Ерик Лустбадер
Дъщерята на президента (47)

46.

Какви бяха шансовете Иън Брейди да живее в хотел само на шест километра от къщата на Джак? И все пак Джак видя точно това, докато минаваше с колата покрай адреса, който му даде Лийлий. Надписът гласеше: „ХОТЕЛ «РЕЙНИЪР». ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КРАТКОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ НАЕМИ“. Той нито спря, нито намали, докато не зави по Трийсет и първа улица, където отби до бордюра и спря. Първото нещо, което направи, бе да провери задната част на хотела, по която нямаше нищо друго, освен зигзагообразно разположени черни метални противопожарни стълби. Под тях имаше бетонна площадка и асфалтов паркинг със скромни размери, осветен от натриеви лампи, от чийто силен блясък Джак предпазливо се скри. Но заден вход липсваше, най-вероятно поради същите съображения за сигурност, довели до монтирането на лампи на паркинга.

Той се върна на „Шепърд Стрийт“ и се озова срещу грозна U-образна постройка, обгърнала двор с четири изсъхнали дървета и ивица вечнозелени храсти, от които най-малко една трета бяха кафяви и безполезни. Самият хотел беше на три етажа, изградени от бледожълти тухли. До апартаментите се стигаше по метални стълбища в центъра и в двата края, а после по открити тесни бетонни коридори, разположени по дължината на сградата. От цялата постройка лъхаше на недодяланост и занемареност, като коледен подарък, опакован в използвана хартия. Ако беше боядисана в тюркоазено или фламингово розово, съвсем спокойно можеше да мине за запуснато кондо във Флорида.

Джак вървеше встрани, защото случайно минаващите коли осветяваха отделни участъци от тротоара. Пресече улицата и се насочи към апартамента на управителя. Бумтенето на телевизора се чуваше дори през вратата. Изчака да настъпи пролука от няколкосекундна тишина и силно почука на вратата. Грохотът се върна с още по-голяма сила, което означаваше, че са започнали рекламите. След малко вратата се отвори, доколкото позволяваше една месингова верига.

Чифт тъмни очи на квадратно лице с голяма челюст го изгледаха от горе до долу.

— Нямам интерес.

В момента, в който вратата започна да се затваря, Джак сложи крак между нея и касата и показа служебната си карта.

— Трябва ми една информация — каза той.

— Каква информация? — попита управителят с глас, наподобяващ ръмженето на питбул.

— Такава, каквато няма да искаш да ми дадеш, докато стоя тук, навън.

Тъмните очи се смалиха и заприличаха на свински.

— Да не си от Службата по имиграция и натурализация? Всичките ми работници са законни.

— Сигурно е така, но не ме интересува. Не съм от имиграционните.

Управителят кимна, Джак отмести крака си и вратата се затвори достатъчно, за да може господин Свински очички да откачи веригата. Джак се озова в апартамент с ниски тавани и малки стаи, които изглеждаха още по-малки заради огромния брой дивани, маси с всякакви размери и форми и столове — както тапицирани, така и обикновени. Бяха предостатъчно, за да обзаведат имението на Карсън в „Чеви Чейс“. Мениджърът изгаси звука на телевизора. Фред Флинтстоун и Барни Ръбъл се гонеха по екрана.

— Имаш ли наемател на име Чарлс Уитман?

— Не.

— Какво ще кажеш да провериш регистрите?

— Няма нужда — каза господин Свински очички. — Познавам всички, които живеят тук.

— Ами Рони Крей?

— Няма Крей тук.

— Иън Брейди?

Господин Свински очички поклати глава.

— Тц.

Джак реши, че не търси в правилната посока. Спомни си, че Али му спомена, че истинският Иън Брейди имал съучастничка.

— А Майра Хиндли?

— Не, но имаме Майрън Хиндли. Смяташ ли, че той е този, когото търсиш?

— Апартаментите имат ли шпионки? — попита Джак.

Господин Свински очички изглеждаше объркан.

— Да, защо?

— Всичките ли ключалки са като твоята?

