Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (31)

30.

Испанските стълби, простиращи се на Двайсет и втора улица, между „Декатур Плейс“ и „Ес Стрийт“, бяха част от луксозния, потънал в зеленина район на Вашингтон, наречен „Дюпон Съркъл“. Официалното им название беше „Декатур Теръс Степс“, макар че никой, камо ли жителите на „Съркъл“, не ги наричаше така. Хората предпочитаха далеч по-романтичното наименование, което напомняше за истинските Испански стълби в Рим. Но независимо от името те представляваха очарователно стълбище от камък и бетон, оградено от двете страни от декоративни улични лампи, а в най-горната им част имаше фонтан във формата на лъв. И до ден-днешен могат да се видят деца, които тичат и врещят около огромния звяр, от чиято уста изригваше постоянен поток от вода. Нощно време стълбите придобиваха особен чар, характерен за Стария свят, който ги правеше любимо местенце както за млади двойки, така и за по-възрастни любовници.

Кала чакаше Рони Крей най-отгоре на стълбите. Тя пристигна няколко минути преди полунощ, за да има възможност да се наслади на нощния блясък, който осветяваше стълбите в червеникавокафяви окраски. Крушката на един от осветителните стълбове вдясно беше изгоряла и образувалите се сенки се простираха върху стъпалата по особено привлекателен начин. Двойките се разхождаха, хванати под ръка, вероятно се целуваха скромно и след това притичваха през улицата, смеейки се, или заставаха на ъгъла, изчаквайки такситата си.

Въпреки че работеше усърдно от дълго време за Първите американски светски проповедници и беше точно толкова благоразумна, колкото и колегите й, които седяха от двете й страни, по душа тя беше истинска романтичка. Може би затова Рони я привличаше. Макар да знаеше, че е надхвърлил петдесетте, той изглеждаше поне с десетилетие по-млад и вероятно затова притежаваше романтична жилка, която тя успяваше да разпознае. Освен това, за разлика от мнозина в ПАСП и най-вече от Крис и Питър, той се отнасяше към нея като към дама, а не като към хлапе. Изобщо не й се нравеше фактът, че никога не приемаха предложенията й на сериозно. А Рони го правеше. Рони я спечели и тя го обичаше заради това.

Кала не можеше да се стърпи да не хвърля по едно око на една млада двойка, която седеше долу-горе по средата на стълбите и се натискаше. Представи си, че е на мястото на момичето, че ръцете на любовника й опипват топлата й плът, и я връхлетя завист. Тя пристигна от Гранд Рапидс във Вашингтон преди три години в търсене на съпруг с добра работа и стабилни семейни ценности. Но намирането на такъв мъж се оказа по-трудно, отколкото си представяше. Излизаше на срещи с мъже, които бяха или празнодумци, или безнадеждни нарцисисти. Пропъди няколко женени мъже, които искаха да я вкарат в леглото си. Тогава премина на план „Б“ и се отдаде изцяло на ПАСП — кауза, в която вярваше. Това беше добре за чувството й за справедливост и лошо за любовния й живот.

Сякаш тласната от невидима вибрация, главата й се завъртя и тя го видя. Той пристъпи от улицата на правоъгълния площад най-отгоре на стълбите, където тя го чакаше.

— Здравей, Рони — тихо промълви тя, докато той се навеждаше и устните му леко докоснаха бузата й.

— Ти дойде.

— Разбира се, че ще дойда! — Тя се вгледа в тъмните му очи. — Защо да не го направя?

— Може да си променила решението си — отвърна Крей. — Хората го правят в последната минута.

— Е, не и аз — твърдо отрече Кала. Той я беше научил да отстоява позицията си, даже пред Крис и Питър. Беше едновременно ужасяващо и възбуждащо, като да се возиш на влакче на ужасите.

Тя потръпна под порива на вятъра около фонтана. Любовниците, които седяха на стъпалата, бяха изчезнали. Без съмнение в някое топло легло. Хората по стълбите се разотиваха.

Той обгърна раменете й.

— Студено ли ти е?

— Малко.

— Тогава да пийнем по едно горещо кафе. Искаш ли?

Кала кимна и опря глава на гърдите му. Харесваше масивната му фигура. Често си мислеше за него като за защитен подслон.

Той я поведе надолу по стъпалата.

Тя леко, почти закачливо, се бутна в него.

— Какво ще кажеш да отидем в кафе „Луна“?

— Тази вечер е специална. — Той продължи надолу. — Имам предвид едно специално място.

Навлязоха в онази част на Испанските стълби, където заради изгорялата крушка сенките се разливаха по камъка и бетона като мастило от преобърнато шише.

— Къде ме водиш? — попита Кала. — Били ли сме там преди?

— Изненада. Обещавам ти, че ще ти хареса.

Над главите им се извисяваха огромни дървета. Голите клони стържеха в небето, сякаш се опитваха да изтръгнат твърдите като диамант звезди от декора, на който милионите светлини на града придаваха млечен оттенък. Насред това зимно кътче Кала потръпна отново и Крей я придърпа още по-близо до себе си, обвил ръка около кръста й.

Внезапно той се наклони към нея, сякаш изкълчи левия си глезен на някой камък. Тя се блъсна в ствола на едно дърво и тогава Крей я намушка веднъж в гърба. Ударът беше толкова точен, ръката — толкова тренирана, намерението — толкова непоколебимо, че злоумишлено изострената палета свърши останалото.

Крей задържа безжизненото й тяло и се огледа. Ако някой гледаше, щеше да види мъж, който държи пияната си или болна жена, но за късмет никой не се мяркаше наоколо. Крей бавно положи тялото на Кала върху дънера на дървото. С бързи и отработени движения сложи хирургическите ръкавици, извади мобилния телефон, който взе от един от бодигардовете на Али, сложи го в ръцете й, притисна пръстите й около апарата и след това го запрати в близкия вечнозелен храст. После измъкна палетата. Превъзходен инструмент. Беше проникнал през тъканта, кожата и вътрешностите с такава лекота, че нямаше почти никаква кръв. Той прибра оръжието в джоба си и изчезна в сенчестата гора от полюшващи се дървета. Мисията му беше изпълнена.