Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (49)

48.

— Али, време е да тръгваме — каза Нина нежно.

Сам отвори вратата и пристъпи навън под плахото януарско слънце. Али го чу да шепне в микрофона си и го видя как слуша съсредоточено последните данни по сигурността. Когато Сам кимна, Нина тръгна напред и Али излезе от плюшения пашкул на лимузината и се озова сред огромна тълпа от политици, чуждестранни официални лица, знаменитости, репортери от различни световни медии, религиозни лидери, включително главата на Възродителния мисионерски конгрес пастор Таск, който беше специален гост на баща й, военни лица в пълни униформи и хора от Сикрет Сървис, които кръстосваха района и чиято численост се равняваше на морски пехотинци, които стъпват на вражеска територия.

Али попи с поглед гледката, сякаш гледаше филм. Откакто чу първите тактове на „Неонова библия“ на „Аркейд Файър“, се чувстваше така, сякаш се е пренесла в съня си и Рони Крей й шепне в ухото. Чувстваше се отнесена далеч и в същото време с учудващо ясно съзнание. Трябваше да довърши една мисия. Всичко друго потъна вдън земя и изчезна от поглед. В живота й нямаше нищо сложно. Всичко, което се изискваше от нея, бе да махне шишенцето, което някак си разбра, че е пришито в подплатата на палтото й, и в подходящия момент да го отвори. Какво можеше да е по-просто от това? Съзнанието й препускаше по пътеката, която Крей очерта, използвайки комбинация от убеждение, страх и коктейл от наркотични вещества, който включваше оптимална доза от отровата на рогатата пепелянка, чиято цел бе да подпомогне метаболизма й и химикалите да бъдат изхвърлени бързо от организма й, за да не бъдат засечени.

Вече приближаваше родителите си. Майка й я целуна, баща й се усмихна. Свиреха фанфари, говорителят на Белия дом се подготвяше да застане на трибуната, за да открие церемонията и да произнесе встъпителната реч. Между колоните на сградата на Капитолия висяха три огромни американски флага. Над тях куполът блестеше, огрян от слънцето.

Джак си проправяше път през тълпата, като на няколко пъти използва служебната си карта, за да мине през постовете на Сикрет Сървис. Стигането до подиума приличаше на преминаването през седемте кръга на ада — колкото повече се приближаваше, толкова по-бавно напредваше. Последните тактове на фанфарите заглъхнаха и говорителят на Белия дом застана на трибуната за встъпителната реч. Джак мина през последния охранителен пост и беше допуснат до малката сгъваема стълба, която водеше нагоре към подиума. Видя пастор Таск, министър Пол, съветника по националната сигурност, оттеглящия се президент. Погледът му се спусна покрай тях и накрая успя да зърне Али, застанала между майка си и баща си. На лицето й се четеше отнесено изражение, което беше виждал няколко пъти. Сега всички дребни детайли от странното поведение, на което беше станал свидетел, заеха мястото си в мозъка му — държанието й, когато я заведе при Крис Армитидж, съня й. И след това тя му каза: „Нищо не е наред. Страхувам се… Моля те, помогни ми.“ Какво й е сторил Брейди? Хипнотизирал ли я е, дрогирал ли я е? Вероятно и двете. Във всеки случай той я беше превърнал в бомба със закъснител. Фитилът беше запален и докато я гледаше как рови в подплатата на палтото си, той бързо си проправи път към нея.

Видя Сам, който се обърна, щом забеляза Джак бързо да пресича подиума. Очите на охранителя срещнаха тези на Джак и на лицето му се появи усмивка, която веднага изчезна, когато видя целта на Джак. Шишенцето беше отвън, обгърнато от ръката на Али. Сам и Джак го видяха едновременно. С отработено движение, което бе толкова плавно, че практически не можеше да се забележи, той измъкна шишенцето от ръката й, обви свободната си ръка около нея и я притисна силно към гърдите си.

Това беше то, помисли си Джак, докато се придвижваше с по-спокойна крачка към тях. Завещанието на Иън Брейди се превърна в пепел. Каквото и вещество да е инструктирал Али да пусне, то остана на безопасно място в шишенцето. Говорителят на Белия дом приключи с встъпителната реч и негово преосвещенство доктор Фред Граймс започна пламенната си молитва и благословия.

