тайната им библия, нали? Да не би да смяташ, че Бонвил се е натъкнал на нея в Мексико?

Кенеди се чудеше точно за същото и бе измислила нещо като отговор.

— Според мен мрежата им е по-голяма — каза тя и Могс отново започна да пише бързо на клавиатурата. — Те крият Евангелието на Юда не просто от сляпа вяра. Ако беше така, щяха да избиват всички, които са чели непълната му версия, появила се преди няколко години — Кодекса на Чакос. Според мен те не искат никой да знае, че съществуват или че някога са съществували. Пълната версия на евангелието, тази, която Барлоу е получил след разшифроването на Скоросмъртницата, говори за вътрешни правила и разделение в общността им. От нея става ясно, че почитането на Юда е създало цяло общество. Племе. И като че ли точно това искат да запазят в тайна.

— Древно юдейско племе? Все още не мога да видя връзката.

— Ами — започна Кенеди — може и да има. Знаем, че Бонвил е пътувал по целия свят като консултант на правителства и държавни институции по въпросите на енергетиката. Значи е имал достъп до много информация в тази област: енергийни потоци, консумация на електроенергия в различни периоди и на различни места. Да предложим, че е намерил нещо, което не се е вписвало в схемата.

Ръцете на Могс застинаха над клавиатурата. Тя се обърна и се взря в Кенеди.

— Точно така. Или просто е открил прекалено голяма употреба на ток, която не отговаря на мястото и гъстотата на населението. Може би е разбрал къде е базата на потомците на Юда само на основата на статистически данни. Не е задължително да е знаел какво е открил. Но е започнал да задава неудобни въпроси или да търси където не трябва. И те са предприели действия, за да го премахнат, преди да събере две и две.

Гейл хвърли тревожен поглед към компютъра на Могс. Кенеди прочете мислите му.

— Трябва много да внимаваме с това — съгласи се тя. — Всъщност си мисля всичко да си остане между нас тримата, поне засега. Айлин, имаш ли лаптоп?

Могс кимна.

— Тогава прехвърли записките си на флашка и ги копирай в лаптопа, но не ги дръж в мрежата. Щом са могли да влязат в компютъра на Бонвил, могат да проникнат и в твоя.

— Може би трябва да изключа от мрежата и главния си компютър — промълви Могс. — Мога да използвам онзи в редакцията на „Кроникъл“ за влизане в интернет.

Кенеди поклати глава.

— Не, дръж си машината включена и съвсем чиста. Ако решат да те проверяват, не трябва да видят нищо необичайно. Всичко трябва да си е както преди и да мирише на рози. Ако заподозрат нещо, веднага ще се втурнат след нас. А повярвай ми, не би искала това да се случи.

— Каква е следващата стъпка? — попита Могс.

— Дядо Коледа — отвърна Гейл още преди Кенеди да успее да се обади. — Ще се върнем в склада да видим дали няма нещо интересно в кутията на Бонвил и сред анонимните вещи, което да ни подскаже какво точно е открил.

— И аз така смятам — каза Кенеди. — Трябва да го направим веднага. Ако не намерим нищо там, тогава отиваме в отдела му в Ню Йорк и искаме списък с местата, на които е ходил през последната година. Така можем да ограничим възможностите.

— А да постигнем и нещо повече — обади се Могс. — Ако сравним списъка с файловете от сървъра, можем да открием повече от едно разминавания, да видим за коя от командировките му няма нищо записано.

Накрая се споразумяха да подхванат двете следи едновременно. Могс щеше да остане в апартамента си и да звъни по телефона. Гейл и Кенеди щяха да отидат до склада в Дядо Коледа и там да потърсят димящо дуло. Така се изрази Гейл, от което Кенеди примигна уплашено.

— Моля те за лична услуга — каза му тя. — Можем ли да казваме просто, че ще потърсим доказателства?