Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (5)

4.

След като се върна в главното управление с Бенет, Джак дълго стоя под душа. В съблекалнята с личните шкафчета откри, че на закачалките го чака комплект чисти дрехи, но с изненада установи, че той включва скъп тъмносин костюм от камгарна вълна, английски спортни обувки с дебела подметка, не по-малко скъпа официална памучна риза и хубава, макар и доста консервативна вратовръзка. Никога преди не беше носил такива дрехи, а и не можеше да повярва, че шефът му е отпуснал надбавка.

Тъкмо приключваше с вратовръзката, когато Бенет се върна.

Джак затвори шкафчето.

— Е, за какво е този смешен костюм? — Той се опита да намести възела на вратовръзката, но не успя — беше твърде малък и изглеждаше неестествено стегнат. — Какъв ще го играя? Агент от Сикрет Сървис?

— Всъщност не си далеч от истината. — Бенет направи знак с глава. — Хайде.

Той изведе Джак през задната врата, където със запален двигател ги чакаше лимузина със затъмнени стъкла. Бенет отвори задната врата и двамата се качиха.

Джак се настани на седалката и щом шефът му седна до него, лимузината потегли с бясна скорост.

Джак го изгледа облещен.

— Къде отиваме?

Бенет гледаше право напред, сякаш искаше да проникне в бъдещето.

— Към новата ти задача.

Опрял лакти върху кокалестите си колене, Бенет сплете пръсти и Джак усети напрежение в мускулите, защото много добре познаваше този жест. Когато Бенет беше развълнуван, ръцете му се заемаха с нещо и затова сега сплете пръсти, за да запази спокоен вид. Но нямаше начин да заблуди Джак. Явно за времето на болничния престой се беше случило нещо голямо и отвратително.

— Хайде, изплюй камъчето. Какво, по дяволите, е станало?

Най-накрая Бенет се извърна с лице към него. В сивите му очи имаше нещо, което Джак не беше виждал досега, нещо, което ги замъгляваше и потъмняваше по начин, който Джак не беше смятал за възможен. Гласът на началника му беше сух и тънък, сякаш насъбралите се думи в гърлото му го задушаваха.

— Али Карсън, дъщерята на новоизбрания президент, е била отвлечена.

— Отвлечена? — Джак усети празнина в стомаха си, сякаш се намираше във внезапно тръгнал надолу асансьор. — Откъде, от кого?

— От училище, под носа на Сикрет Сървис — мрачно отговори Бенет. — Относно въпроса от кого — все още с никого не е установен контакт, така че нямаме абсолютно никаква представа.

И тогава, като облят със студен душ, Джак осъзна. За пръв път откакто познаваше Родни Бенет, го виждаше уплашен до смърт.

Честно казано, самият той се чувстваше по същия начин.

* * *

„Лангли Фийлдс“ беше частен девически колеж от затворен тип, много претенциозен и доста труден за достъп. Беше разположен недалеч от Лангли Форк Парк, който се намираше само на единайсет километра северно от Фолс Чърч, където пък беше регионалното управление на Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви.

Слънцето беше пробило мрачната завеса и ярко открояваше околните сгради и дървета. Телефонните кабели, които изглеждаха черни на фона на небето, изчезваха някъде напред в далечината.

— След три седмици Едуард Карсън ще положи клетва като президент на Съединените щати, затова има пълно медийно затъмнение — обясни Бенет. — Можеш да си представиш върховното информационно безумие, което ще обземе новините. В света на медиите ще се възцарят неуправляеми, безразсъдни спекулации, но в крайна сметка това няма да помогне за разкриване на самоличността на злосторниците — от „Ал Кайда“ и Иран до руската мафия, Северна Корея и бог знае още кого. В днешно време всеки има причина да ни мрази.

Гледайки през прозореца, докато профучаваха покрай „Джорджтаун Пайк“, Бенет се намръщи.

— Не е нужно да ти казвам, че отвличането на дъщерята на новия държавен глава е причина за мобилизацията на разузнавателните части на 911. — Той се извърна към Джак. — Командващият на специалния екип, натоварен с разследването, поиска теб не само защото си най-добрият ми агент досега, но предполагам и заради Ема.

Логично, помисли си Джак. Ема и Али учеха в „Лангли Фийлдс“, бяха съквартирантки и добри приятелки.

Когато лимузината сви от „Джорджтаун Пайк“ по „Лангли Фийлдс Драйв“, ги посрещна група коли без отличителни знаци. Не се виждаше нито едно полицейско или друго официално возило. Лимузината спря, докато шофьорът подаваше документите си, след което костюмиран мъж с мрачно изражение на лицето и безжични електроники в ухото ги пропусна през високите черни порти от ковано желязо в двора на училището, който беше ограден с висока три метра и половина тухлена стена, завършваща с железни шипове, които според Джак нямаха само декоративно предназначение.

„Лангли Фийлдс“ беше образец на изключителен, скъп женски колеж. Белите тухлени сгради в колониален стил бяха разпръснати из чудесно поддържания двор, чийто простор сега разкриваше волейболно игрище, тенис корт, игрище за софтбол, закрита спортна зала и плувни съоръжения. От дясната им страна остана професионална арена за езда, зад която имаше дълга и ниска дървена конюшня със затворени в зимния студ врати. До нея бяха струпани добре оформени златисти бали сено.

Лимузината затрополи по синьо-сивия чакъл, като се движеше по широка алея към голямата административна сграда. Джак натисна бутона за смъкване на стъклото и си подаде главата навън. На еднакви интервали върху безупречно поддържаните тревни площи, които бяха зелени дори по това време от годината, безцеремонно бяха спрели коли без отличителни знаци. До тях още мъже в костюми и с устройства в ухото разговаряха със служителите, които бяха на пост извън двора, а други тъкмо тръгваха или се връщаха от претърсване в групи по трима–четирима.

Джак преброи три групи полицейски кучета, които опъваха каишките си, докато се опитваха да уловят следа от миризмата на Али Карсън. Високо над главите бръмчеше неподвижен хеликоптер — още едно зорко око. Предвид височайшето посещение на новия президент хеликоптерът не би пропуснал каквато и да е необичайна активност в съседните на училището имоти, предположи Джак.

Костюмираните мъже наблюдаваха бавното преминаване на лимузината. Когато забелязаха Джак, бледите им проницателни очи станаха на цепки. Устните им се свиха с презрение или открита враждебност. Той беше аутсайдер, дошъл да им открадне Златното руно. Когато проумяха промяната, те оголиха зъби едва забележимо и обидено издуха бузи.

Колата спря под портала, поддържан от внушителни, набраздени дорийски колони. Джак пристъпи навън, но когато шефът му не го последва, се обърна и се наведе към вътрешността на колата.

— Аз съм до тук. — Лицето на Бенет беше безизразно, но пръстите му бяха здраво сключени в скута. — Вече си на разположение на друг. — Устните му се разтегнаха в гримаса. — Достатъчно умен си, за да разбираш от половин дума, Джак. Тази игра е друга. Излезеш ли от схемата, със сигурност ще те накарат да предпочетеш да си мъртъв.