Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (36)

35.

Много малко хора знаеха къде живеят Гъс и Джак, а още по-малко им идваха на гости. Затова когато една вечер детектив Станц се появи на „Уестморланд Авеню“, Джак имаше основание да се притеснява. Станц и Гъс останаха известно време на верандата и си приказваха. Станц запали цигара „Кемъл“ и от ноздрите му излезе дим. Приличаше на бик от някой анимационен филм на „Уорнър Брос“, само дето в него нямаше нищо забавно. Той носеше смърт под лявата си мишница, където се намираше кобурът на служебния му пистолет.

Джак, който се спотайваше вътре, дочу думите „Макмилън Резервоар“ и затова беше сигурен, че след убийството на Мармозетката, когото и да беше сложил Гъс по случая с двойното убийство, той не беше предоставил достатъчно информация, която да задоволи Станц. Но очевидно Станц се беше сдобил с нещо, защото Джак го чу да казва: „Казвам ти, да отидем сега. Искам да му задам няколко въпроса.“

Гъс кимна. Влезе в къщата и използва телефона така, че Джак да не може да го чуе. Върна се да каже на Джак, че излиза със Станц и че ще се върне след два-три часа. Докато гледаше как двамата мъже слизат от верандата, Джак бързо отиде до бюрото, където Гъс държеше резервен комплект от ключовете за колата. Измъкна се от къщата и имаше време само да запали белия линкълн, да включи на скорост, както бе виждал да прави Гъс, и да потегли след тъмния шевролет на Станц. Джак нарочно не включи фаровете на континентала, докато трафикът не стана достатъчно интензивен, за да не го забележи някой от мъжете. Преди това беше шофирал само по почти пустите улички около къщата, като Гъс винаги седеше до него, говореше му спокойно и поправяше грешките му. Потта влизаше в очите му и се стичаше от подмишниците му. Устата му пресъхна. Ако някое ченге го спреше точно в този момент, нямаше да е в състояние да пророни и дума.

С отчаяно усилие възстанови равновесието си. За щастие трябваше само да се концентрира върху шевролета и цветовете на светофарите. Ако му се наложеше да прочете някой пътен знак, щеше да се изгуби напълно. Натисна копчето на таблото и Джеймс Браун започна да се провиква: „Това е мъжки свят.“ Докато припяваше в такт, за миг Джак се замисли колко път беше изминал от времето, когато „California Dreaming“ го изпълваше с ужас.

Забеляза, че шевролетът се отправя долу-горе към района на водохранилището, и се зачуди кого ли е наел Гъс на мястото на Мармозетката. Позицията не беше за завиждане и почти със сигурност изискваше по-голямо възнаграждение от това, което Гъс беше свикнал да дава. Но без съмнение тези разходи щяха да бъдат поети от Станц и вашингтонската полиция.

Пътуваха на север по „Джорджия Авеню“ и се отдалечиха от водохранилището. Когато шевролетът на Станц зави надясно по „Рок Крийк Чърч Роуд“, Джак изгаси фаровете. Имаше усещането, че знае къде ще се състои срещата с доносника на Гъс. Предчувствието му се потвърди, когато последва шевролета по „Маршал Драйв“, а после и по „Пършинг Драйв“. Движеха се по протежението на западната страна на потъналото в мрак равно голф игрище „Американски войници и авиатори“. Голи дървета се издигаха на групи, които без съмнение дразнеха посредствените играчи, които правеха бавните си обиколки в светлата част на деня. Сега обаче дърветата притежаваха игрището изцяло за себе си.

След като примигна с фаровете два пъти, шевролетът спря в една отсечка от пътя, оградена от двете страни с дървета. Джак веднага видя Станц и Гъс да слизат. Станц беше оставил фаровете включени и двамата мъже последваха двата снопа светлина, които прорязваха тайнствените сенки право по пътя. Бледи нощни пеперуди пърхаха наоколо, докато намерят края си на ярката светлина.

Джак предпазливо слезе от континентала и безшумно затвори вратата. Вървеше встрани от пътя, като дебнешком се примъкваше от дърво до дърво, пристъпвайки от сянка в сянка, за да не го забележат.

Намираше се достатъчно близо, за да види, че към Станц и Гъс се беше присъединил някакъв мъж. Той стоеше извън обсега на фаровете и Джак се придвижи напред, за да се опита да зърне лицето му. Все още не беше сигурен защо се почувства длъжен да проследи Гъс. Знаеше, че е разтревожен. Някой уби Мармозетката, защото бе стигнал твърде близо до убиеца на двамата мъже при „Макмилън Резервоар“. Джак прочете новинарската история и с лека изненада установи, че липсваше каквато и да е информация кои са жертвите. В статията се казваше, че самоличността им няма да бъде разгласявана, докато не бъдат уведомени най-близките роднини. Но впоследствие по време на разследването, по което се предприемаха все по-малко и по-малко действия, имената на жертвите не бяха споменати.