— И още как. Вътрешни правила. Трябва да имам достъп до всички апартаменти.

— Трябват ми една метла, метална закачалка и ключ за апартамента на Майрън Хиндли. — Когато управителят тръгна да донесе нещата, Джак добави: — Ако чуеш силни шумове, това е бумтене от ауспуха на някой камион.

* * *

Апартаментът на Майрън Хиндли се намираше на третия етаж в дъното на сградата. Нищо изненадващо, защото ако беше на мястото на Брейди, Джак би се спотаил на точно същото място. Той разполагаше с две възможности. Първата беше да влезе през входната врата. Втората — да се качи по противопожарната стълба до двата задни прозореца на апартамента. Тъй като за Брейди щеше да е далеч по-лесно да избяга през входната врата, отколкото да се катери по прозореца, Джак реши да предприеме челна атака. Искаше му се Нина да е тук, за да поеме задната част на сградата, но тя беше с Али. Освен това след изричното предупреждение на министър Пол той реши да продължи сам след Брейди. Тази битка беше негова, а не нейна.

На всеки два метра по тавана на открития коридор имаше голи крушки в порцеланови абажури. На третия етаж Джак си изу обувките, надяна двата чорапа на дясната си ръка и докато напредваше по коридора, разви всички крушки. Кръгчетата светлина изчезваха едно по едно. След като се справи и с последната крушка, пак си обу чорапите и обувките. Стъпалата му бяха премръзнали и трябваше да изчака няколко минути да си възвърне топлината, за да е напълно маневрен.

Осветяван единствено от уличните лампи и някоя и друга преминаваща кола, Джак остави спортната чанта на бетонния под, разкопча ципа и извади малък флакон смазка WD-40 и режещи клещи. После съблече палтото си, закачи го на закачалката, закопча го и вдигна яката нагоре. След това изви горната част на закачалката така, че да се увие около дръжката на метлата, и подпря импровизираното плашило на парапета на коридора, точно срещу вратата на апартамента на Майрън Хиндли.

Застанал встрани от вратата, той напръска с WD-40 ключа, който господин Свински очички му даде, и без проблем го плъзна в ключалката, но не го завъртя. Вместо това взе режещите клещи и силно потропа на вратата. Едва успя да отдръпне юмрука си, когато три куршума минаха през вратата и пробиха дупки в палтото на Джак. Метлата се стовари върху коридора.

Джак завъртя ключа и отвори. Също като в апартамента на управителя, вратата се отвори съвсем малко и Джак бързо преряза защитната метална верига с клещите. Извади пистолета си и ритна вратата, но тъй като очакваше още един залп от изстрели, остана на място. След като такъв не последва, той се хвърли през прага, свит на топка, и се изправи с пистолет, насочен към стаята.

— Спокойно — обади се един глас. — Очаквах те.

Джак се озова срещу една фигура, която седеше съвсем спокойно на тапициран стол, обърнат с лице към входната врата. Само една лампа беше включена, така че мъжът седеше в полусянка — напълно достатъчно, за да може Джак да види стиснатия пистолет в едната ръка. Оръжието лежеше върху дясното му бедро и дулото небрежно сочеше към Джак.

— Седни, Джак — каза фигурата. — Маратонът беше дълъг. Сигурно си уморен.

Като риба, повлечена от рибарска кукичка, Джак усети силата на мъжа.

— Не знам дали да те наричам Майрън, Чарли, Рони или Иън.

Силуетът сви рамене.

— Какво означава едно име?

— Кой си ти? — попита Джак. Бореше се с някакъв неизвестен страх, който разтвори черния си плащ вътре в тялото му. — Как е истинското ти име?

— Не те поканих тук, за да отговарям на въпроси — отвърна мъжът.

Джак го напуши смях, но смехът му прозвуча доста несигурно и немощно.

— Ти си ме поканил?

Брейди сви рамене.

— Лийлий ми каза, че идваш насам.

Страхът му се надигна и го покри със сянката си. Той несъзнателно отстъпи назад, сякаш някой го беше ударил.

Брейди оголи зъби.