— Да се помолим. Благословен си, Господи Боже наш. Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е твое, що е на небето и на земята. Твое е царството, Господи, и ти си нависоко, като глава над всичко.

Зад него настъпи суматоха. Обърна се навреме, за да види как Хю Гарнър и трима от раболепните му слуги се качват на подиума и се насочват право към него. Ясно, тялото на Брейди е било открито. Без съмнение управителят със свинските очички от апартаментния комплекс на Брейди е идентифицирал Джак.

— Богатствата и славата са от тебе, и ти владееш над всичко; в твоята ръка е могъществото и силата и в твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

Джак се шмугна още по-навътре в тълпата на подиума, търсейки с поглед Нина. Тя щеше да му помогне, щеше да му осигури прикритие, докато се измъкне. Тя трябваше да е от другата страна на Али. Все още липсваше една част от последното кубче на Рубик.

— Както е казал президентът Линкълн: „Нараснахме на брой, богатство и сила. Но забравихме Бог. Наш дълг е да се смирим през погазената мощ, да признаем националните си грехове и да се помолим за милост и опрощение.“

Най-после зърна Нина и се насочи към нея. Тя стоеше от другата страна на Едуард Карсън. Той рискува да хвърли поглед назад. Прилагайки класическия ход тип „клещи“, Гарнър беше наредил на двамата си агенти да минат от другата страна на подиума, за да пресрещнат Джак, докато той се приближаваше откъм гърба му.

— О, Господи, както сме се събрали на това историческо и тържествено събитие, за да въведем в длъжност за пореден път президент и вицепрезидент, научи ни отново, че силата, мъдростта и спасението идват само от твоята ръка.

Както самият Брейди би разбрал по-добре от всеки друг, в този момент Джак имаше нужда от лека заблуда. Той се опита да привлече вниманието на Нина, но погледът й, изглежда, беше съсредоточен върху Едуард Карсън. Чуваше как на фона на речта на пастора суматохата зад него се приближава, докато Гарнър си пробиваше път през официалните лица, събрали се на подиума. Липсващата част от последното кубче на Рубик беше следното: защо се оказа толкова лесно да спре Али? Ничие дълготрайно завещание, най-малко това на Иън Брейди, не би зависело от действията на едно заставено да се подчини двайсетгодишно момиче.

В този момент в главата му прозвуча гласът на Ема. Беше кристално ясен, все едно тя беше жива и стоеше до него. „Той каза, че вече си има неговата Майра Хиндли.“ Това беше преди Брейди да отвлече Али. Тогава, щом не е подготвял Ема да бъде Майра Хиндли и Али също не изпълняваше тази роля, коя беше съучастничката му, на коя жена би се доверил да изпълни завещанието след смъртта му?

— Ние се молим, о, Господи, за избрания президент Едуард Харисън Карсън и избрания вицепрезидент Ричард Томас Беър, на които сме доверили ръководството на нацията в настоящия момент от историята. Молим се да им помогнеш да сплотят държавата, за да можем да се издигнем над сектантската политика и да потърсим по-широкия замисъл на волята ти за нашата нация.

Джак усети как Гарнър го хвана за рамото и се опита да го обърне. Видя как Нина се навежда към новия президент. Но устата й беше затворена и челюстта неподвижна. Тя бръкна във вътрешния джоб на сакото си и в този момент Джак разбра. Последното парче от кубчето на Рубик щракна на мястото си. Истинският Иън Брейди е използвал за съучастничка по-млада жена от него самия, но не толкова млада колкото жертвите му, не съвсем млада, за да може да разчита на нея. Някоя като Нина Милър.

Джак извади пистолета си и стреля веднъж в гърдите на Нина. Видя как устата й се отваря от шок и тялото й се завърта. В следващия миг Гарнър го повали на подиума. Някой изрита пистолета му и Гарнър го удари в тила.

— Използвай ги да постигнат мир между расите и да намерят лек за политическите рани, за да станем наистина „една нация под Бог“ — напевно изрече негово преосвещенство доктор Фред Граймс, преди да се разнесат виковете и да настъпи ад.