Когато се приближи още повече, Джак видя, че тримата мъже водят оживен разговор. Ръцете на Станц насичаха въздуха като брадви. Устата му работеше с невероятна скорост.

— … искаш да кажеш, че не можеш да се сдобиеш с никакво име? Имам нужда от едно проклето име!

— Нямам име — отговори доносникът на Гъс.

— Тогава, мамка му, ще намеря някой, който…

— Гарантирам ви, че никога няма да разберете името на убиеца — каза доносникът. — Нито от мен, нито от някой друг.

Джак се сепна, като видя Станц да види служебния си пистолет. Беше сигурен, че ако Гъс не беше се намесил, онзи щеше да застреля доносника. При така стеклите се обстоятелства ченгето скочи срещу мъжа, замахна силно и го удари, след което Гъс го хвана през кръста и го обузда.

— Махай се от тук! — изръмжа Гъс. — Тръгвай!

— Точно така — разярен изрева Станц. — Избягай с подвита опашка, безполезно негро!

Гъс хвърли Станц на земята и застана над него, държейки в огромната си лапа оръжието на детектива.

— Ще изям много лайна от теб, но не и тези. — Гъс изпразни пистолета на Станц и изхвърли патроните. После пусна оръжието на земята. — И повече да не си се веснал край къщата ми, ясно?

Докато Гъс се отдалечаваше гордо, Станц извика:

— И не очаквай да ти платя за това! — А когато Гъс се намести зад волана на шевролета и потегли, изкрещя: — Хей, тук ли ще ме оставиш? Мамка му!

* * *

Гъс чакаше Джак в страничния двор, под сянката на големия дъб. Джак, който се придвижваше с изключени фарове, не го видя, докато онзи не излезе пред колата. Джак натисна спирачките и Гъс се появи до прозореца откъм шофьорското място. Джак свали стъклото.

— Така и така си й свикнал на старата лодка, ми да вземеш да караш след мен до полицейското, че да му закарам бракмата.

Гъс остави Джак да кара и по обратния път към вкъщи.

— За к’во беше цялата работа при игрището за голф, що дойде?

В гласа му не се долавяше раздразнение, нито дори недоволство. Ако Джак не го познаваше добре, би си помислил, че дочува дори нотка нежност.

— Тревожех се.

— Ха, за мен? — Гъс извади своя „Магнум .357“.

Джак не каза нищо, а се концентрира върху това да стигне до вкъщи, без да се изгуби. Предполагаше, че с решението си да го остави зад волана Гъс искаше да му даде урок.

— Носиш ли оръжие, хлапе?

Както се беше замислил, Джак се сепна.

— Ъ-ъ-ъ, не.

— Защо не, по дяволите? — Гъс прибра огромния пистолет. — Как си го представяш, ако положението се спече?

— То за малко… — отвърна Джак, щастлив, че вече може да говори.

— Ха, повече не си играй с огъня така, чат ли си?

Джак кимна.

— Зад вратата на кухнята има ключ.

— Виждал съм го.

— Най-долното чекмедже на бюрото ми отдясно. Там има един .38 с къса цев. Тъкмо за момък като теб. Зареден е, ама има и още две кутии с патрони.

— Не си падам по оръжията.

— Ха, че кой си пада, мамка му? — Гъс се надигна на мястото си. — Но понякога няма друг заместител.

* * *

Джак искаше да остане буден. Всъщност при цялото това вълнение със сигурност нямаше да заспи. Но Гъс пусна грамофона. От стаята му допълзя музика, позната и земна. Звуците обвиха Джак в пашкул от меланхолична история и много скоро той потъна в дълбок сън.

Когато отвори очи, на един клон на дъба пред прозореца имаше птица. Беше кацнала близо до празното гнездо. Главата й се въртеше като на ос, докато надничаше вътре и се озърташе. Беше сутрин. Върху голия дъсчен под се разстилаше тънка млечна светлина. Джак отхвърли завивките и се запрепъва към банята да се изпикае и да наплиска лицето си със студена вода.

Чудеше се какво ли ще направи Гъс за закуска тази сутрин. Надяваше се да са палачинки със сладко от диви боровинки. И тъй като не усети никаква миризма на готвено да се носи отдолу, знаеше, че има достатъчно време да изложи искането си пред готвача.

Пристъпвайки по коридора само по бельо, той се прозя широко и се почеса по корема. Почука на полуотворената врата на спалнята на Гъс, извика го по име и влезе. Пердетата бяха спуснати и вътре все още цареше полумрак.