— Откъде мислиш, че са идеите й?

Джак усети стол зад коленете си и смаяно седна.

— Честно казано, разигравах те като мишка в лабиринт. — На лъжливата светлина Брейди изглеждаше като гигант. — Всеки път щом стигнеше до определено място в лабиринта, ти премествах сиренцето. — Той размаха ръката с пистолета. — Например Кала Майърс ми се обади на мига, в който си си тръгнал от офиса на ПАСП. Знаех, че е само въпрос на време да проследиш уликите, които оставих до къщата на Мармозетката. О, да, знам прякора, с който го наричаше Гъс.

Джак беше зашеметен. Всичките усилия, които положи, за да стигне дотук, тежкият път, който измина, бяха дело на това чудовище.

— И всичко това, за да ме доведеш тук? — попита той като ученик учителя си. — Защо?

— Ще ти отговоря на този въпрос. И аз съм уморен като теб, Джак. Управлявах добре, но мандатът ми, също като този на президента, е към своя край. И също като президента сега е време да се погрижа за дълготрайното си завещание.

Той се измести леко встрани и Джак вече го виждаше по-добре. Крис Армитидж му беше направил добро описание. Той беше красив, дори изискан мъж, с някакъв сексуален магнетизъм, който според Джак щеше да допадне на Лийлий. Джак реши, че видът му е не по-малко злокобен от този на рогатата пепелянка и два пъти по-ужасяващ.

— Твоят мандат продължава далеч повече от осем години.

— Още по-основателна причина да е към края си. — Брейди се наведе, протегна се да вземе една бутилка с алкохол и я вдигна на светлината така, че Джак да се убеди с очите си. — Полска водка. Истинската, а не разводненият бълвоч, който си купувате тук. Искаш ли да пробваш?

Джак поклати глава.

Брейди сви рамене.

— Ти губиш. — Той надигна бутилката, отпи голяма глътка и премлясна.

— Добре. — Джак се изправи и направи знак с пистолета си. — Време е да тръгваме.

— И къде ще ме заведеш? Не в полицията и със сигурност не при федералните. — Кривата му усмивка му придаваше вид на крокодил. В него имаше нещо примитивно и непреклонно като природна сила. Именно това първично качество беше източникът на силата му. — Те ще заключат теб, а не мен.

Джак стоеше с насочен към пода пистолет.

— Защо уби Гъс?

— Никакви въпроси, разбрахме ли се? Не че има значение, вече знаеш отговора на този. Гъс нямаше да се откаже да ме търси. Онзи идиот, детектив Станц, накрая щеше да зареже нещата, но не и Гъс. — Брейди лениво наклони глава на една страна. — Но всъщност ти искаш да попиташ нещо друго, нали така?

В стомаха на Джак се сви ледена топка.

— Какво имаш предвид?

— Хайде, Джак. Убих Гъс у дома му. Ти спеше малко по-нататък по коридора. Искаш да знаеш защо те оставих жив.

Джак си даде сметка, че той има право, и затова не каза нищо.

— Това е загадка, Джак, като много други в живота, на които им е писано да останат неразгадани.

Джак насочи пистолета към него.

— Ти ще ми кажеш.

— Ще ме застреляш ли? Това би било благословия. Мандатът ми ще приключи в ореол от слава, защото шефовете ми ще те опандизят и ще изхвърлят ключа. Адвокат, какъв адвокат? Няма да получиш дори телефонен разговор. Ще те хвърлят при строг режим в някой федерален затвор с висока степен на сигурност. — Той направи жест с пистолета си, внимавайки да не го насочва към Джак. — Затова седни и пийни.

Джак остана на място.

— Постъпи както намериш за добре. — Брейди въздъхна дълбоко. — И двамата сме сираци, по наш си начин. Аз убих своите родители. И ти трябваше да направиш същото.