Гъс лежеше на леглото. Чаршафите и одеялото бяха подпъхнати под огромното му туловище. Лицето му беше надолу, а ръцете — широко разперени. Джак предположи, че е изпаднал в алкохолно опиянение и извика името му още по-силно. След като не получи отговор, дръпна завесите. Утрото влезе в стаята и обля сцената в светлина.

Джак забеляза, че пижамата е странно черна и лъскава. Устата на Гъс беше полуотворена, сякаш се канеше да извика някого. Взираше се право в Джак.

— Гъс?

И тогава видя нож с чудновата дръжка да стои забит в гърба на Гъс.

* * *

Много по-късно, след като полицията беше дошла и си отишла, след като Джак даде показания, след като пастор Таск дойде и му приготви храна, след като къщата се изпразни от светлина и живот, Джак отиде до грамофона и сложи „Out of Our Heads“. Мик Джагър започна музикалната си разходка и Джак остана закован на място, втренчен в нищото. Знаеше, че ще прекара нощта тук, долу. А сигурно и много нощи наред. Не можеше да намери сили да се качи горе — нито в своята стая, нито в тази на Гъс. Но се чудеше дали птицата още стои на дъба. Чудеше се какво търси.

Почти месец по-късно детектив Станц го посети в „Хай Лайн“. Джак беше поел бизнеса. Станц закрачи бавно покрай стъклените витрини, сякаш обикаляше пазар, за да си купи някоя от изложените дреболии. Но Джак знаеше защо е тук онзи. Единствената загадка беше защо се появи чак сега.

Най-накрая Станц стигна до Джак, който стоеше зад касата. Прокашля се.

— В теб има някои, ъ-ъ-ъ, документи, които Гъс пазеше за мен. Искам да си ги взема.

Джак се замисли за момент.

— Знам какви документи имаш предвид. Те бяха на Гъс, а сега са мои.

Лицето на Станц се сбръчка.

— Ах, ти малък…!

Джак се протегна под тезгяха и извади обикновен кафяв плик.

— Тук държа един от тях.

Той отвори плика, за да може Станц да види фотокопията на документите, които Станц подписа, когато нае сейф в Национална банка „Ригс“.

Станц изсумтя.

— И какво? Почти всички държат сейф.

Джак извади изпод книжата фотокопие на друг документ.

— Не и когато 2 000 000 долара от парите на Луис Аройо Очоа отиват от сейфа в тази офшорна сметка на Кайманите.

Станц пребледня. Хвана се за витрината, за да не изгуби равновесие.

— Но това е невъзможно! Тези сметки са закрити.

Джак кимна.

— И аз така разбрах, но онзи данъчен адвокат, при когото ти отиде и който отвори сметката? Той работеше за Гъс.

Станц избърса потта от лицето си. Приближи се, за да вземе проклетите доказателства срещу него, но Джак беше по-бърз и дръпна папката настрани.

— Всичко си има цена — каза той.

Станц го прониза със суровия си поглед и попита:

— И каква е твоята?

— Искам да знам кой уби Гъс.

Станц въздъхна с облекчение и Джак знаеше защо. Изпитваше ужас, че Джак ще поиска половината от двата милиона долара, които той открадна. Но Джак не искаше нищо от кървавите пари на Очоа. Беше сигурен, че и пастор Таск няма да го стори. Освен това Гъс се беше разпоредил щедро в завещанието си в полза на Възродителната мисионерска църква, както и в полза на Джак.

Детективът облиза устни.

— А другият?

— Разписката за пистолета, който използва да убиеш Мани Ечебара, е на сигурно място при мен, детектив Станц. Никой не е нужно да я вижда.

Станц обмисли неочакваната ситуация, в която се озова. Накрая кимна.

— Всъщност мога да помогна.

Той протегна ръка. Джак му даде папката и той я прибра.

— Ножът, който измъкнахме от гърба на Гъс, е толкова необичаен, че на съдебния лекар му бяха нужни две седмици да го провери — започна Станц. — Казва се палета. Използва се в пекарните. Гъс запознавал ли ти е с някой собственик на хлебарница? Струва ми се, че да. Неговата запазена марка, нали? — Блестящите му очи пронизваха Джак без ни най-малко съчувствие. Това беше бизнес сделка, чиста и проста. — Но няма никакви отпечатъци, затова не можем да докажем нищо. Ръцете на вашингтонската полиция са вързани, нали разбираш какво имам предвид?

Джак, чийто мозък вече се беше концентрирал върху Сирил Толкан, отлично разбираше какво има предвид Станц.