— Ако искаш да кажеш, че си приличаме…

— Но трябва да призная, че го компенсира, като уби онзи уличен разбойник Андре. — Брейди се подсмихна. — При това в библиотека. Великолепно. — Той пак отпи от полската водка. — Ще ти разкрия една тайна, Джак. Нямам никаква вяра в себе си. На младини исках да се докосна до всички тънкости в живота — и малки, и големи. Да стигна до същината на нещата. — Погледът му светна. Това бяха очите на Рон Крей, Чарлс Уитман, Иън Брейди. — Звучи познато, нали, Джак? И ти се стремеше към същото. — Той кимна. — А какъв станах? Най-големият мошеник в живота. Нищо не остана от мен, само хитрости. Затова установих, че същност на нещата не съществува. Мисля, че имаше, но много, много отдавна. Животът е кух като дърво, проядено от дървояди. Такива са хората, Джак. Дълбаят в живота с обезумялата си цивилизация, с преследването на богатство и слава, с опитите си да отрекат гниенето на тялото. Всички са побъркани. Как да не са, след като правят такава безбожна бъркотия? Те изкорубват живота, Джак, докато не остане нищо, освен черупката, илюзията за щастие.

— Не ти вярвам.

— А, но е вярно и дъщеря ти го знаеше. Ема чу каквото имах да кажа и то я привлече както пламък привлича нощна пеперуда. Много жалко, че умря толкова млада. Имах големи планове за нея. Освен да убивам, другото нещо, с което се справям отлично, е да бъда ментор. Ема имаше истински потенциал, Джак. Можеше да стане най-ревностната ми ученичка.

С обезумял вик Джак се хвърли срещу Брейди и го блъсна с рамо. Столът се прекатури назад и двамата се затъркаляха презглава, образувайки заплетено кълбо от ръце и крака, което спря при стената под задния прозорец. Джак заби юмрук в носа на Брейди и със задоволство чу как хрущялът се пречупи. Кръвта плисна и по двамата. В почти същия момент Джак усети как пистолетът му бива измъкнат от ръката. С опипване се опита да намери другия пистолет, но видя Брейди да вдига неговия глок. Само още един миг и онзи щеше да застреля Джак. Но Джак забеляза накъде сочи глокът и предусети, че Брейди има намерение да се застреля в главата с неговото оръжие. Това е имал предвид, като говореше за оттегляне в ореол от слава. Щеше да сложи край на царуването си, като направи необходимото Джак да прекара останалата част от живота си в затвора.

С отчаян замах Джак изби глока от ръката на Брейди и оръжието се плъзна по пода. Той задърпа Брейди, за да го изправи на крака, но настъпи пистолета си. Както всичко останало наоколо и оръжието беше хлъзгаво от попадналата кръв върху него. Джак залитна напред, повличайки със себе си и Брейди, и двамата полетяха към прозореца. Отгоре им се изсипа вихрушка от изпотрошени стъкла. Брейди се олюля за момент, докато Джак беше върху него. Двамата се озоваха в удивително равновесие. Джак се опита да се дръпне назад и да се изправи, но Брейди беше твърде далеч. Без тежестта на Джак да го придържа на място, той започна да се изплъзва през прозореца с главата надолу. Джак се опита да го хване, но Брейди му избута ръцете.

Без да изразява каквато и да било емоция, Брейди се взря в лицето на Джак.

— Няма значение. Никога няма да го спреш.

В следващия момент той падна от третия етаж върху бетонната настилка. Целият в кръв и посипан с малки парчета стъкло, Джак грабна пистолета си и изхвърча от апартамента. Втурна се по тесния коридор, спусна се надолу по стъпалата, взимайки по три наведнъж, и заобиколи сградата.

Брейди лежеше свит в гротескна купчина. Дори и да бе оцелял при падането, вратът му се беше прекършил. На фона на острата натриева светлина от лампите на паркинга красивото му лице приличаше на плетеница от белези, сякаш през годините е било съшито в едно цяло. Без искрица живот в тях, очите му бяха като две копчета. Лишен от харизмата си, Брейди вече не беше приятна гледка за окото. Той беше мъртъв, а от Джак се стичаше кръв. Двайсет и пет години на гняв, скръб и чувство за изоставеност изтекоха като пясък през пръстите.